Що е кагебистка, сиреч, путинска „демокрация“?

Публикацията Путин, връщайки тиранията в Русия, показва само абсолютната си неадекватност спрямо потребностите на живота и времето е предизвикала във Фейсбук гневен отклик от един симпатизант на г-н Путин, руснак, учил в България, владеещ български език, казва се Egor Glazunov. Влязох в кратка полемика с този млад човек, ето какво си казахме:

Egor Glazunov: Май някой друг (горкият) живее с представи за света, не отговарящи на съвременната обективна реалност. Иначе това, че младите имат различно виждане от застаряващите догмати е вярно и това пролича по резултатите от изборите. 😉

Ангел Грънчаров: И коя е „съвременната обективна реалност“? Да се закопаят и загробят всички кълнове на демокрация в Русия и отново да се възстанови самодържавието? И това Вие наричате „адекватни на времето представи“?! Я помислете поне малко что такое говорите и пишете?!

Egor Glazunov: А какъв е стандарта за неподправена демокрация? Кой определя това? Шаблон ли трябва да има? Демокрацията е европейско изобретение, което не може да дава еднакви резултати на различна почва. Защо някой трябва да натрапва на Русия това как трябва да изглежда и по кой път да върви?

Победата на Путин означава, че руснаците избират суверенен път на развитие. А тези дето бяха оглавявали стачките на Манежная какво са търсели при затворени врати в американското посолство в Москва? За нарушенията: наблюдателите от опозицията уличили приблизително 300 нарушения, което по сборния брой на избирателите прави по-малко от половин процент, което нищо не би променило.

Тези избори побиха всички световни рекорди с броя на камери в избирателните секции. Изобщо в какво е потъпкването на демокрацията? Старая се да вниквам във всички гледни точки, в това число и тази на опозиционерите на „Ехо Москви“, но уви – много клишета, но досега не чух нищо внятно и конкретно.

Георги Стоянов: Хайде, хайде… И без това Аристотел слага ТИРАНИЯТА, ОЛИГАРХИЯТА и ДИКТАТУРАТА в групата на неправилните, „изродени“ форми на държавно управление… Та не е важно в каква съотношение са те на практика…

Ангел Грънчаров: Г-н Глазунов, ако Вас лично Ви задоволява моделът на кагебистка „демокрация“, тя е съвсем незадоволителна за нас, хората, които имаме едно друго, по-класическо и традиционно разбиране за това що е демокрация. Кагебистите, разбира се, без да им мигне окото, са фалшифицирали изборите. Те знаят как се прави това; техен учител и вдъхновител е Сталин, който е казал: „Не е важно кой как гласува, важно е кой брои гласовете“. Научили са ценните му уроци.

Това е кагебистката демокрация: манипулации, шантажи, лъжи, насилие, убиване на другояче мислещите, милиционерщина. Путин, за да ознаменува „победата“ си, докара в Москва с автобуси служебно ангажирани държавни служители от провинцията; какво Ви говори това? Ами говори че в големите градове путинизмът явно няма подкрепа извън средите на близките до властта, корумпираните, облагодетелстващи се от близостта си до властта.

Самият факт, че Путин така нагло, без да напуска властта, се връща наново на президентския пост, е крещящ акт на недемократичност; казано е по Конституция: само два мандата може да има президентът, не повече. Но явно Вашите представи за това що е демократично са твърде широки, щом толкова много Ви харесва путинската кагебистка демокрация.

Простете, а Лукашенко, съратникът на Путин, и той ли е демократ?! Видяхте ли кой пръв поздрави Путин за „победата“? Сирийският и иранският диктатори. И венецуелският. Това нещо да Ви говори?

Анонимен: (Този коментар е взет от друго място, но по сродна тема, бел. моя, А.Г.) Дори Валерия Новодворская недооценява опасността, която изхожда от Русия. Русия не е заплаха само за „близката чужбина” като Прибалтика и Грузия и не само за „бившите” социалистически страни в Източна Европа, а за ЦЕЛИЯ СВЯТ. Русия съвсем не е толкова слаба, както нарочно се преструва (според съветите на древния китайски теоретик Сун Цзъ в „Изкуството на войната”), особено в комбинация с Китай, Иран, Виетнам, Северна Корея, Венецуела, Куба, Никарагуа, дори Бразилия и т.н., каквато ос е вече ясно очертана.

Положението в света днес силно напомня 1930-те години и изглежда само въпрос на време да избухне Третата световна война. Положението е МНОГО критично. Връщането на Путин е може би важен индикатор за подобно развитие. Според някои автори Путин е започнал кариерата си не в КГБ, а в ГРУ. Ако това е така, руският Генерален щаб директно управлява страната, а това не може да случайно. Или както казва един анализатор:

„Стратезите-ленинисти са особено окуражени от факта, че американските и европейските политици не разбират тяхната стратегия и нейната диалектика, нито методите за нейно противодействие.

Западните експерти не разбират стратегическата приемственост между събитията. Те събират факти, но не са в състояние да видят тяхната стратегическа взаимовръзка и не могат да ги съединят в стратегическа картина. На тях им липсва визия и разбиране, поради което са безпомощни пред атаката, която не схващат.”

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.