Унгарците още в 1956 г. събориха своя паметник на съветския окупатор, а ние какво чакаме още та в 2012 не направим същото?

Кадър от „унгарските свободни демонстрации“ срещу натресения съветско-комунистическия диктаторски режим в страната. На 23 октомври 1956 г., в средата на 20 век, угнетените от режима унгарци събарят тотема на Сталин в Будапеща, като диктаторската съветска статуя е отрязана до коленете и е смъкната от постамента.

През 2012 г. свободните от ком.соц диктатурата българи още умуват и водят дискусия какво да се правило с натресения в сърцевината на българската столица МОЧА (!). А разни странни чуждоземски чегеварски и шаренкови руски дружества се смляха да ни облъчват, че натресеното над главите ни унизително съветско съоръжение с автомат Шпагин, величаещо съветския диктатор-кръволок Сталин, било българска история? А де…

Да не коментираме решението на бившия столичен кмет, а сега премиер Борисов, който пък с всичкия си акъл упълномощава чрез „специален договор“ петролния магнат и проводник на кремълските енергийни интереси В.Златев да поддържал окупанския съветски тотем в „Княжеската градина“? … И така нататък с парадоксите, аномалиите и националния нихилизъм в уж „Европейска свободна България“ (!).

Смятам въодушевените лица на свободолюбивите унгарски граждани в далечната 1956 г. показателно говорят за себе си за удовлетворението от съборената разединителна съветска статуя.

В България има заповед от 1993 г. и консенсус за демонтирането на съвесткото съоръжение, очевидно българските столични власти в противовес на демократичните устои, против човеколюбието и хуманизма, и против волята на техните данъкоплатци и избиратели, желаят обратното. Да им е все по-мрачно и нещастно положението на българите?

Автор: Стоян Дерменджиев

ЗАБЕЛЕЖКА: Текстът и снимката взаивствах от ТУК.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Пълният текст на интервюто на „пан Гринчаров“ за руско-българските отношения излезе в сайта «Политикантроп»

Украинският сайт «Политикантроп» е публикувал пълния текст на моето интервю, което преди седмица излезе в списание «Український тиждень» №12. Това интервю е посветено на темата за руско-българските отношения – в исторически и съвременен контекст; съвсем честно излагам мислите си по тия съдбовни за европейска България въпроси. Предстои да публикувам тия дни същото това интервю на руски език, на езика, на който го дадох; а след това ще направя и ще публикувам и превода на български език. Сега-засега можете да прочетете само пълния му вариант на украински, един език, който изключително много ми хареса, той, както сами можете да се насладите, е изключително мелодичен, музикален, даже поетичен ми се вижда този език, до който до момента не се бях докосвал; а ето сега и обещания текст:

Таки закордон: у Болгарії борються європейське і проросійське начало

Повний варіант інтерв’ю, яке було надруковане в дещо скороченому вигляді у журналі «Український тиждень» №12 від 22 березня 2012 року.

Філософ і публіцист Ангел Гранчаров народився в місті Долна баня, Софійська область, Болгарія. Закінчив у 1983 році філософський факультет Санкт-Петербурзького (тоді Ленінградського) університету.

Працював викладачем філософії у Пловдівському університеті імені Паїсія Хілендарського. У 1992 році створив і керує досі Центром розвитку особистості HUMANUS, який розробив концепцію і провів ряд ініціатив повної реформи болгарської освіти, зокрема філософської.

Автор багатьох філософських і психологічних книг, а також книг, що розглядають проблеми філософії історії та політики в болгарському і європейському контексті. Деякі з його книг: «Життя душі: психологія», «Універсум свободи», «Мистецтво думки», «Таїнство життя», «Мистецтво жити: етика достоїнства», «Еротика і свобода», «Мистецтво свободи», «Курс лекції по філософії», «Болгарська душа і доля».

Ангел Гринчаров в останні роки – активний блогер, який підтримує свої освітні та політичні блоги і блоги для дискусії.

– Пане Гринчаров, в України дуже складні відносини з сусідньою Росією. Але Болгарія далеко від Росії і вже стала частиною об’єднаної Європи. Чи відчувається у вашій країні негативний вплив Росії?

– Так, відчувається, і навіть занадто. Те, що ми порівняно далеко від Росії, взагалі не допомагає нам. Наша історія ось уже 134 років після звільнення від турецької влади переконливо показує, що Росія, й імперська, і радянська, проводить одну і ту ж політику стосовно Болгарії: Росія найбільш підступний ворог болгарської незалежності і свободи. Росія завжди розглядала Болгарію як свою Задунайську губернію. «Куріца – нє птіца, Болгарія – нє заґраніца!» – вам, звичайно, це відомо.

