Сънувам, че съм на пресконференция на… Путин!

Не, навярно вече съм се побъркал; не знам какво да мисля вече?! Ще ви кажа нещо, моля, не се смейте, моля, бъдете снизходителни; човешко е в края на краищата да разбираме недъзите и болките на ближния. Ще ви кажа една малка история, която говори много. В това число казва и нещо за моето психично здраве, разбира се. Но хайде да почвам направо, пък каквото ще да става.

Всеки ден ставам рано, в 5.00 часа. Работя цял ден, без работа не оставам. Вечер, когато почват новините, вече съм грохнал. Много често заспивам или по време на новините, или, задължително, след новините. Заспивам направо във фотьойла или на дивана. Спя до към 10-11 часа вечерта. Като се събудя, ми се иска да проверя какво става в интернет. Уж „за малко, за съвсем малко“, пускам компютъра. И стой па се дръж след това, особено ако утре няма да съм на работа. Ето, снощи по тая схема изкарах до 3 и нещо в интернет. Едва се довлякох до леглото; да, ама като ти се развали съня, трудно ще заспиш. И особено като си натура, която се впечатлява от какво ли не; и го мисли и премисля. И ето, снощи – то всъщност не беше никакво „снощи“, то си беше тая заран! – като легнах, се въртях доста време в леглото. Какви ли не мисли минаха през акъла ми. А после, в просъница, съм сънувал сън. Съвсем лудешки сън, направо щур сън. Сън на побъркан… блогър, или на блогър, който е на път да се побърка. Ще ви кажа какъв беше тоя крайно ненормален сън, но преди това искам да вметна още нещичко.

Вчера разговарях с мой много близък приятел, с който фактически издаваме списанието, списание ИДЕИ. Философ. И художник също е той. Държа на разбирането му по всички въпроси. От студентските години се знаем и ето, приятелството ни издържа вече повече от 30 години. Както и да е. Та той ми каза нещо важно. Моля, не превключвайте канала на телевизора си. Знам, че като прочетохте „списание ИДЕИ„, сте посегнали за дистанционното и сега го държите в ръце. Моля, изчакайте още малко. Няма да съжалявате. Сънят ми, който обещах да ви разкажа, го бива. Но още минутка до него потърпете.

Каза ми, че списанието попаднало в ръцете на един много известен чуждестранен учен, философ, полиглот, няма да му споменавам името. Работи в Америка. Той го изчел. Казал много суперлативи, но имал и една забележка. Относно това, че в списанието се пише и за политика, покрай философията. Не трябвало да се прави това и пр. Трябвало да бъде чисто философско. На същото настоя и моя приятел. Каза ми: „Ако се отдръпнеш от тия неща, ако се отдадеш на чистата философия, на метафизиката, можеш много да направиш. И няма да съжаляваш. И ти ще спечелиш, и тя, философията, ще спечели. Зарежи политиката! И пр.“

Споменавам тая случка, защото напоследък от много канали получавам все същото внушение: гледай си философията, зарежи политиката, престани да коментираш политически теми, само си губиш времето! Ето, сега, като разкажа съня си, вярвам, ще ме разберете защо до момента не мога да се откажа от тия „недостойни за философа въпроси на преходното, текущо битие, каквито са политическите въпроси“. А ето сега и моя сън. Щур, щур, ама наистина щур сън. Та значи в просъница в един момент се улавям, че сънувам; благодарение на просъницата успях да запомня съня; като се събудих, скочих като ужилен да го запиша. Ето, щрихирах го, за да не го забравя. Това задължително трябва да се прави на ставане ако не искате да загубвате сънищата си. Та ето сега, най-после, и самият сън.

