Руски опозиционен сайт забеляза моето Открито писмо до Путин и го публикува

Руски сайт със заглавие Путин должен уйти ме е представил с няколко изречения, а също така е публикувал моето Открито писмо до Путин, озаглавено ето така: Ангел Грынчаров: Г-н Путин, г-н Наглость, пожалуйста, уходите с миром!. Доколкото разбирам също, към публикацията е организирана подписка с гласуване, където всеки може да гласува подкрепя или не подкрепя тезата, изложена в публикацията. Тоест дали е съгласен с искането Путин да си ходи, или не е съгласен.

Поразходих се в сайта. В отдел ПУБЛИКАЦИИ откривам, че моят текст се намира сред обръщения и статии на

/ 06.03.2012 / Борис Немцов – о Путине, выборах и грядущих переменах

Все зависит от нас. Если мы будем сидеть дома и тыкать пальцем в клавиатуру компьютеров, и при этом чертыхаться, обсуждая в чатах, какой он негодяй и подлец, то тогда, конечно, ничего не случится. Если же мы будем настойчиво, мирно и массово добиваться восстановления отобранных Путиным и его камарильей прав, я вас уверяю, все у нас получится.

/ 06.03.2012 / Ангел Грынчаров: Г-н Путин, г-н Наглость, пожалуйста, уходите с миром!

Вы хотите убедить нас в том, что великий российский народ – это стадо овец, которое обожает Вас. Вы очень заблуждаетесь, г-н Путин. Россияне не овцы. Мы живем же в 21-ом веке, г-н Путин. Молодежь России, большая часть россиян любят свободу.

/ 06.03.2012 / Александр Скобов: Дубинка народной войны

Надо сделать именно то, чего власти боятся больше всего. Перестать бояться. Прекратить ханжеские причитания о недопустимости «подставлять людей под дубинки». Задержания, тумаки, обезьянники, административные суды – это будни долгой и нудной борьбы гражданского общества за свои права.

/ 06.03.2012 / Гарри Каспаров: Еще раз о цифрах

Маловероятно, что средний результат Путина по Москве превысил 35 процентов.

/ 06.03.2012 / Александр Сотник: Вова плачет по тюрьме

Москва оскорблена. В 1941 году гитлеровцам так не удалось ее взять, но спустя 71 год ее наводнили доморощенные фашисты в касках и с дубинками. Москвичи этого не простят.

/ 05.03.2012 / Алла Чернышева: Обращение к гражданам

Мы должны показать, что не признаем Путина президентом и больше не будем терпеть ежедневное грубое попрание наших прав и невозможность защититься с помощью погрязших в преступлениях «правоохранительных органов» и суда!

/ 05.03.2012 / Михаил Аркадьев: Горлум окончательно превратился в Дракона

Административный ресурс — это уже почти не средство, теперь это основная цель, магический талисман, философский камень, кащеева игла Путина и его класса.

/ 05.03.2012 / Вениамин Дмитрошкин: Пришло время решительных действий

5 марта в 22.00 сомкнем Белое кольцо вокруг Кремля! Мы требуем перевыборов и не уйдем, пока не получим их.

/ 05.03.2012 / Александр Рыклин: Предел

На президентских выборах действительно нельзя воровать голоса, а на выборах Владимира Владимировича Путина — даже кошельки из карманов тырить не возбраняется…

Анатолий Баранов, Виталий Диксон, Александр Гольц,

Марина Салье: Путин – диктатор, которому все дозволено

Подумайте еще раз: нужен ли вам президент, «сколотивший» со своей «семьей» состояние в 130 млрд. долларов, президент, плюющий на закон и ведущий себя как диктатор, которому все дозволено?

и още много други автори, активни политици, публицисти и пр. Сайтът, забелязвам, е твърде активен и, признавам си, изпитвам задоволство от признанието моя публикация да бъде зачетена и да и се обърне внимание. Смятам, че това в някакъв смисъл е израз на моята подкрепа към борбата на антипутинистката демократична опозиция в Русия, което е дълг на всеки български демократ, защото, за зло или за добро, ние все още сме твърде много зависими от това какво става във огромната страна, която е на североизток от нас.