Коли в 1997-2001 роках в Болгарії вперше прийшов до влади некомуністичний уряд демократичних сил, керований Іваном Костовим, Болгарія зробила рішучі кроки до відкидання вікового російського домінування і категорично вибрала іншу геостратегічну орієнтацію країни, до західного світу свободи і демократії, тоді саме російські таємні служби та російська агентура в Болгарії отримали з Москви наказ: зробити все, щоб не допустити цього, щоб повернути Болгарію в сферу своєї імперської гегемонії і панування.

Росія тоді розпочала справжню пропагандистську війну з проєвропейським урядом демократичних сил, мобілізувала усі свої ресурси і продемонструвала «чудеса хоробрості», щоб провалити його політику. По суті, щоб не допустити другого мандату цього уряду КҐБ і їхні агенти з комуністичної державної безпеки Болгарії зважилися зіграти «ва-банк» і привели до влади колишнього болгарського царя Симеона, який, як тепер розуміємо, давно перебував у найтепліших стосунках з КҐБ.

Але і Симеон не міг обернути назад історію, незважаючи на старання, він не зміг виконати кремлівський наказ: Болгарія стала членом НАТО, а потім і Європейського Союзу. Саме тоді в Кремлі задумали свій підступний план: перетворити Болгарію на свого «троянського коня» в НАТО і ЄС, щоб ізсередини протидіяти європейській інтеграції, щоб воювати зсередини з «ворогом». Ви самі розумієте, що імперське мислення Путіна і компанії ні на йоту не змінилося. (Прочети ДО КРАЙ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Политическият труп Гоце Първанов пак се е размърдал и е излъчил „благоуханна миризма“ в ефира

Политическият труп Гоце Първанов пак се бил размърдал тази сутрин – и, както и може да се очаква, силно замирисал; негова светлост се била появила по една дружеска нему медия. Добре че съм в болница тия дни, където нямам достъп до телевизор, което именно ми помага да щадя сърцето си; ако го видя само тоя наглец, ми става лошо, защото той наистина излъчва най-гнусна комунистическа наглост и безпардонност. Сирищникът си е сирищник; питам се обаче ето това: тия, дето свързват с тоя политически труп някакви надежди за бъдещето и финансират медийните му конвулсии, дават ли си сметка, че си хвърлят парите на вятъра?! Но те явно имат толкова много пари, че съвсем не им пречи да ги хвърлят и на вятъра.

Нашето Гоце, знайно е, е осенено от една идея и от една страст: да повтори безпримерния подвиг на своя кремълски вдъхновител тавариш Путин. А именно: след два мандата като президент да попремиерства малко, а после пак да се завърне на бял кон в Президенството, което е не просто чиста фантастика, ами направо си е лудост. Запомнете от мен: на ония, на които Господ е приготвил гибел, първом им взема разсъдъка. Това е сполетяло нашето нагло Гоце; е, имам предвид неспасяемата му политическа гибел, иначе той във физическия, в биологическия смисъл всички ни ще надживее; такива като него даже и караконджолите в ада не ги щат…

Чета информация от известен коментатор, че Първанов бил заявил, че, представете си, „никога не бил казвал нещо излишно, защото много внимателно си мерел приказките“. Сюблимно, нали? Голям лъжец! Цар на лъжците! Главоломен лъжец, безспорен първенец в лъготенето. И Иво Инджев изрежда една част от лъжите му, от изхвърлянията му, от несбъдналите се негови прогнози и копнежи. Напълно е прав един друг коментатор, който преди време заяви, че даже шимпанзетата по законите на теорията на вероятностите са способни да уцелят 50% от верните отговори; Първанов обаче е такова рядко „животно“, което е постигнало съвършенството 100% от изказванията и прогнозите му да не се сбъдват – или чисто и просто да са съвсем откровени лъжи! На това нещо аз му викам пълна неадекватност спрямо реалностити на самия живот – и на самото време.

Както и да е; да спра, щото трябва да щадя сърцето си; ето в завършек какво написах като коментар в блога на г-н Инджев:

Напълно подкрепям: президенстването на таваришч Гоце Първанов ще се запомни и ще остане в учебниците по история един ден с ето тази фраза „В президентстването на безподобния лъжльо Първанов беше време на крадене, каквото рядко някоя друга епоха познава.“ И като добавка може да се прибави ето това: „Тогава имаше най-слугинските медии, а пък продаването – в буквалния смисъл на думата, има се предвид за пари, и то за много пари, за наистина много пари! – на националните интереси на България в угода на кремълския самодържец достигна космически мащаби“.

Ето с тия две изречения може да се изрази есенцията, чистата същина на гоцевия период от нашата история, който ще се окаже един от най-позорните и най-безличните в цялата ни национална история. Прочее, да не забравим и крилатото определение на Първанов от един политолог, а именно, че той е „лицето на безличието“; „ако безличието има лице, то се нарича Гоце Първанов“, ако ми бъде позволено да префразирам тази знаменита формула.

