Животът, славата и съдбата на щедро платените медийни курви

Иван Бедров е написал кратък коментар на най-последните подвизи на явлението Бареков: виж И сега ли ще се правим, че не забелязваме?. Тоя наудържим пак се бил разпищолил, той път късал в ефира вестници, ерго, очаква се следващия път и аутодафе на книги на устрои. Наистина, не трябва да се стои сякаш нищо не става; наистина, трябва да се реагира, въпреки че този или онзи може да изкрещи, че тоя там проявявал „неколегиалност“ и пр.

Моя милост, слава Богу, не е журналист, а гражданин и философ, тъй че имам в пълен обем потребната свобода да кажа и напиша каквото мисля; ето, прочее, какво написах там, в блога на Бедров, когото все пак поздравявам за позицията му:

Съвсем не е безобидно това, за което пише г-н Бедров; името наистина не е важно, важно е явлението, което този „журналист“ олицетворява и персонифицира. На това нещо може да се тури определението „чалга-журналистика“, макар че се питам дали изобщо чалгата може да е чак толкова арогантна като него. Такива като него, дето не се гнусят да изпълнят каквато и да било поръчка, колкото и мръсна да я тя, стига да има някой, който хубаво да плати, всъщност са чисто и просто мекерета и дори парцали, обиращи цялата мръсотия; трябва нещата да се наричат с точните им имена.

Ако моя милост беше журналист, аз също щях да се срамувам много заради петното, което това нещо слага на престижа на професията; стига журналистиката да е просто професия, щото тя всъщност е нещо много повече. Аз се питам обаче тия, дето го научиха на такъв разврат – а развратът на медийното поприще идва с купуването, и то за добри пари, на подобни склонни към безсрамие и безцеремонност индивидууми, които от този момент нататък стават слуги или лакеи, стават нещо като „чиста съвест под наем“ и пр. (нека все пак да се опитвам да се изразявам по-изискано, щото наистина съм много възмутен!) – та, питам се, тия, дето развратиха толкова много тоя Бареков дали се усещат какъв уродлив Франкенщайн сътвориха? И дават ли си сметка изобщо, че това момче, с всекидневните си мръсотийчици, натегации и подлизурства всъщност все повече вреди, пречи и разваля, отколкото с нещо да помага и да допринася; та, питам се, поръчителите чак толкова прости ли са, за да не схванат, че чисто и просто си хвърлят парите на вятъра?

Явно е точно така, явно и те самите са също толкова прости и нагли, че не могат да схванат и оценят наглостта на туй мекере именно като наглост. Горко ни, щото тоя същият е вдъхновяван и изпълнява щедро платените поръчки тъкмо на тия, които днес управляват България, а и на тия, дето дърпат конците и поводите на главните действащи лица. Хубавото обаче на всичкото това е, че въпреки безнаказаността и крещящата, ала триумфираща арогантност и простотия самата вътрешна логика на живота води до това, което народът ни така хубаво го е казал с поговорката:

„Волът рие, ала всичко, що изрива, отива все на гърба му!“

Другояче казано, туй зло, дето сам си направиш, никой друг не може да ти го направи; и колкото повече не се усещаш за резила си, толкова повече се орезиляваш и ставаш хептен за смях. Щото навсякъде, а не само в журналистиката, има един най-ценен и дори безценен капитал, и той се нарича и добро име, и достойнство, и самоуважение дори. А пък медийните курви, веднъж станали такива, дори и в един момент да пожелаят да се преобразят в добродетелни жени, вече никога няма да могат да се отърват от курвинската си слава; на такива обаче ще им останат поне едните парици. Те това, прочее, добре го знаят; те заради пустите му пари се орезиляват чак толкова, а също и дори повече от това, отколкото могат.

Жалка работа! Но когато такива се оцапат дотам, че вече никой не ги иска, те, разбира се, със съзнанието „за добре изпълнен дълг“ ще се оттеглят на някой остров, дето на спокойствие да харчат парите от куфарчетата, които са получавали навремето всяка заран… дали да завиждаме за една такава участ нека всеки сам решава. Аз лично съвсем не им завиждам, щото добре знам, че тъкмо тогава ще почнат да затъват и да се давят в мръсотията, в които винаги са живели; от това тресавище измъкване няма.

Всяка подлост в тоя живот се възмездява, а всяка добродетел бива награждавана – и всичко в крайна сметка отива на мястото си, всяко нещо си получава заслуженото. Ех, Бареков, Бареков, ако можеше да си дадеш сметка какво те чака, щеше да те обхване очистителен вселенски трепет и ужас, че щеше да зарежеш всичко; но ето, не го съзнаваш, което значи, че отредената ти съдба те чака и от нея няма да избягаш. А и на кума си Боко ще помогнеш да бъде завлечен в небитието; ето че, без да искаш, и противно на желанията на работодателя си, все пак работиш най-усърдно и отреденото от самата история да се сбъдне!

Тъй че какво, прочее, има да се възмущаваме, природата на самите неща си знае най-добре работата…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s