Първо да кажа, че с написаното до тук съм съгласна. Държавата има вина за положението в Студентски град. Това е вярно и безспорен факт. Но и само тя може да го промени и подобри.
Понеже съм студентка, може би ще погледнете на думите ми с недоверие. Аз съм част от онази сган, която си представяте при споменаването на двете думи, които ви карат да потръпвате. „Студентски град“. Или, още по-добре: студентски гад.
Проблемите уверена съм, не идват изобщо от студентите. Идват от родителите. Деца сме на болна прослойка от хора, без морални ценности и без грижа за децата им. Общувала съм не с един и двама родители на мои колеги, целта на повечето от тях е следващата чашка и да кажат на синчето си – „Опитай всичко докато си млад“. Чак когато нещо такова се случи „възрастните“ и „по-умни и образовани от нас“ хора се сещате за нас.
В Студентски град в столицата има 30 жилищни блока, 50 студентски общежития, 31 ресторанта, 9 нощни клуба, 96 кафенета, 11 дискотеки, 6 бара и три казина.
Колко от тях сме построили ние? Да не би ние да сме собственици? Въртим ли бизнес ние там? Печелим ли нещо?
Бих казала само губим. Губим мозъчни клетки удавени в алкохол, купен с парите на родители, които са пратили децата си в „София“. Там е хубаво. Там имат по-голям шанс. Всички ходят там и стават хора. Нищо, че в университета е пълно с „интелигентни“ хора, които преподават отгоре отгоре материал от преди 60 години, защото „Те така или иначе няма да го разберат и научат“. Вижте гимназиите. Избиха се по училищните дворове. Ние сме малкото зло. Пазете се от това, което идва. Пазете се от нашите деца.
Не е мястото на всички тук, в Студентски град. Не бива да се приемат студенти с нисък бал в университетите! Това не са кадри, които биха били полезни на държавата! Ограничете броя на университетите и броя на местата за студенти. Увеличете субсидиите за студент и общежития. Накарайте на „възрастните“, които ни учат, да им пука за нас!
Впрочем има библиотека в Студентски град – на Софийски университет до блок 42, ако ви интересува.
Написа: Бързана Панайотова
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 