В Гърция се налага да се откажат от социализма си, а социализъм е това: едни пият и ядат, а други – плащат

Моя реплика от няколко думи във Фейсбук – Напълно подкрепям! Аман от гръцки социализмо-комунизъм! – предизвика много коментари и спорове, в които се намеси и грък, живеещ в България, и българи, живеещи в Европа. Дискусията е интересна, аз днес, когато имам време, може да я публикувам в блога, та да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ. В резултат на спора там нещата съвсем се заплетоха; наложи се да реагирам пак, щото осъзнах, че едва ли съм бил разбран правилно; някои изтълкуваха реакцията ми в смисъл, че съм помогнал да се разгаря антигръцка истерия, т.е. да се подклажда враждата между двата комшийски народа. За да поясня какво всъщност мисля се наложи да напиша ето този коментар:

Казусът с гърците и Гърция е твърде интересен. Това, че протестират за да си защищават така и така разбраните интереси е хубаво; това от една страна. От друга страна дълго време са подкрепяли политици, които са довели страната до фалит. Значи и те самите, като граждани, носят отговорност за случилото се – и трябва да имат добрината да си я поемат. Значи един вид сега следва да протестират и срещу самите себе си, най-вече срещу самите себе си. Което, както и да го погледнеш, при положение, че съвсем не съзнават, че сами са си виновни, да ме прощават, е крайно тъпо.

Да, нацията, държавата като цяло е сторила и допуснала грешки, излапали са обяда, сега трябва да имат добрината да си го платят. Не може един да пие и яде, друг да плаща. И особено възмутително е това, че на протестиращите гърци все някой друг им бил виновен, и най-виновни им били ЕС, европейците, най-вече германците, които хем с парите си плащат голямото гръцко плюскане, хем в гръцката представа им били виновни за всичко, което им се случва; ето това е възмутителното! Европейците спасяват гърците, гърците протестират срещу европейците за това, което, както и да го погледнем, е наглост, е връх на наглостта! За това става въпрос.

Гърците трябва да имат добрината да поемат цялата отговорност и с чест да изпият горчивата чаша. И тук не поставям всички гърци под общ знаменател. Аз съм убеден, че има гърци, които съзнават, че не Европа, не европейците (и не американците) са им виновни за хала, а че те самите са си виновни и нямат моралното право да обвиняват никой друг. Просто в Гърция се налага да се откажат от социализма си, а социализъм е това: едни пият и ядат, а други плащат. Това е социализъм.

И никой не може да ме убеди, че има нещо морално в поведението, което защищава извратената социалистическа представа, че едни трябва да ядат и пият, а пък други не само че са длъжни да им плащат масрафа, не само ги спасяват, ами и дори, представете си, биват обвинявани, че са им виновни; така не стават тия работи. Самите гърци ще имат голяма полза да осъзнаят този дефект на психологията си – и тогава нещата ще бъдат поставени на здрава основа. Така мисля аз за гръцката криза, г-н Каламарис. Така аз виждам нещата. И казвам каквото мисля.

Да резюмирам: проблемът на гърците не е някакъв техен порочен и осъдителен „гръцки“ манталитет, срещу който са готови да се възмущаваме даже ний, българите, дето сме носители един още по-опорочен и негоден манталитет; проблемът на гърците, именно на протестиращите днес гърци е, че са се подали на една осъдителна по принцип и социалистическа по характер психология, която се свежда до това, че някои си мислят, че имат пълното право да лапат, а пък друг да плаща масрафа, и не само да плаща, ами и да бъде обвиняван, че е виновен за положението на горките лапачи.

Разбира се, че се налага гърците да свикнат с много икономии, та да въведат ред в своя дом; трябва да привикнат да се оправят сами, а не да си мислят, че може до безкрайност да лежат на гърба на „лошата Европа“. Докато не се откажат от тоя порочен соцалистически манталитет, добро гърците няма да видят.

Както и ние, българите, не сме видели добро от същия този манталитет; ний заради него сме станали най-бедни; платихме цялата цена, изпихме много горчиви чаши, и още не сме си стъпили на краката. Затуй гърците не трябва да вървят по българския път. Ако се откажат от социалистическата извратеност овреме, ще страдат по-малко. От позицията на изстрадали ний, българите, имаме право да дадем тоя съвет на комшиите си. И те вместо да ни се обиждат, трябва да са ни благодарни…

Гледам сега снимки на гръцките протести и чета по лозунгите, че капитализмът, представете си, им бил виновен. Е, ето това е възмутителното: не капитализмът, а социализмът им е проблемът на гърците. А пък социалисти, знайно е, са най-големите лъжци: да викат на черното бяло, да прехвърлят вината от болната на здравата грава, да говорят тъкмо противното на истината е същност на социализма наред с лапането и паразитирането на чужда сметка и на чужд гръб. Значи проблемът на Гърция е социализмът, а ще се оправят когато се разделят с твърде разпространените в гръцкото общество социалистически илюзии. Не говоря абстрактно; жена ми е от род на „славянофонетични елини“, т.е. на „елиноговорещи славяни“, другояче казано, българи от гръцката част на Македония. Добре ми е познат тоя манталитет при споровете ми с гръцката рода; сред тях, за жалост, има не само поклонници на социализма, ами и на комунизма има поклонници; има поклонници дори на Сталин!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.