Путин, връщайки тиранията в Русия, показва само абсолютната си неадекватност спрямо потребностите на живота и времето

Снощи казаха по новините, че за днес са запланувани в Русия големи демонстрации в знак на недоволство заради фалшифицираните нагласени вчерашни избори за президент. Според едно независимо статистическо проучване също посочиха, че само миналата година Русия са я напуснали над 100 000 млади образовани хора, с цел трайно установяване в работещи западни икономики. Тези нелицеприятности достатъчно говорят за себе си колко непосилен за живеене е бил животът в Русия. (Stoyan Dermendjiev)

Путин връща тиранията в Русия, но не отчита, че сега времето е съвсем друго, пък и хората, руснаците, особено пък младите, които не са живели в комунизъм, са съвсем други, и то в голяма, все по-значителна своя част. Путин, горкият, живее с представи за света, Русия и човечеството, които са валидни за 30-те или 50-те години на ХХ век, а сега сме вече друг век; тия представи са негодни да обслужват живота.

Даже в арабския свят диктатурите паднаха като картонени къщички, а какво остава пък за Русия; тъй че Путин, възстановявайки диктатурата, всъщност все едно строи масивна къща върху подвижни пясъци или върху тресавище. Даже кагебистите не могат да победят духа на самото време и повелите на историята. Тъй че, дето се казва, и нему можем да отвърнем ето така: „Тиранино, всуе се мориш!“. Напразни усилия на тщеславието на един кагебист, абсолютно неадекватен на потребностите на времето и на епохата.

Това обаче съвсем няма да попречи Путин и путинистите да причинят големи страдания не само на Русия и на руснаците, но и на Европа и на европейците. Пък и на света. Диктаторите, прочее – имало е и по-страшни диктатори от Путин – имат обаче един и същ край: убиват ги в края на краищата като кучета. Примерът на Кадафи е пресен и Путин хубаво трябва да прецени иска ли да го сполети неговата участ… (Ангел Грънчаров)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Предупрежденията на В.Новодворская за това колко е опасна путинска Русия за България, за нейната свобода и просперитет

Известната антикомунистка Валерия Новодворская, руската „желязна леди“, е дала интервю за БНР. След това от сайта на българите в Чикаго, наречен Еврочикаго, ù позвънили, за да ù благодарят и да ù кажат, че интервюто е чуто в България. Тя обаче дала ново, още по-интересно интервю; ето голям откъс от текстовия вариант на това интервю, касаещ България; цялото интервю може да се прочете при Иво Инджев:

П. С.: Заблуждават се, че съществува някаква алтернатива.

В. Н.: … Жалко, че вашият водещ не ме попита за България. Там според мен те имат хубава инициатива – за премахването на паметниците на съветската история.

П. С.: (Обяснява защо и как не е чул цялото ù интервю за българското радио.)

В. Н.: Не, за България той (радиожурналиста) не ме попита нищо. А аз тъкмо се канех да се порадвам, че най-накрая в България се случва нещо хубаво.

П. С.: Кажете тогава няколко думи.

В. Н.: Руската телевизия, с голямо неудоволствие и даже с нотка на изумление, не е очаквала тя от България такова поведение. Тя (телевизията) се изказа по повод намерението на България най-накрая да приключи с артефактите от съветското минало. В Грузия вече не първи паметник премахват. Там вече няма и опити да се купува премахващият се паметник или пък да се възпроизвежда на друго място. Първоначално руснаците са имали намерение да изкупят всички съветски паметници и да ги поставят на „Поклонния хълм” (Поклонная гора) в Москва. За да не пропадало „доброто”… От прибалтийските страни те (руснаците) също не са очаквали нищо хубаво… И изведнъж България! Най-надеждното звено! (Каламбур с популярното в Русия ТВ-състезание „Слабое звено”.) Най-здравото в съветско-варшавската верига. А нали България се считаше за толкова надеждна, че за пътуване до там (на съветските граждани) пускаха с голямо желание, още при първо поискване, с разрешение на Районният комитет (на партията – КПСС) на Златни пясъци.

Далеч не по същият начин стояха нещата с пътуванията до Югославия, например, която се оценяваше много по-различно. Също така и Унгария, след въстанието и Чехословакия – след 1968. А България беше толкова надеждна! Просто родната сестричка Альонушка! И изведнъж и България се стяга да приключи със съветското минало! Моите поздрави! Това е много правилен път! Така както хората се избавят от каменните истукани, така те се избавят и от други неприятности от съветското минало. Например от беден живот. Защото започват да гледат не назад, а напред. И разбират до каква степен те са живеели лошо. Така че в тези страни, които премахват съветските монументи, се повишава качеството на жизненото равнище. Това е линия от една и съща верига. Така че намеренията на България са съвършено правилни. Пътят към процъфтяването минава през свалянето на паметниците от съветския период. А промените в Русия ще настъпят, когато видя, че са погребали Ленин и са свалили червената петолъчка над Кремъл. Да, и когато народът да направи своя западен избор и престане да гласува за комунистите.

