Приятелите на паметника на „Альошата“ в Пловдив не щат да допуснат възстановяване на статуята на Филип Македонски

В сайта на Пловдивската обществена телевизия (ПО-тв) чета следната интригуваща информация във връзка със съдбата на паметника на Филип Македонски, който преди време беше въздигнат в центъра на града, при Джумая джамията, но наскоро поради реконструкция на това място беше свален, а пък, оказва се, част от природонаселението вече не разрешавала паметникът да се върне на мястото си; ето, прочее, самата информация:

Кметът Иван Тотев не би трябвало да се поддава на започналата офанзива за връщане на паметника на Филип Македонски на старото му място на Джумаята. Във вчерашния ТВ ОМБУДСМАН всички обадили се – с едно единствено изключение – бяха на това мнение. Повечето зрители изобщо не приемат сериозно идеята за връщане на паметника. Имаше различни предложения, например паметникът да се премести: – в Ямбол, където безспорно Филип е бил; – в двор на улица Филип Македонски; – да се сложи пред панаира на мястото на Ленин; – на колелото при Държавна болница; – да се върне на гърците и т.н.

Уви, така е след като една творба, макар и интелигентна, стане заложник на политически игри.

Във връзка с горното моя милост се счете за длъжна да реагира; ето какво написах като коментар в упоменатия сайт:

Аз пък искам паметникът на Филип Македонски да бъде върнат там, където беше. Имам чувството, че е съвсем нормално: щом мнозинството от пловдивчани искат паметника „Альоша“ да продължава да е там, където е, същите тия хора просто няма как да искат паметникът на Филип Македонски да се върне на мястото, което заемаше. Защото ако паметникът на Филип Македонски символизира европейското начало в историята на Филипополис (Пловдив), то паметникът на съветският окупатор Альоша символизира тържеството на азиатско-съветското начало в съвременността на най-древния жив град на Европа.

Обичащите Альоша и прекланящите се пред него няма как да искат Филип Македонски да има своя статуя в града, носил векове наред неговото име. Идиотът, който поставя Альоша пред и над Филип Македонски, разбира се че ще бъде против Филип Македонски да има своя статуя в своя град. У нас, знайно е, патриотизмът на продажниците се измерва с любовта им към… Русия, да не говорим пък за любовта им към СССР-е.

Комунизмът явно така е увредил голямата част от главите на съвременниците ни, особено на по-възрастните, че докато изцяло не се подмени генетически природонаселението (примерно, след още 20-30 годинки), напредък в тази държава едва ли може да се очаква. Не бива ново вино да се сипва в стари мехове, щото и виното ще се похаби, пък и меховете могат да се съсипят; на новото вино мястото му е в нови мехове…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Кога ли гневният народ ще рипне и ще фане за яйцата управниците-бабаити, които даже и кокошите яйца направиха луксозна стока?

Историята с цената на яйцата ескалира. Ако някой е очаквал, че намесата на правителствения пълномощник по жизненоважните за популацията ни въпроси по храните и яденето Мирослав Найденов ще реши проблема с ръста на цените, горчиво се е лъгал: самият Мирослав Найденов е проблемът. Тоя управник след всяко свое изказване предизвикваше космически растеж на цената на съответната стока, която той искаше с държавна намеса да коригира – или да повиши качеството и.

Все повече се убеждавам, че това поведение на г-н Министъра съвсем не се дължи на глупост; явно той несмущавано обслужва нечии корпоративни интереси, за което, без съмнение, прибира порядъчни комисионни. Мисля, че е време и Прокуратурата да се заинтересува кои са скритите мотиви, пораждащи така активната вредителска дейност на г-н Найденов в сферата, в която Вождът на нацията го е упълномощил да ръководи. След като лиши нацията от възможността да яде, примерно, прилично по качество сирене на достъпни цени, след като същото направи със саламите, кашкавала и какво ли не друго, сега той посегна и върху последната храна, която що-годе беше достъпна за изнемогващия български пенсионер: яйцата. Смятам, че тоя път това не бива да остане без последици. Време е въпросният господин да си иде, щото поразиите, които нанесе, са непоправими вече.

Наричат го „г-н Инфлаторът“, а някои политически сили го определиха като „основен проинфлационен фактор“ в българската икономика. Дали той е най-основният проинфлационен фактор или такъв фактор е неговият Ментор Бойко Борисов обаче е един спорен въпрос, който сега-засега само подхвърлям. Нека икономистите помислят повече по него.

Оня ден министърът се ихвърли и каза, че с внос на полски яйца щял да свали цената. Снощи обаче чух, че полските яйца щели да бъдат по-скъпи и от нашите, а министърът-бабаит подви опашка и призна безсилието си да се справи. Той, прочее, там, където се намеси, нанася само поразии; само да си стоеше и нищо да не правеше, щеше да е стократно по-добре. Да, ама той иска да министерства, ето, всичко разваля и обърква. Време е да си иде. Да видим сега дали Бойко Борисов, за да защити провалилия се по всички линии министър, ще обвини за ръста на цените на яйцата „международното положение“ и по-специално политиката на ЕС за щастливите кокошки, или ще има доблестта да махне вредния министър.

Подозирам обаче, тъй като Премиерът е неизчерпаем извор на глупости, че той и този път ще изобрети такава глупост, каквато и най-проницателните умове не са могли да предположат. Абе щастливо е да се живее у нас в тия времена, спор няма.

Само се питам: кога ли нашия народец ще рипне и ще фане за яйцата тия бабаити, дето само се перчат, ала нищо не могат; прочее, могат; могат, примерно, да крадат, могат да печелят от монополите, могат да печелят от контрабанда, от бонуси, от какво ли не. Също така умеят да лъжат. Какво друго умеят? Не се сещам. Да, умеят и да са нагли. Безкрайно нагли. Някой сеща ли се за друго тяхно безспорно умение?

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…