
Здраво Кулев:
9 февруари 1990 г. 22 години от бр. 1-ви на вестник „Демокрация“, отдавна забравен, както мечтата за „синята идея“.
Rumen Metodiev: И стоях на една дълга опашка пред РЕП-а в ж.к. „Тракия“ в Пловдив… А мечтата не сме я забравили! Поне ние…
Пейо Делчев: На този ден си взех отпуска, и от сутринта чаках на РЕП-а, защото знаех, че бройките са ограничени. Тогава вестниците идваха в Габрово след обяд.
Здраво Кулев: И аз имам такива спомени, и понеже репчето до завода работеше само през обедната почивка, беше се извила такава опашка и допълнително разни червени педали от администрацията са наблизо, изкупуваха го гадовете, и затова само с връзки, иначе не може. А колкото до синята идея, това ми беше най голямата болка, като падна Филип, плаках сякаш е поченал някой близък, мамка му, сякаш беше вчера.
Stefan Tafrov: На този ден бях до машината, от която излязоха първите броеве на вестника. Един от най-хубавите могове в живота ми. Вътре беше интервю с френския философ Бернар-Анри Леви, озаглавено „Комунизмът е политически Чернобил“. Много се гордея, че създадох отдел „Международна информация“ на „Демокрация“. Единственият ни информационен източник беше един стар ВЕФ, на който на КЪСИ ВЪЛНИ записвахме емисиите на ББС и Радио Франс Ентернасионал и правехме две страници информации; пишех всякакви коментари, дежурех в печатницата до 2 часа. Щастие, а спях по 4 часа… но бях на 31!
Ангел Грънчаров: И моя милост стоя на дълга опашка на РЕП-а в Ж.К.Тракия в Пловдив, там, където сега вече е хипермаркетът ПЕНИ. Свърши пред мен, после през деня обикалях приятелите си, за да го взема от някой, който си го е купил. Намерих един щастливец, той не ми го даваше, наложи се да отидем двамата в ксерокс-студио и аз да си го ксерографирам. А синята идея не е забравена, тя, прочее, до голяма степен от мечта стана реалност, само дето от нас се иска да придадем нужната завършеност и цалостност на реализацията и. България сега вече е друга; разбира се, раните, нанесени от комунизма на снагата, а особено в душата на нацията, са страшни – и ще трябва много време за да ги излекуваме. Иска се време, за да си дойде всяко нещо на мястото. Моя милост е оптимист. Опитът на историята учи да сме оптимисти. Доброто и истинското винаги, рано или късно, тържествуват…
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие
Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността),
, 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.
Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.