П. С.: Вашият съвет е да не се гласува на тези избори?

В. Н.: Да, естествено! Ние ги бойкотираме.

П. С.: Добре, тогава. А каква е следващата стъпка, защото изборите, така или иначе, са предопределени? За в бъдеще, какво трябва да се прави?

В. Н.: Да се скъсат всички контакти с властта, с комунистите и фашистите и да се просвещава народа.

П. С.: Ясно. В България има голям процент руснаци и в последно време около 200 000 (двеста хиляди) човека са получили българско гражданство. Това е много голямо число. Нашата страна наброява седем милиона жители. Наскоро чух тези числа от познат журналист.

В. Н.: Главната опасност е внедряването на чекисти за бъдещи цели. Те имат много хора, на които ще им бъде купено гражданство. Те ще започнат да гласуват по съответния начин. И ако те придобият недвижимост, в един прекрасен ден- ние предупреждавахме чехите, и … страната вече не е твоя. А дявол знае чия! Навярно имат желание частично да възстановят Варшавския договор. Те не правят нищо без причина.

П. С.: Непременно ще предам думите Ви.

В. Н.: В Чехия също продаваха на който им попадне и без да питат, а после се ужасиха. Възникнаха сложности с взимането на решения. Те се внедряват навсякъде. И в Латвия е голяма неприятност. Естония веднага взе решение да не продава никому (недвижимост). Те правят само съвместни предприятия. Във Финландия и Швеция също. А в Латвия „гонеха гаргите” и после се оказа, че в Юрмала всички курортни заведения са изкупени от руснаци. С цел последващо присъединяване.

П. С.: Вие наистина ли смятате, че Русия може да се окаже чак толкова опасна?

В. Н.: Да, много е опасна! Иска ли питане след това, което се случи с Грузия?

П. С.: Да кажем, че е опасна за най-близките си съседи?

В. Н.: Да, за по-далеч ( на Русия) не ще й стигнат силите. Но България е много малка и също се намира наблизо. Разбира се, че няма да си „отворят устата” за САЩ. Даже и за Украйна няма да се протегнат. Не им е залък за техните уста.

П. С.: Но за Украйна те се стараят. Поне така ми се струва?

В. Н.: Но не им се удава много добре. С Янукович нещо не случиха. Там братята също мислят за своето си благо. Тези братя на московските „братя” нещо не искат много да им дават. Те не са отчели, че Янукович също е мафия, от Донецката. А след като в Грузия поне нещо им се удаде те започнаха да се прокрадват и към Латвия. Много голям е процентът на руснаците там – 40%. Така че България да се пази! Това не са безобидни инвеститори. КГБ инвестира. У нас сега няма независими предприемачи от КГБ. Ако е независим то той или шие терлици, като Ходорковски, или живее разорен в Лондон.

У нас (в Русия), за да имаш бизнес, означава да се договориш с тях. А те могат много да си поискат. От Прохоров как поискаха, за да може той да разиграва комедии на президентските избори? А изборите са напълно контролирани. Всеки ще си вземе своето. Прохоров ще получи малко повече, отколкото Путин е разчитал. Путин нарочно го е избрал, за да получи 2-3%, за легитимация на изборите, но хората не са глупави и Прохоров може да вземе до 7%. Ако не го „отрежат”.

Нека България отчита всичко това! Става дума за независимостта на страната. В Латвия те имаха подготвен за провеждане веднага на нов референдум. Но сега, след една четвърт подкрепа за признаването на руския език, това е безсмислено. А иначе те се готвеха да проведат и втори, за получаване на гражданство, на всички желаещи. Без знанието на езика и конституцията. Т.е. на откровени врагове. Щеше да последва и трети референдум – за териториална автономия. А Вие разбирате какво значи това? Руски паспорти, териториална автономия, а после възниква някакъв конфликт, идват „миротворци” и следва сценарият с Абхазия и Южна Осетия. Така че те не са се успокоили.

Предупредете всички в България! И преди да дават гражданство трябва да проверяват откъде се е взел и ако не отговаря на определени критерии, просто да не получава.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.