
Кметът Иван Тотев не би трябвало да се поддава на започналата офанзива за връщане на паметника на Филип Македонски на старото му място на Джумаята. Във вчерашния ТВ ОМБУДСМАН всички обадили се – с едно единствено изключение – бяха на това мнение. Повечето зрители изобщо не приемат сериозно идеята за връщане на паметника. Имаше различни предложения, например паметникът да се премести: – в Ямбол, където безспорно Филип е бил; – в двор на улица Филип Македонски; – да се сложи пред панаира на мястото на Ленин; – на колелото при Държавна болница; – да се върне на гърците и т.н.
Уви, така е след като една творба, макар и интелигентна, стане заложник на политически игри.
Във връзка с горното моя милост се счете за длъжна да реагира; ето какво написах като коментар в упоменатия сайт:
Аз пък искам паметникът на Филип Македонски да бъде върнат там, където беше. Имам чувството, че е съвсем нормално: щом мнозинството от пловдивчани искат паметника „Альоша“ да продължава да е там, където е, същите тия хора просто няма как да искат паметникът на Филип Македонски да се върне на мястото, което заемаше. Защото ако паметникът на Филип Македонски символизира европейското начало в историята на Филипополис (Пловдив), то паметникът на съветският окупатор Альоша символизира тържеството на азиатско-съветското начало в съвременността на най-древния жив град на Европа.
Обичащите Альоша и прекланящите се пред него няма как да искат Филип Македонски да има своя статуя в града, носил векове наред неговото име. Идиотът, който поставя Альоша пред и над Филип Македонски, разбира се че ще бъде против Филип Македонски да има своя статуя в своя град. У нас, знайно е, патриотизмът на продажниците се измерва с любовта им към… Русия, да не говорим пък за любовта им към СССР-е.
Комунизмът явно така е увредил голямата част от главите на съвременниците ни, особено на по-възрастните, че докато изцяло не се подмени генетически природонаселението (примерно, след още 20-30 годинки), напредък в тази държава едва ли може да се очаква. Не бива ново вино да се сипва в стари мехове, щото и виното ще се похаби, пък и меховете могат да се съсипят; на новото вино мястото му е в нови мехове…

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.