За отбелязване е, че у нас нито една – повтарям, нито една – медия, именно сайт, блог, вестник, телевизия или каквото и да било друго, не обърна и капчица внимание на отчаяния ми апел, който, така или иначе, касае не толкова руснаците, а повече нас, българите, но ето, в Русия, забелязаха текста ми.

Това също говори много. Което и потвърждава горчивата констатация, че българин да подкрепи българин, ако не му е приятел, баджанак и пр., т.е. по чисто идейни причини, е абсолютно невъзможно, е същинска природна аномалия.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Въпрос на близко бъдеще е изгонването на сталино-путлеровата чекистка банда от Кремъл

Коментарът в блога ми под заглавие Путин, връщайки тиранията в Русия, показва само абсолютната си неадекватност спрямо потребностите на живота и времето е предизвикал на друго място друг тип реакция, в сравнение с тази, която представих тази утрин ето тук: Що е кагебистка, сиреч, путинска „демокрация“?. Радващо е, че има демократично мислещи хора у нас, за които диктатурата е неприемлива независимо от всякакви благовидни предлози за „най-висши народностни и държавни интереси“, каквито за Русия са именно имперските интереси, реанимирани все по-активно в последните години от чекиста Путин. Ето какво пишат в тази връзка двама коментатори във Фейсбук:

Stoyan Dermendjiev: Споделям абсолютно аргументи Ви, г-н Грънчаров. Опитите да бъде възроден сталино-путлеровия натрапнически репресивен режим според мен е безуспешен и пагубен за Русия дори – тази ненавистна епоха бе отпратена в небитието преди 22 г. Явно кремълските среди живеят в своя изолиран от руското население свят – еволюционните процеси на промените в Русия са неизбежни въпреки блокирането им.

Бандитът Путин е непригоден за какъвто и да е управник при новите условия – въпрос на близко бъдеще е да бъде пометена чекистката банда от Кремъл.

Да видим как са се развили днешните протести в Русия срещу вчерашните фалшификации на президенстките избори..

Не се учудвайте кой подхранва заливането на свободното интернет пространство с мощна агресия и агитпропаганди срещу западния демократичен свят – КГБ!

Mila Simonova: Русия винаги е била назадничава държава – удивително за мен е колко хиляди и милиони руснаци вече щъкат и живеят по света свободно, колко много виждат и преценяват за себе си, а същевременно колко яко е капсулиран политическият елит…

Силно подкрепям думите на Ангел Грънчаров. Невъзможно е и е и смешно, при отворени граници, да се опитваш да поддържаш диктатура от исторически отречен и обруган тип. Освен ако не разчитат на лоялността на най-възрастния електорат, то всички по-млади със сигурност се смеят и възмущават.

Трябва да се откъснем от този назадничав анклав от болни мозъци; дори в ислямистките държави ценностите на модерността се борят и отглеждат трудно, та камо ли там, където липсва сплотяваща религиозна доктрина!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Злоумишленото подклаждане на напрежението между цигани и българи е израз на кагебистката стратегия за дестабилизация на България

Била излязла книга с такова едно предизвикателно и дори скандално заглавие: „Циганската война срещу нас“; кои сме тия „нас“, нека да решава всеки поотделно – стига да му е интересно да изследва странностите и перверзиите на късното комунално съзнание. Тази книга се рекламира по разни национал-социалистически сайтове, включително и във Фейсбук. Получава ласкави отзиви оттук-оттам. Ето краткото представяне на автора на провокационното книжле и на основната му мисъл, показваща несъмнена тенденция към национал-социализъм и расизъм:

Авторът Симеон Костадинов е български юрист, 28-годишен. На 23 септември 2011 година в българското село Катуница започна открито войната между цигани и българи в България. Тезиси на автора Симеон Костадинов: комунистите превърнаха България в развъдник на цигани; малките села в България са под циганска окупация; циганска интеграция е невъзможна; циганската интеграция е не само невъзможна, но и недопустима; циганите са морално невменяеми.

