И в Украйна публикуваха моето „Писмо до Путин“, а украинско списание ми иска интервю по темата „България-Русия“

Получих интересен коментар към публикацията Письмо к Путину: “Г-н Путин, г-н Наглость, пожалуйста, уходите с миром!” в моя рускоезичен блог, наречен ДНЕВНИК ФИЛОСОФА. Той е написан от украинския политолог и журналист Виктор Каспрук, който ме уведомява, че моят текст е публикуван и в украински сайт, а също ми предлага да дам интервю по темата за руско-българските отношения в списание «Украинский тыждень»; ето, прочее, това съобщение, а по-долу можете да прочетете и моя отговор:

Добрый день, уважаемый господин Грънчаров!

Мы перепечатали Вашу статью «Письмо к Путину: “Г-н Путин, г-н Наглость, пожалуйста, уходите с миром!»: ЗДЕСЬ. Очень приятно, что в дружественной нам Болгарии понимают то, что сейчас происходит в России.

Я хотел бы взять у Вас интервью на тему «Болгария-Россия» для журнала «Украинский тыждень». Очень надеемся на сотрудничество с Вами.

С уважением,

Виктор Каспрук, политолог и журналист

Киев, Украина

Моя электронная почта: viktor.kaspruk с gmail.com; http://ukrainianweek.com/; http://tyzhden.ua/

Привет,

Уважаемый г-н Каспрук,

Я очень благодарен, что мое „Письмо к Путину“ благодаря Вашей публикации стало достоянием большего круга читателей, на этот раз и в Украине. Мне кажется, что сторонники демократических сил в России, Украины и Болгарии должны сотрудничать между собой в борьбе против олигархических режимов. Потому что мы все, в конечном счете, являемся гражданами европейской цивилизации свободы, чьи ценности объединяют нас. В связи с этим я готов сотрудничать с Вашим журналом, так что нет проблем ответить на Ваши вопросы.

С уважением: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Путин е персонификация на всичко мрачно, жестоко, цинично и непоносимо бездарно, витаещо из руските простори

Позволявам си да ви представя българския превод на впечатляващ текст на Лев Рубинщейн, който открих тази сутрин в сайта на Милен Радев; текстът носи заглавието В рамките на неприличието. Та който иска да прочете целия текст, нека иде там, в сайта на г-н Радев, а пък тук аз избрах за читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ ето този голям откъс:

… Работата, разбира се, въобще не е в Путин, макар че по волята на обстоятелствата именно неговата слабопочтена фигура започна да се възприема като персонификация на всичко мрачно, жестоко, цинично и непоносимо бездарно, което вирее из просторите на нашето задръстено отечества. Но работата не в него. Какво представлява той изобщо?

Нищо повече от тресчица, която случайно е запречила пролетния ручей, преградила е естественото му течение и е насъбрала около себе си цялата нечистотия – подгизнали отпадъци, наквасени обелки, стърготини, обгорели кибритени клечки, фасове, употребени предмети за лична хигиена, доволни, че временно могат да се позакрепят, да не се понесат по-нататък по течението, надолу към канализацията, натам, където всъщност им е мястото.

Сега много се говори за легитимността или нелегитимността на тази власт, която все още смята себе си за власт. Нека с юридическата легитимност се разправят хора, изкушени в тази област. А както изглежда, те вече напълно са си изяснили въпроса. Но има и друга легитимност, която е може би дори по-съществена: нравствено-естетическата. Е, при нея, както ми се струва, нещата са напълно ясни. Путин и неговата компания са преди всичко неприлични – не мога да подбера друга, по-подходяща дума. От тях, от тяхната риторика и даже пластика, от тяхната простащина и крадливост, от техния провинциален барачен мачизъм, от тяхната глиганска напоритост и маймунска „креативност“ направо лъха на вопиющо неприличие. Затова и най-сполучливият и запомнящ се лозунг на отминалите протестни акции е според мен този: „Путин е някак кофти…“. Аха, именно, даже много „кофти“.

И те изглежда напълно съзнават своята нелегитимност. И едната, и другата. Иначе няма как да се обясни тяхното суетливо-истерично, граничещо с паника публично поведение в последно време. Какво друго може да ги накара внезапно така хрипливо да писнат за някакви митични „сили“, „врагове“ и „заплахи“ щом се радват на такава „всенародна подкрепа“. Защо иначе, щом съзнават своята историческа правота, окупират моя град с военна техника и жива сила, с цели тълпи намусени провинциалисти с еднакви шапки на главите. Смятате, че московчани не ви се радват кой знае колко? Откровено казано и на мен така ми се струва. По този въпрос мненията ни напълно съвпадат…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.