Във Фейсбук получих интересно съобщение от г-н Ioakeim Kalamaris, грък, който работи и живее в България, преподавател в един от колежите (Европейския по икономика и управление) в Пловдив. Помолих го да обсъдим публично поставените в съобщението му проблеми, той прие, ето сега неговия наистина важен и ценен коментар, около който може да се развие хубава дискусия; за което и призовавам, в смисъл да се включат повече хора, освен ние двамата; ето какво си казахме като начало:
ДЕКРЕТ
Уважаеми Проф.Грънчаров, пише Ви един човек които може и обича две държави. Вие сте Философ и при това добър специалист. Философите целят да сеят справедливост и целомъдрието.
Аз съм се заклинал от злобата, от непозитивната енергия, обещах на себе си че, няма да напусна родината си, но още съм се заклел, че няма да предам Великата родина, Балканите.
Поверих изцяло на Христова възраст, младините ми, в тази земя и децата й. Ще продължа да се трудя за Федерация и съединението на Балканите, както в мирни години са успели нашите предеди, нашите интелектуалци. Тази идея не познава флагове защото нейната същност е скъпа, дълбока, истинска.
Нейната почва е щастието, развитието, достойнството за народите на тази Велика земя. Не мога да се радвам в нещастието, обедняването на нашия полуостров и хората. Не позволява съвестта ми да разделям, да не съм обективно информиран, да не вярвам в промяната.
В тази наша епоха на тоталния фалит на морала, истината, ценностната система, на идеологиите съм убеден, че и нещо ново ще се породи. Аз не желая да тъжа, нито в спомените на хората, независимо от произхода, не желая да тежа на природата. Гражданите на Балканите не се нуждаят от псевдоспасители, защото всички ние сме тези, които търсим.
Затова ще си припомния на глас думите на един Балкански герой, един мъж, на който дължа много от себе си: „… Времето е в нас – и ние сме в времето.“ Разликата днес е, че време няма.
Затова съм станал от канапето и не давам ненужни на никому съвети! Приканвам Ви да се съедините към междубалканската кауза – за да се възродят всичките ценности и заедно с тях всички измъчени народи, на тази блага и свята земя на Балканите. И тогава ще осъзнаем колко и как сме били използвани, манипулирани, излъгани и унижени, дори от собствените политически демони.
Да спрем братската, междубалканската гражданската финансова война. Да се върне отново детската усмивка на лицата на слънчевите хора на Балканите. Няма кой и как да ни убеди, че нашите майки и бащи са крадливи и лоши хора. Лихварите на нашето битие и съществуване ще изчезнат когато ние спрем да се конфронтираме.
По-богати хора от всички нас няма, по-щедра земя и климат не съществува в света. Тогава какво ни липсва? Добродетели?
На нас ни липсва ВОЛЯТА!
Нашето огледало е себе си, а нашите думи трябва да отговарят на нашите дела! За мене си ще кажа само че, борбата ми с/у експлотацията на младите, на възрастните и на нашата земя, с/у недоимъка, с/у враговете на отечеството – тиранията, може да я спре само последният ми дъх!
Не съм комунист, бих казал обратното, не съм антиевропеец, а обратното, защото гласовете, мирните протести, са демократични актове, при липса на Референдуми.
Господа на нашите народи ще следва „моята“ мечта, така че не съм сам! За Вас, Вие знаете.
Засега толкова, че тръбата ни призовава отново, не за да вдигнем оръжие, за да понесем товара на тежката и болезнена борба, без да спираме! Само огъня на Свободата може да просвети света!
С спокойна съвест, Йоаким Каламарис, Автентичен Балканец
21.02.2012 г., София
P.S. Вижте цялата истина за Гръцката икономика и обществото.
Ангел Грънчаров: Благодаря за вълнуващия текст, който ми пращате! Бих искал да го публикувам в блога си, стига да ми дадете разрешение за това. Разбира се, ще Ви отговоря, смятам, че ако влезем в диалог по поставените от Вас проблеми, бихме могли заедно да напреднем в търсенето на истината. А наистина поставяте изключително важни, дори съдбовни проблеми. Ще очаквам реакцията Ви на моята молба и след това, надявам се, ще поговорим публично в моя блог – или където другаде предложите.
С уважение: Ангел Грънчаров (уви, или за радост, моя милост не е била и няма да бъде никога професор!)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 