Като прочетох това така любезно представяне, счетох за свой дълг да реагирам непременно; не мога да мълча, щото добре знам, че такива игрички са крайно опасни. Ето какво написах като коментар под представянето на книжката:

Не одобрявам тезата и внушението на „патриотичния автор“. Никаква война не се води, а в дадени райони на страната има безредие, породено от бездействие на властите. Във всеки етнос има индивиди, склонни към криминални прояви, но това не значи, че имаме правото да набедяваме цял един етнос за такава една „генетична склонност“ към престъпления. Такива генерализации не само са логически и морално некоректни, те са и злоумишлени.

Да се подклажда умишлено напрежението между цигани и българи е израз на кагебистката стратегия на путинска Русия за дестабилизация на България – и тази стратегия бива обезпечавана с много усърдни и щедро платени изпълнители и подстрекатели. За такива интересът на България не струва нищо, а интересът на имперска Русия е всичко. Е, и парицата е всичко; за пари такива са способни да продадат не само родината си, а и собствената си майка.

Това, че се тупкат по гърдите и се самообявяват за „най-големи патриоти“, не трябва да ни подвежда. В техните среди патриотизмът се мери с любовта им към Русия. Ето защо смятам, че такива писания, разпалващи междуетническо напрежение, трябва да попаднат под санкцията на закона, а пък авторите им да бъдат наказани така, че никога повече през ума им да не може да мине мисълта, че съдбата на България може да бъде безнаказано разигравана в един такъв опасен политически покер.

Докъде се стига по този път ни показа примерът на братска Сърбия. Какво постигнаха сърбите, като се подведоха под акъла на мерзавци като друже Милошевич? Платиха тежка цена. Ние като общност и нация трябва да имаме поне малко акъл да не повтаряме техните грешки. А подпалвачите на междуетническа война трябва да отговарят за действията си пред съда, щото наистина подобни изяви са крайно опасни за всички нас, а цената ще платим всички.

Войната между цигани и българи означава, че фронтовата линия ще минава през всеки един български град и село. И тогава никакви войски на ООН и дори на НАТО няма да ни опазят от ужасните кръвопролития. Да съсипе България до основи е заветната мечта на нашата „покровителка“ Русия. Тъй че такава страшна игра с огъня не бива да бъде допускана. Аз се питам къде спи Главния прокурор и защо вече не е привлякъл под отговорност автора на книга с такова предизвикателно и злобно заглавие?

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Що е кагебистка, сиреч, путинска „демокрация“?

Публикацията Путин, връщайки тиранията в Русия, показва само абсолютната си неадекватност спрямо потребностите на живота и времето е предизвикала във Фейсбук гневен отклик от един симпатизант на г-н Путин, руснак, учил в България, владеещ български език, казва се Egor Glazunov. Влязох в кратка полемика с този млад човек, ето какво си казахме:

Egor Glazunov: Май някой друг (горкият) живее с представи за света, не отговарящи на съвременната обективна реалност. Иначе това, че младите имат различно виждане от застаряващите догмати е вярно и това пролича по резултатите от изборите. 😉

Ангел Грънчаров: И коя е „съвременната обективна реалност“? Да се закопаят и загробят всички кълнове на демокрация в Русия и отново да се възстанови самодържавието? И това Вие наричате „адекватни на времето представи“?! Я помислете поне малко что такое говорите и пишете?!

Egor Glazunov: А какъв е стандарта за неподправена демокрация? Кой определя това? Шаблон ли трябва да има? Демокрацията е европейско изобретение, което не може да дава еднакви резултати на различна почва. Защо някой трябва да натрапва на Русия това как трябва да изглежда и по кой път да върви?

