Путин, връщайки тиранията в Русия, показва само абсолютната си неадекватност спрямо потребностите на живота и времето

Снощи казаха по новините, че за днес са запланувани в Русия големи демонстрации в знак на недоволство заради фалшифицираните нагласени вчерашни избори за президент. Според едно независимо статистическо проучване също посочиха, че само миналата година Русия са я напуснали над 100 000 млади образовани хора, с цел трайно установяване в работещи западни икономики. Тези нелицеприятности достатъчно говорят за себе си колко непосилен за живеене е бил животът в Русия. (Stoyan Dermendjiev)

Путин връща тиранията в Русия, но не отчита, че сега времето е съвсем друго, пък и хората, руснаците, особено пък младите, които не са живели в комунизъм, са съвсем други, и то в голяма, все по-значителна своя част. Путин, горкият, живее с представи за света, Русия и човечеството, които са валидни за 30-те или 50-те години на ХХ век, а сега сме вече друг век; тия представи са негодни да обслужват живота.

Даже в арабския свят диктатурите паднаха като картонени къщички, а какво остава пък за Русия; тъй че Путин, възстановявайки диктатурата, всъщност все едно строи масивна къща върху подвижни пясъци или върху тресавище. Даже кагебистите не могат да победят духа на самото време и повелите на историята. Тъй че, дето се казва, и нему можем да отвърнем ето така: „Тиранино, всуе се мориш!“. Напразни усилия на тщеславието на един кагебист, абсолютно неадекватен на потребностите на времето и на епохата.

Това обаче съвсем няма да попречи Путин и путинистите да причинят големи страдания не само на Русия и на руснаците, но и на Европа и на европейците. Пък и на света. Диктаторите, прочее – имало е и по-страшни диктатори от Путин – имат обаче един и същ край: убиват ги в края на краищата като кучета. Примерът на Кадафи е пресен и Путин хубаво трябва да прецени иска ли да го сполети неговата участ… (Ангел Грънчаров)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s