Наглостта бокова вече минава всички предели; пита се: докога ще търпим чак толкова много арогантност?!

Върхът на наглостта на българския Премиер бе внезапната му реакция след публикуването на мониторинговия доклад онзи ден, когато законспирира цялата опозицията в НС, и цялото гражданско общество, и НПО-тата (вместо да е обратното)…, именно, че били имали платени агенти, агитатори, и не знам си какви още предатели, работещи неуморно за събарянето на борисовото управление (!).

На всичкото отгоре Премиерът каза, че докладът не бил политически, а технически (демек успокоителен!), и че не бил от съществено значение (!). А адютантът му Цветанов си сложи още по-розови очила – него няма да го коментирам как характеризира евродоклада..

Туш, и без коментар!

… Озадачи ме какви оценки и препоръки е очаквал Борисов да чуе в мониторинговия доклад на ЕК! – хвалебствия, или дъжд от рози и милиарди евра?

Из коментар на евродепутатката Надежда Михайлова:

„Когато използваш езика на войната, когато институциите и най-вече Народното събрание действат под команда, когато управляваш със скрито и нелегитимно мнозинство, когато излъчваш непредсказуемост към партньорите си в ЕС и към чуждестранните инвеститори, няма как да получиш политическо доверие.“

Написа: Stoyan Dermendjiev

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Навършиха се 22 години от излизането на бр. 1-ви на в-к ДЕМОКРАЦИЯ

Здраво Кулев: 9 февруари 1990 г. 22 години от бр. 1-ви на вестник „Демокрация“, отдавна забравен, както мечтата за „синята идея“.

Rumen Metodiev: И стоях на една дълга опашка пред РЕП-а в ж.к. „Тракия“ в Пловдив… А мечтата не сме я забравили! Поне ние…

Пейо Делчев: На този ден си взех отпуска, и от сутринта чаках на РЕП-а, защото знаех, че бройките са ограничени. Тогава вестниците идваха в Габрово след обяд.

Здраво Кулев: И аз имам такива спомени, и понеже репчето до завода работеше само през обедната почивка, беше се извила такава опашка и допълнително разни червени педали от администрацията са наблизо, изкупуваха го гадовете, и затова само с връзки, иначе не може. А колкото до синята идея, това ми беше най голямата болка, като падна Филип, плаках сякаш е поченал някой близък, мамка му, сякаш беше вчера.

Stefan Tafrov: На този ден бях до машината, от която излязоха първите броеве на вестника. Един от най-хубавите могове в живота ми. Вътре беше интервю с френския философ Бернар-Анри Леви, озаглавено „Комунизмът е политически Чернобил“. Много се гордея, че създадох отдел „Международна информация“ на „Демокрация“. Единственият ни информационен източник беше един стар ВЕФ, на който на КЪСИ ВЪЛНИ записвахме емисиите на ББС и Радио Франс Ентернасионал и правехме две страници информации; пишех всякакви коментари, дежурех в печатницата до 2 часа. Щастие, а спях по 4 часа… но бях на 31!

Ангел Грънчаров: И моя милост стоя на дълга опашка на РЕП-а в Ж.К.Тракия в Пловдив, там, където сега вече е хипермаркетът ПЕНИ. Свърши пред мен, после през деня обикалях приятелите си, за да го взема от някой, който си го е купил. Намерих един щастливец, той не ми го даваше, наложи се да отидем двамата в ксерокс-студио и аз да си го ксерографирам. А синята идея не е забравена, тя, прочее, до голяма степен от мечта стана реалност, само дето от нас се иска да придадем нужната завършеност и цалостност на реализацията и. България сега вече е друга; разбира се, раните, нанесени от комунизма на снагата, а особено в душата на нацията, са страшни – и ще трябва много време за да ги излекуваме. Иска се време, за да си дойде всяко нещо на мястото. Моя милост е оптимист. Опитът на историята учи да сме оптимисти. Доброто и истинското винаги, рано или късно, тържествуват…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.