Победата на Путин означава, че руснаците избират суверенен път на развитие. А тези дето бяха оглавявали стачките на Манежная какво са търсели при затворени врати в американското посолство в Москва? За нарушенията: наблюдателите от опозицията уличили приблизително 300 нарушения, което по сборния брой на избирателите прави по-малко от половин процент, което нищо не би променило.

Тези избори побиха всички световни рекорди с броя на камери в избирателните секции. Изобщо в какво е потъпкването на демокрацията? Старая се да вниквам във всички гледни точки, в това число и тази на опозиционерите на „Ехо Москви“, но уви – много клишета, но досега не чух нищо внятно и конкретно.

Георги Стоянов: Хайде, хайде… И без това Аристотел слага ТИРАНИЯТА, ОЛИГАРХИЯТА и ДИКТАТУРАТА в групата на неправилните, „изродени“ форми на държавно управление… Та не е важно в каква съотношение са те на практика…

Ангел Грънчаров: Г-н Глазунов, ако Вас лично Ви задоволява моделът на кагебистка „демокрация“, тя е съвсем незадоволителна за нас, хората, които имаме едно друго, по-класическо и традиционно разбиране за това що е демокрация. Кагебистите, разбира се, без да им мигне окото, са фалшифицирали изборите. Те знаят как се прави това; техен учител и вдъхновител е Сталин, който е казал: „Не е важно кой как гласува, важно е кой брои гласовете“. Научили са ценните му уроци.

Това е кагебистката демокрация: манипулации, шантажи, лъжи, насилие, убиване на другояче мислещите, милиционерщина. Путин, за да ознаменува „победата“ си, докара в Москва с автобуси служебно ангажирани държавни служители от провинцията; какво Ви говори това? Ами говори че в големите градове путинизмът явно няма подкрепа извън средите на близките до властта, корумпираните, облагодетелстващи се от близостта си до властта.

Самият факт, че Путин така нагло, без да напуска властта, се връща наново на президентския пост, е крещящ акт на недемократичност; казано е по Конституция: само два мандата може да има президентът, не повече. Но явно Вашите представи за това що е демократично са твърде широки, щом толкова много Ви харесва путинската кагебистка демокрация.

Простете, а Лукашенко, съратникът на Путин, и той ли е демократ?! Видяхте ли кой пръв поздрави Путин за „победата“? Сирийският и иранският диктатори. И венецуелският. Това нещо да Ви говори?

Анонимен: (Този коментар е взет от друго място, но по сродна тема, бел. моя, А.Г.) Дори Валерия Новодворская недооценява опасността, която изхожда от Русия. Русия не е заплаха само за „близката чужбина” като Прибалтика и Грузия и не само за „бившите” социалистически страни в Източна Европа, а за ЦЕЛИЯ СВЯТ. Русия съвсем не е толкова слаба, както нарочно се преструва (според съветите на древния китайски теоретик Сун Цзъ в „Изкуството на войната”), особено в комбинация с Китай, Иран, Виетнам, Северна Корея, Венецуела, Куба, Никарагуа, дори Бразилия и т.н., каквато ос е вече ясно очертана.

Положението в света днес силно напомня 1930-те години и изглежда само въпрос на време да избухне Третата световна война. Положението е МНОГО критично. Връщането на Путин е може би важен индикатор за подобно развитие. Според някои автори Путин е започнал кариерата си не в КГБ, а в ГРУ. Ако това е така, руският Генерален щаб директно управлява страната, а това не може да случайно. Или както казва един анализатор:

„Стратезите-ленинисти са особено окуражени от факта, че американските и европейските политици не разбират тяхната стратегия и нейната диалектика, нито методите за нейно противодействие.

Западните експерти не разбират стратегическата приемственост между събитията. Те събират факти, но не са в състояние да видят тяхната стратегическа взаимовръзка и не могат да ги съединят в стратегическа картина. На тях им липсва визия и разбиране, поради което са безпомощни пред атаката, която не схващат.”