Казус: трябва ли да връщам парите, които „побъркан банкомат“ ми е дал в повече?

Г-н А.Лютов в блога си под заглавието Бог взима, Бог дава прави анализ на любопитния случай, при който „побъркан банкомат“ дал луди пари на една женица, която ги изтеглила с дебитната си карта; та в тази връзка авторът поставя въпроси, по които си струва да се помисли и поговори; ето първо въпросите, а пък после можете да прочетете и моя първи, съвсем импулсивен коментар по казуса:

Смятала ли е Калинка, че върши престъпление или максимата „Бог взема, Бог дава” е достатъчна като етично основание за тази жена, от която видимо досега Бог все е взимал? Различава ли Калинка доброто от лошото и кое в случая е добро и кое лошо? Експроприация на експроприаторите – ще каже старият комуняга. Недостойна постъпка за гражданско общество – ще каже някой либерал-демократ. Вие бихте ли теглили ако ви падне? Или, може би, не бихте споделили с приятели?

А ето сега и моят кратък коментар; представям най-първата си реакция, усетът ми подсказа да взема такава една наистина спорна и провокативна позиция; та ето какво публикувах в упоменатия блог:

Според мен липсва подсъдно деяние; тази жена не е измамила банкомата, банкоматът й е дал тия пари, а тя ги е взела; банкоматът е банката; някой в банката е направил грешката, не жената, която напълно правомерно е теглила пари от дебитната си карта. Нейното деяние е същото като ако някой бъде почерпен от друг човек с ядене и пиене, а пък после оня, дето е черпил, почне да си иска обратно изяденото и изпитото с мотива, че „по погрешка“ бил го дал; да каже: „Повърни това, дето ти дадох, а ти го изяде, та да си го взема обратно, щото си е мое!“; глупава работа: като е твое да не си го давал; да си мислил!

Казусът наистина е интересен. Не съм уверен, че и от юридическа гледна точка има престъпление на тази жена; тя нищо престъпно не е направила, просто си е теглила пари от собствената дебитна карта. Интересно ми е как ще се развие случая, но по моето разбиране, в което включвам и правен, и морален аспект, всичко трябва да завърши с това банката да пие една студена вода и толкоз. Банката няма да обеднее.

Даже нямат право според мен да искат от тая жена да върне парите, които още не е похарчила. Все едно на улицата да намеря 100 лева, после тоя, дето ги е изгубил, да ме даде под съд и да си ги иска обратно; нещо такова. Ще видим.

Българското правосъдие, което е прочуто по цял свят с прецизността и справедливостта си, ще отсъди, предполагам, най-мъдро. 🙂

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Едно мнение за “Казус: трябва ли да връщам парите, които „побъркан банкомат“ ми е дал в повече?

  1. Тук малко се замислям върху аналогията с „почерпката“. Банката да почерпи…:) едва ли. Мина ми друга аналогия: пробита цистерна с вино и случайни минувачи черпят от „истината“. Интересно е да се консултираме с юрист, така за идеята. Законът и моралът не са едно.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s