Най-сигурното, направо непоклатимо доказателство за това, че даден човек не е бил сътрудник или агент на ДС или КГБ

По повод тъжната новина за смъртта на Иван Славов – виж Почина професор Иван Славов – моя милост написа във Фейсбук ето тази кратка бележка:

Бог да прости професор Славов! Имам много добри впечатления от него от годините преди 1989-та. Много ми помогна тогава! Няма да го забравя докато съм жив!

Аз за проф. Славов отделно ще пиша тия дни, понеже чувствам дълг към неговата памет, пък и философското списание ИДЕИ, на което съм главен редактор, ще излезе в новия си брой с текст, посветен на забележителния български философ. Но ето сега една друга, съвсем неочаквана реакция, за която даде повод моята бележка; г-н Nikolai Sultanov, мой фейсбуков приятел, ме запита нещо, на което се наложи да отговоря; публикувам и двете, и въпроса, и отговора, щото ми се струва, че в тая обмяна на мнения има и, така да се каже, един по-съществен, „обществено-значим“ и психологически нюанс; та тоя човек ме попита за следното:

Aнгеле, извинявaй, че ти говоря нa мaлко име, но нaли сме приятели… Може ли един мaлко неудобен въпрос: след кaто си се познaвaл с проф. Ивaн Слaвов (известен с еретичните си възгледи към комунистическaтa действителност по оновa време), a и след кaто си зaвършил философското си обрaзовaние в Русия, бил ли си обрaботвaн от бившите нaши и съветски тaйни служби? Въпросът ми е неудобен, a пък и отдaвнa мисля дa Ви го зaдaм, зaщото виждaм, че сте с много демокрaтични рaзбирaния и сигурно сте много ценен от Вaшите студенти…

На горното отвърнах ето така:

Няма нищо, г-н Султанов, въпросът е уместен. Ако съм разработван от тайните служби като обект, аз това не мога да зная, понеже тия служби са тайни и едва ли щяха да се издадат толкова, че даже аз да го узная 🙂 Имам служебна бележка (получих я от МВР когато СДС управляваше и имаше за кратък период такова възможност), че не съм бил разработван от тайните служби.

На тайни служби, нито съветски, нито български, нито никакви, не съм сътрудничил; не мога да Ви го докажа, а да се кълна не е нужно. Прочее, имам едно доказателство, според мен доста силно: след като всички сътрудници на ДС са постигнали благодарение на ДС голяма кариера (някои са станали, както видяхме, митрополити, други – професори, трети – генерали, четвърти – милионери, пети – медийни босове, шести – велики политически лидери и вождове, седми – президенти на натовска и европейска демократична България, осми и девети – какви ли не, но все на най-високо място!) и след като моя милост нямаше някакъв такъв професионален, материален, финансов или прочие успех и просперитет, а си е най-обикновен преподавател по философия и автор на философски книги, то това според мен е точно доказателство, че отношение към тайните служби не съм имал.

Както искате погледнете това мое доказателство, но то, не може да се отрече, съдържа силна логика и непоклатима аргументация. Дайте ми пример само на един-единствен агент на ДС, който не е просперирал, и тогава аз ще призная, че аргументацията ми някъде куца…

Такива ми ти работи… дано задоволих интереса ти… карай, говори ми на „ти“, няма проблеми, не сме някакви големци та да се величаем взаимно на „Вие“ и да изглеждаме смешни, пък сме и приятели вече…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s