Брой 4 от 16 февр. 2012 г. на в-к ГРАЖДАНИНЪ вече е в ръцете на своите абонати

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Най-сигурното, направо непоклатимо доказателство за това, че даден човек не е бил сътрудник или агент на ДС или КГБ

По повод тъжната новина за смъртта на Иван Славов – виж Почина професор Иван Славов – моя милост написа във Фейсбук ето тази кратка бележка:

Бог да прости професор Славов! Имам много добри впечатления от него от годините преди 1989-та. Много ми помогна тогава! Няма да го забравя докато съм жив!

Аз за проф. Славов отделно ще пиша тия дни, понеже чувствам дълг към неговата памет, пък и философското списание ИДЕИ, на което съм главен редактор, ще излезе в новия си брой с текст, посветен на забележителния български философ. Но ето сега една друга, съвсем неочаквана реакция, за която даде повод моята бележка; г-н Nikolai Sultanov, мой фейсбуков приятел, ме запита нещо, на което се наложи да отговоря; публикувам и двете, и въпроса, и отговора, щото ми се струва, че в тая обмяна на мнения има и, така да се каже, един по-съществен, „обществено-значим“ и психологически нюанс; та тоя човек ме попита за следното:

Aнгеле, извинявaй, че ти говоря нa мaлко име, но нaли сме приятели… Може ли един мaлко неудобен въпрос: след кaто си се познaвaл с проф. Ивaн Слaвов (известен с еретичните си възгледи към комунистическaтa действителност по оновa време), a и след кaто си зaвършил философското си обрaзовaние в Русия, бил ли си обрaботвaн от бившите нaши и съветски тaйни служби? Въпросът ми е неудобен, a пък и отдaвнa мисля дa Ви го зaдaм, зaщото виждaм, че сте с много демокрaтични рaзбирaния и сигурно сте много ценен от Вaшите студенти…

На горното отвърнах ето така:

Няма нищо, г-н Султанов, въпросът е уместен. Ако съм разработван от тайните служби като обект, аз това не мога да зная, понеже тия служби са тайни и едва ли щяха да се издадат толкова, че даже аз да го узная 🙂 Имам служебна бележка (получих я от МВР когато СДС управляваше и имаше за кратък период такова възможност), че не съм бил разработван от тайните служби.

На тайни служби, нито съветски, нито български, нито никакви, не съм сътрудничил; не мога да Ви го докажа, а да се кълна не е нужно. Прочее, имам едно доказателство, според мен доста силно: след като всички сътрудници на ДС са постигнали благодарение на ДС голяма кариера (някои са станали, както видяхме, митрополити, други – професори, трети – генерали, четвърти – милионери, пети – медийни босове, шести – велики политически лидери и вождове, седми – президенти на натовска и европейска демократична България, осми и девети – какви ли не, но все на най-високо място!) и след като моя милост нямаше някакъв такъв професионален, материален, финансов или прочие успех и просперитет, а си е най-обикновен преподавател по философия и автор на философски книги, то това според мен е точно доказателство, че отношение към тайните служби не съм имал.

Както искате погледнете това мое доказателство, но то, не може да се отрече, съдържа силна логика и непоклатима аргументация. Дайте ми пример само на един-единствен агент на ДС, който не е просперирал, и тогава аз ще призная, че аргументацията ми някъде куца…

Такива ми ти работи… дано задоволих интереса ти… карай, говори ми на „ти“, няма проблеми, не сме някакви големци та да се величаем взаимно на „Вие“ и да изглеждаме смешни, пък сме и приятели вече…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

За някои поуки от гръцкия пример

Във връзка с публикацията В Гърция се налага да се откажат от социализма си, а социализъм е това: едни пият и ядат, а други – плащат с г-н Александър Лютов, собственик на блога ПОЗИЦИЯ, проведохме кратка обмяна на мнения, които, струва ми се, могат да са интересни за някои хора; иска ми се и читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ да могат да разберат какво сме си казали; затуй публикувам последния коментар на г-н Лютов и моя отговор до него:

Благодаря за отговора, г-н Грънчаров. И Вие, и аз явно циркулираме около същността. Това не е лошо. Позволете една дуплика, чрез цитат (със съкращения):

„За всички, които бяха по-скоро на страната на Дьо Гол, отколкото на Че Гевара, комунизмът, колективизмът, тоталитаризмът бяха абсолютното зло. Налагаше се идеята за моралното оправдание на капитализма като противоположност на абсолютното зло. Това беше оправдание, чрез отрицание, чрез разликата, чрез сравняването с другия, но оправдание. Колко беше хубав Западът по Брежнево време! Но, ха, сега де, няма го вече Брежнев, за да подчертае чрез контраст блестящата младост и великолепие на нашата цивилизация…”

Андре Конт-Спонвил

За да уточним ще цитирам пак: „Аз не съм комунист и никога няма да бъда…” Напротив, скачах по площадите, далтонистите да различат цвета ми, и хвърлих камък на грамадите (помните, нали?)