Моите реакции през годините около националния позор, носещ името „Гоце“, могат да се прочетат в своята съвкупност в подготвяната сега за печат книга с примерно заглавие ГОЦЕВИАДА, в която съм събрал всичките си анализи по проблема от последните години…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Сега е моментът грозилището в центъра на София, възхваляващо Сталиновата окупационна армия, да бъде премахнато!

И пак в тясна връзка с българския дебат и успешно погребаното поробителско съветско-чернобилско криминално ядрено съоръжение АЕЦ „Белене“ – изключително мъчително раждане до окончателното решение, но вече факт!

Да не коментираме що народна енергия и милиарди смъкнати от гърба на българския данъкоплатец погълна съветската, междувременно превърнала се в криминална, АЕЦ „Белене“ след 33 г. договаряния и отлагания по странни непрозрачни неосчедоводени неведоми канали (няма подобно чудо в света уверявам ви), т.е. каквито предварително фалирали бяха близо 80% от всички натресени съветски заводи и предприятия. Само след подновяването на проекта от царско-догановото управление от 2002 насам, АЕЦ „Белене“ е погълнала ЕДИН МИЛИАРД ЕВРО НАРОДНИ ДАНЪКОПЛАТСКИ ПАРИ!

Със сигурност, вместо хвърлени в един гьол мащабни средства, биха вече се възтановили многократно към днешна дата, ако просто се бяха влагали в едни нормални конкурентноспособни финасово обосновани европейски дребни и средни предприемачества, а икономиката на България днес щеше да бумти! Ама аде, отде толкоз акъл, българска му работа…

Та сега докато Боко е още топъл, хич да не се прегръща с петролния магнат Златев, който няма да му помогне никак и за нищо – ами да вика багерите и да пръждосва и това натутурузено кръволочешко Сталиново съоръжение от центъра на красивата българската столица – МОЧА!

Може и без чуждопоклонически поробителски шмайзеристи над главите на българските граждани живота пак да продължи, и да си отдъхне „Княжеската градина“ от кремълския зловещ октопод!

Да кажем хайде сбогом и пошли в небитието на съветското недоразумение – МОЧА!

А вижте го хубаво по-отблизо натрапения от сатрапа Сталин зловещ чужд окупантски вампир, как хем ви изпива кръвожадно ежедневно енергията от 1954-та насам, хем продължава да ви плаши и да се подиграва, вирнал подигравателно картечница на главите на съветизираните поробени българи от сталинския феодал….

… Невероятно грозилище без да излъчва и грам положителни послания, нали (поне за мен де, макар и да не съм му се онагледил отблизо нито веднъж). Никъде по света няма подобно подигравателно грозилище, да не коментираме в Европа, с което се опитват комунисто-социалистите да ни заблуждават.

Написа: Stoyan Dermendjiev

ЗАБЕЛЕЖКА: Моят коментар към горната позиция не може да бъде друг освен този: Сега е моментът грозилището в центъра на София, възхваляващо Сталиновата окупационна армия, да бъде премахнато! Непременно, неотложно, веднъж завинаги!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Вече повече от 300 човека подкрепиха Петицията за реформа на образованието и достойна оценка на учителския труд!

ПЕТИЦИЯТА в едноименния сайт, която предложих преди седмица на основата на Откритото писмо до г-н Министър-Председателя по важен национален въпрос от нравствено естество сякаш вече набира сила; тази сутрин поглеждам и откривам, че вече са се подписали 318 човека! Да се надяваме, че още ще се подпишат; излишно е да споменавам, че нито един журналист, че нито една медия не обърна капчица внимание върху такъв „прекалено маловажен“ въпрос, какъвто е въпросът, свързан с качеството на образованието на нашите деца.

Виж, да беше свързана петицията със сензационен и вълвуващ въпрос, какъвто е въпроса, да речем, за това каква марка гащи носи Азис, репортерите щяха да си изпочупят лактите от натискане, ама за някакво си там образование, на кой му пука?! А пък горките медии трябва да се борят за пари, за тиражи, и тяхната не е лесна, затуй нека да не ги занимаваме с някакви си там „важни“ и „обществено-значими“ въпроси…

Аз обаче се обръщам към обикновените хора, учители, родители, ученици, загрижени граждани. Подкрепете я и вие лично, моля, важно е! Нека да опитаме обърнем вниманието на властващите, че освен разните му там прогизнали от популизъм „проблеми“, по които така неуморно се трепе енергичният ни и жаден за похвали Премиер, има и проблеми, които са наистина жизнено и дори съдбовно важни. Но за които той самият ще се сети тогава, когато някой човек получи от умрял писмо. Или когато цъфне налъма на Радой Ралин; налъма, с чието проникване и цъфтеж шегобиецът, Бог да го прости, свързваше идването на комунизма.

Или когато Бойко Борисов почне да чете книги! Или когато Луната се откъсне от Земята и тръгне на свободно пътешествие из галактиката. Или когато Слънцето почне да изгрява от Запад…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…