Сънувам, че съм на пресконференция на… Путин. Репортери много, от цял свят, а аз съм се изтъпанчил най-отпред. Пресконференцията тече в голяма зала в Кремъл, журналистите са седнали на една огромна кръгла маса, а моя милост седи толкова близо, че ако се протегне, комай може да щипне Путин по бузчицата. До мен пък седи някакъв приятел, с когото, докато Путин говори, техниката записва словоизлиянията му, аз споделям това онова с него тихичко. Казах му някакво изречение, в края на което имаше думата „наглост“. На руски е същата тая дума: „наглость“. Путин изглежда чу думата, спря речта си, погледна ме, изчерви се и ми рече:

– Вие, господине, явно искате нещо да ми кажете?! Моля, кажете, кажете, не се притеснявайте! – изстреля това като картечница и ме погледна с погледа си на пепелянка.

Признавам си, силно се смутих. Назряваше скандал. Наистина наглецът беше разбрал, че думата „наглост“ е ключова в изложение на мнението ми за него. Така ме погледна, че сериозно се уплаших. И му рекох ето това, на руски, разбира се:

– Владимир Владимирович, наистина имам много неща да Ви казвам. Поласкан съм, че искате да чуете становището ми. Ще Ви го кажа. Прочее, ние двамата, г-н Путин, сме учили по едно и също време в един и същ университет, Ленинградския; даже сякаш имам спомен, че Ви помня от онова време. Стояхте на автобусната спирка пред университета, кой знае защо ми се е запечатало това и винаги за него се сещам като Ви видя. Тъй че Ви чувствам много близък, тъй да се рече. Поласкан съм, че искате да чуете какво мисля.

Докато произнасях тия думи и се стараех да бъда колкото се може по-любезен, забелязвах, че лицето на Путин става все по-мрачно, щото май долавяше, че наглостта ми се засилва. Спомням си, че от страх за университета вместо „Санкт-Петербургския“ в последния момент избрах думата „Ленинградския“, опитвайки се да омилостивя някак самодържавния властелин на цяла Русия. Нищо не помогна. Вместо да се разтопи от милост като казах, че сме били състуденти, лицето му стана още по-злобно. Не можеше да ми прости думата „наглост“ явно. Затуй простена от досада и каза на пазвантите си:

– Пожалуйста, понеже аз наистина спешу (бързам), пусть этот человек напишет все что хочет мне сказать на бумагу. Вот, пусть сядет там, на столе, и пусть пишет. Я потом прочитаю. Дайте ему бумагу и карандаш. Теперь мне пора отвечать на вопросы. Давайте, спрашивайте, а наш болгарский друг пусть пишет. Я потом все прочитаю и отвечу.

Пазвантите на Путин ме хванаха за лактите и ме поведоха към края на масата, дадоха ми хартия и писалка и ме оставиха да пиша; обаче чувствах студеното им присъствие зад гърба си. И ето, там, на онази огромна маса, набързо, дето се казва на колене, аз трябваше да напиша своето писмо до Путин. Лудешка работа, нали? Беше до мен, не му го казах най-важното, уплаших се, но пък му написах всичко. Та ето това писмо след малко ще публикувам. Нарича се, озаглавено е ето така:

Письмо к Путину: „Г-н Путин, г-н Наглость, пожалуйста, уходите с миром!“

Разбира се, писмото написах на руски. Няма как, да пишеш на Путин на бългаски е тъпо. Ето, за щастие, скоро нищичко не съм писал в своя рускоезичен блог, та там ще го публикувам. После може и да го преведа за по-младите и да го публикувам тук, щото те не знаят руски. Та това е. Четете горното писмо. Лек ден ви желая! И прекрасен уикенд!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

2 мнения за “Сънувам, че съм на пресконференция на… Путин!

    • Пардон, обърках отчеството му с това на славния Никита Сергеевич 🙂 Мерси за бдителността! Владимир Владимирович е, разбира се, другарят Путин, как да не зная това?! То да се бъркат имена, отчества и фамилии на тия самодържци е съвсем естествено; притях принципа е „Фани единия, удари другия!“…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s