Не ми е присъщ социализмът нито на дядо Благоев, нито този, на който съм му ял попарата, нито на Фидел, нито на Чавес, нито на другаря Ким, а ЕС-социализмът доведе и до „белия боклук” и „Деца в центрофуга”.

Но къде са гърците тук?

Хора, като нас, достигнали едно завидно материално ниво и то реално по всички икономически закони, без дефицит и необосновани заеми и сега, когато се съгласиха да споделят една политика, когато някой в управлението е сгрешил (нарочно или от некъдърност) искат да им го отнемат. Ако Вие днес получите половината от възнаграждението си, ще потупате ли по рамото онзи, който ви го отнема или ще кажете (подобно на един журналист във връзка с гърците) „По-добре да дойдат полковниците.”

И свършвам: сега улових една аналогия с възрастен роднина – искам си адекватната пенсия, не ме интересува в кой строй съм я изработил, но аз съм си я изработил.

Макар и „горещо” във Вашия блог е уютно. Позволете ми да сложа линк към Вашия от моя. Искрени благопожелания!

А ето и моя отговор до г-н Лютов:

Г-н Лютов, благодаря, и аз си сложих линк към Вашия блог; оценявам го като качествен и съдържателен; пишете, както се казва, от сърце, не само с ума си.

А по темата мисля, че всъщност нямаме особени различия. Може човек да разбере реакцията на братята-гърци, на комшиите. Това дето някои чупят и палят човек не може да го разбере, но ето, оказа се, че има гърци и гърци, някои не одобряват вандалщините.

Но това, че в един дом, дали частен или държавен, бюджетът (сметките) трябва да се водят стриктно и че всеки може да се простира според чергата си, е аксиома. Възможно е гърците да се чувстват ограбени, не отричам. Но не може да се отрече и това: за случващото се в една страна все пак основна отговорност носят нейните управляващи, сиреч, избирателите, които са ги упълномощили да водят общите дела от тяхно име. Тъй че и на себе си следва да се сърдим, а не да търсим врагове, на които да прехвърлим цялата отговорност.

Ето по този пункт не мога да оправдая поведението на съседите ни. Като сте се “минали”, имайте добрината да приемете собствената отговорност и на себе си преди всичко се сърдете. И поемете последиците от поведението си. Това е достойното, а не други да обвинявате за собствените си беди, което е израз на малодушие. Германците не могат да са отговорни за гръцките беди, за да плащат до безкрайност и при това да бъдат обиждани. Така не става.

Защото като осъзнаете и приемете собствената отговорност и изпиете достойно горчивата чаша, другият път много повече ще внимавате какво правите. А иначе от гърците ние можем да вземем пример защото протестират много, за разлика от нас, дето си кютим и скачаме само когато ножът опре о кокала; така и трябва да е, трябва да се протестира, та управляващите да бъдат държани изкъсо.

Аз лично обаче съм противник на теорията, че народът винаги е прав и винаги има основателни искания; не е така; народът като цяло често съвсем не знае какво иска. Народът, простете, много често се държи като курва, именно, оставя се използвачите да го съблазнят, отдава се на ласките им, пък в един момент почва да крещи: сакън, натаковаха ме, оскверниха невинната ми добродетел! Нима народът не прави точно така. Е, разбира се, става дума за мнозинството от народа, а не за целия народ. Това винаги следва да се има предвид.

Не съм политик и мога да го заявя това. А иначе на политиците се налага да се мазнят на “непогрешимия и винаги прав, дори толкова мъдър народ”. Не е така. По съм склонен да приема тезата на Новодворская, която често казва: “Какво да правим, с народ, в който половината и повече са идиоти, нищо друго и не може да се очаква – и да се постигне”. Има голяма доза истина в нейните думи. Малоумието сред мнозинството от народа винаги е на висота. Това исках да Ви кажа.

Поздрави! Надявам се, и друг път ще спорим, та да си помагаме в търсенето на истината, която единствена има значение…

П.П.: За малко да пропусна нещо важно: вярно, няма ги Брежнев и брежневщината, но има Северна Корея, има и Куба, има с кой да се сравняваме. Тъй че блясъкът на западната цивилизация съвсем не е помръкнал. Както искат да ни внушат левичарите. Напротив, блясъкът се засилва, нищо че левите, понеже си нямат вече своя пример за вдъхновение, именно Съветска Русия, се сякаш побеснели и правят всичко, за да съсипят добруването на Запада!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.