С украински политолог констатирахме близост на ситуациите в България и Украйна що се касае до ролята, която путинска Русия играе спрямо тях

Както писах на едно място, тази сутрин бях зает с писането на отговорите на въпроси, поставени ми от едно украинско списание, нарича се «Украинский тыждень». Преди няколко часа ме известиха, че интервюто вече се превежда на украински език. Разбира се, нямам възможност да го публикувам преди поръчалата го медия да го публикува най-напред. Но ето, публикувам тук като начало две писма от журналиста и политолога Виктор Каспрук, който взе интервюто от мен, а пък по-долу ще можете да прочетете и списъка на въпросите, които ми зададе; въпросите, както ще отбележите, надявам се, и вие, са твърде добре поставени и предразполагат към внимателни и честни отговори; но ето най-напред обещаните писма:

Добрый день, уважаемый господин Грънчаров!

Большое спасибо Вам за интервью. Интервью очень интересное. Ничего сокращать не нужно. Для нас в Украине очень важно иметь достоверную информацию о том, что происходит сегодня в Болгарии, а также иметь друзей среди болгарских интеллектуалов.

Еще раз благодарю Вас за интервью! Надеюсь на продолжение сотрудничества с Вами.

С уважением: Виктор Каспрук

Добрый день, уважаемый господин Грънчаров!

Спасибо! Хочу Вам сказать, что такого глубокого и аналитического материала о Болгарии я еще нигде не читал. Ваша ситуация во многом очень похожа на украинскую. Необходимо объединять общие усилия.

С уважением: Виктор Каспрук

QUESTION Bulgaria and Russia

1. Господин Грънчаров, у Украины очень сложные отношения с соседней Россией. Но Болгария далеко от России и уже стала частью объединенной Европы. Чувствуется ли у вашей стране тоже негативное влияние России?

2. В одной из своих статей вы написали, «что у нас, в Болгарии, в сущности, есть не одна, а две Болгарии. Одна Болгария – это европейская, достойная, независимая страна, а ее граждане любят свободу превыше всего остального. Другая Болгария преклоняется СССР и путинской России; ее граждане хотят, чтобы и у нас был свой Путин, а самая сокровенная их мечта это чтобы Болгария стала Задунайской губернией России». Можно ли сегодня условно поделить Болгарию на европейскую Болгарию и неевропейскую Болгарию?

3. Можно ли прогнозировать, что с приходом Владимира Путина в Кремль влияние России в Болгарии будет увеличиваться?

4. Насколько влиятельною есть российская агентура в Болгарии?

6. Уже 5 лет Болгария в Европейском Союзе и НАТО, можно ли теперь говорить, что ваша страна уже прошла путь к европейской демократии?

7. Какие факторы, с вашей точки зрения, определяют болгарскую национальную идею?

8. Сегодня русские – третья за численностью национальное меньшинство в Болгарии. Какое влияние русское присутствие имеет на болгарское общество?

9. Болгарская национальная сеть базовых школ с изучением русского языка – это дань прошлому, или тормоз для Болгарии в ее европейской интеграции?

10. Ваша книга «БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА» – это новаторский опыт анализа болгарского исторического сознания и народопсихологических комплексов. Что нужно, чтобы часть болгар перестала видеть в России «старшего брата»? Или «русский комплекс» болгарского общества очень трудно преодолеть?

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Необходимите мерки според Иван Костов за спешно намаляване на безработицата

Ето ги тия мерки; разбира се, правителството няма да ги изпълни, но е добре да се знае, че има възможности за излизане от кризата, които то непрекъснато пропилява. За което, разбира се, ще си плати; е, не то, ние всички, гражданите, плащаме и ще плащаме, а пък правителството ще се оправдава с… „международното положение“ и с… „лошото време“. Нашият ненагледен премиер е хитряга като Андрешко, пък и в лъжите го бива, спор нема; нема да се излагаме сега.

‎4-те спешни мерки за разкриване на работни места:

1. Прилагане на всички икономически средства, за да се свалят лихвите. Скъпите кредити унищожават работни места. Не споделям патоса на министър Дянков да сваля лихвите със законодателни мерки.

Въвеждане на еврото в България веднага ще свали лихвите.

2. Привличане на големи инвеститори от Китай, Индия, Турция и други динамични и мощни икономики. В Европа в момента няма свободни инвестиции.

3. Освобождаване на пазара от монополите и подкрепа на дребния и средния бизнес, който по правило създава най-много работни места.

4. Правителството да се насочи към трудоемки разходи, които създават много работни места.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)