Руски сайт със заглавие Путин должен уйти ме е представил с няколко изречения, а също така е публикувал моето Открито писмо до Путин, озаглавено ето така: Ангел Грынчаров: Г-н Путин, г-н Наглость, пожалуйста, уходите с миром!. Доколкото разбирам също, към публикацията е организирана подписка с гласуване, където всеки може да гласува подкрепя или не подкрепя тезата, изложена в публикацията. Тоест дали е съгласен с искането Путин да си ходи, или не е съгласен.
Поразходих се в сайта. В отдел ПУБЛИКАЦИИ откривам, че моят текст се намира сред обръщения и статии на
/ 06.03.2012 / Борис Немцов – о Путине, выборах и грядущих переменах
/ 06.03.2012 / Ангел Грынчаров: Г-н Путин, г-н Наглость, пожалуйста, уходите с миром!
/ 06.03.2012 / Александр Скобов: Дубинка народной войны
/ 06.03.2012 / Гарри Каспаров: Еще раз о цифрах
Маловероятно, что средний результат Путина по Москве превысил 35 процентов.
/ 06.03.2012 / Александр Сотник: Вова плачет по тюрьме
/ 05.03.2012 / Алла Чернышева: Обращение к гражданам
/ 05.03.2012 / Михаил Аркадьев: Горлум окончательно превратился в Дракона
Административный ресурс — это уже почти не средство, теперь это основная цель, магический талисман, философский камень, кащеева игла Путина и его класса.
/ 05.03.2012 / Вениамин Дмитрошкин: Пришло время решительных действий
/ 05.03.2012 / Александр Рыклин: Предел
Анатолий Баранов, Виталий Диксон, Александр Гольц,
Марина Салье: Путин – диктатор, которому все дозволено
и още много други автори, активни политици, публицисти и пр. Сайтът, забелязвам, е твърде активен и, признавам си, изпитвам задоволство от признанието моя публикация да бъде зачетена и да и се обърне внимание. Смятам, че това в някакъв смисъл е израз на моята подкрепа към борбата на антипутинистката демократична опозиция в Русия, което е дълг на всеки български демократ, защото, за зло или за добро, ние все още сме твърде много зависими от това какво става във огромната страна, която е на североизток от нас.
За отбелязване е, че у нас нито една – повтарям, нито една – медия, именно сайт, блог, вестник, телевизия или каквото и да било друго, не обърна и капчица внимание на отчаяния ми апел, който, така или иначе, касае не толкова руснаците, а повече нас, българите, но ето, в Русия, забелязаха текста ми.
Това също говори много. Което и потвърждава горчивата констатация, че българин да подкрепи българин, ако не му е приятел, баджанак и пр., т.е. по чисто идейни причини, е абсолютно невъзможно, е същинска природна аномалия.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.
