
Смятала ли е Калинка, че върши престъпление или максимата „Бог взема, Бог дава” е достатъчна като етично основание за тази жена, от която видимо досега Бог все е взимал? Различава ли Калинка доброто от лошото и кое в случая е добро и кое лошо? Експроприация на експроприаторите – ще каже старият комуняга. Недостойна постъпка за гражданско общество – ще каже някой либерал-демократ. Вие бихте ли теглили ако ви падне? Или, може би, не бихте споделили с приятели?
А ето сега и моят кратък коментар; представям най-първата си реакция, усетът ми подсказа да взема такава една наистина спорна и провокативна позиция; та ето какво публикувах в упоменатия блог:
Според мен липсва подсъдно деяние; тази жена не е измамила банкомата, банкоматът й е дал тия пари, а тя ги е взела; банкоматът е банката; някой в банката е направил грешката, не жената, която напълно правомерно е теглила пари от дебитната си карта. Нейното деяние е същото като ако някой бъде почерпен от друг човек с ядене и пиене, а пък после оня, дето е черпил, почне да си иска обратно изяденото и изпитото с мотива, че „по погрешка“ бил го дал; да каже: „Повърни това, дето ти дадох, а ти го изяде, та да си го взема обратно, щото си е мое!“; глупава работа: като е твое да не си го давал; да си мислил!
Казусът наистина е интересен. Не съм уверен, че и от юридическа гледна точка има престъпление на тази жена; тя нищо престъпно не е направила, просто си е теглила пари от собствената дебитна карта. Интересно ми е как ще се развие случая, но по моето разбиране, в което включвам и правен, и морален аспект, всичко трябва да завърши с това банката да пие една студена вода и толкоз. Банката няма да обеднее.
Даже нямат право според мен да искат от тая жена да върне парите, които още не е похарчила. Все едно на улицата да намеря 100 лева, после тоя, дето ги е изгубил, да ме даде под съд и да си ги иска обратно; нещо такова. Ще видим.
Българското правосъдие, което е прочуто по цял свят с прецизността и справедливостта си, ще отсъди, предполагам, най-мъдро. 🙂

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.