Благодаря за отговора, г-н Грънчаров. И Вие, и аз явно циркулираме около същността. Това не е лошо. Позволете една дуплика, чрез цитат (със съкращения):
„За всички, които бяха по-скоро на страната на Дьо Гол, отколкото на Че Гевара, комунизмът, колективизмът, тоталитаризмът бяха абсолютното зло. Налагаше се идеята за моралното оправдание на капитализма като противоположност на абсолютното зло. Това беше оправдание, чрез отрицание, чрез разликата, чрез сравняването с другия, но оправдание. Колко беше хубав Западът по Брежнево време! Но, ха, сега де, няма го вече Брежнев, за да подчертае чрез контраст блестящата младост и великолепие на нашата цивилизация…”
Андре Конт-Спонвил
За да уточним ще цитирам пак: „Аз не съм комунист и никога няма да бъда…” Напротив, скачах по площадите, далтонистите да различат цвета ми, и хвърлих камък на грамадите (помните, нали?)
Не ми е присъщ социализмът нито на дядо Благоев, нито този, на който съм му ял попарата, нито на Фидел, нито на Чавес, нито на другаря Ким, а ЕС-социализмът доведе и до „белия боклук” и „Деца в центрофуга”.
Но къде са гърците тук?
Хора, като нас, достигнали едно завидно материално ниво и то реално по всички икономически закони, без дефицит и необосновани заеми и сега, когато се съгласиха да споделят една политика, когато някой в управлението е сгрешил (нарочно или от некъдърност) искат да им го отнемат. Ако Вие днес получите половината от възнаграждението си, ще потупате ли по рамото онзи, който ви го отнема или ще кажете (подобно на един журналист във връзка с гърците) „По-добре да дойдат полковниците.”
И свършвам: сега улових една аналогия с възрастен роднина – искам си адекватната пенсия, не ме интересува в кой строй съм я изработил, но аз съм си я изработил.
Макар и „горещо” във Вашия блог е уютно. Позволете ми да сложа линк към Вашия от моя. Искрени благопожелания!
А ето и моя отговор до г-н Лютов:
Г-н Лютов, благодаря, и аз си сложих линк към Вашия блог; оценявам го като качествен и съдържателен; пишете, както се казва, от сърце, не само с ума си.
А по темата мисля, че всъщност нямаме особени различия. Може човек да разбере реакцията на братята-гърци, на комшиите. Това дето някои чупят и палят човек не може да го разбере, но ето, оказа се, че има гърци и гърци, някои не одобряват вандалщините.
Но това, че в един дом, дали частен или държавен, бюджетът (сметките) трябва да се водят стриктно и че всеки може да се простира според чергата си, е аксиома. Възможно е гърците да се чувстват ограбени, не отричам. Но не може да се отрече и това: за случващото се в една страна все пак основна отговорност носят нейните управляващи, сиреч, избирателите, които са ги упълномощили да водят общите дела от тяхно име. Тъй че и на себе си следва да се сърдим, а не да търсим врагове, на които да прехвърлим цялата отговорност.
Ето по този пункт не мога да оправдая поведението на съседите ни. Като сте се “минали”, имайте добрината да приемете собствената отговорност и на себе си преди всичко се сърдете. И поемете последиците от поведението си. Това е достойното, а не други да обвинявате за собствените си беди, което е израз на малодушие. Германците не могат да са отговорни за гръцките беди, за да плащат до безкрайност и при това да бъдат обиждани. Така не става.
Защото като осъзнаете и приемете собствената отговорност и изпиете достойно горчивата чаша, другият път много повече ще внимавате какво правите. А иначе от гърците ние можем да вземем пример защото протестират много, за разлика от нас, дето си кютим и скачаме само когато ножът опре о кокала; така и трябва да е, трябва да се протестира, та управляващите да бъдат държани изкъсо.
Аз лично обаче съм противник на теорията, че народът винаги е прав и винаги има основателни искания; не е така; народът като цяло често съвсем не знае какво иска. Народът, простете, много често се държи като курва, именно, оставя се използвачите да го съблазнят, отдава се на ласките им, пък в един момент почва да крещи: сакън, натаковаха ме, оскверниха невинната ми добродетел! Нима народът не прави точно така. Е, разбира се, става дума за мнозинството от народа, а не за целия народ. Това винаги следва да се има предвид.
Не съм политик и мога да го заявя това. А иначе на политиците се налага да се мазнят на “непогрешимия и винаги прав, дори толкова мъдър народ”. Не е така. По съм склонен да приема тезата на Новодворская, която често казва: “Какво да правим, с народ, в който половината и повече са идиоти, нищо друго и не може да се очаква – и да се постигне”. Има голяма доза истина в нейните думи. Малоумието сред мнозинството от народа винаги е на висота. Това исках да Ви кажа.
Поздрави! Надявам се, и друг път ще спорим, та да си помагаме в търсенето на истината, която единствена има значение…
П.П.: За малко да пропусна нещо важно: вярно, няма ги Брежнев и брежневщината, но има Северна Корея, има и Куба, има с кой да се сравняваме. Тъй че блясъкът на западната цивилизация съвсем не е помръкнал. Както искат да ни внушат левичарите. Напротив, блясъкът се засилва, нищо че левите, понеже си нямат вече своя пример за вдъхновение, именно Съветска Русия, се сякаш побеснели и правят всичко, за да съсипят добруването на Запада!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.
Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 
