Най-големият враг на титаничния ни Премиер-Гърмовержец е собствената му голяма уста

Да напиша и аз няколко думи за уволнението на министър Трайков. Зачетох се тая сутрин в информация по случая и ме порази ето това: Бойко Борисов, без някой да го пита изобщо рече: „не, не е верно, че го уволнявам заради руснаците“; това било „спекулации“ и пр. Заприлича ми титаничният ни Премиер-Гърмовержец на гузно дете, което само се издава пред родителя си заради поразията, дето е сторило. Та ето по този случай искам да река нещо. Прочее, прочетете един чудесен анализ по същата тема, препоръчвам ви го: Кой сложи банановата кора на неудобния Трайчо?; съгласен съм с всяка дума на автора. А ето сега що искам да река аз:

Моят коментар е по темата за това как голямата уста на Б.Борисов ще му изиграе такъв номер, че бабаитът неминуемо ще си счупи главата. Това особено много, както казах, си пролича вчера като изброяваше мотивите за уволнението на министър Трайков. Каза неща, които, ако имаше поне малко акълец, не требеше да казва – и така се издаде за истинския мотив: Трайков е уволнен, щото е неудобен за енергийната руско-българска и ченгесаро-кагебистка мафия.

Този човек, имам предвид бившия вече министър Трайков, сякаш имаше някакво държавническо чувство и успя – въпреки крайно трудните условия, имам предвид постоянно увеличаващия се руски натиск – за тия три години да не отстъпи от българския интерес. А и удържа бойково извъртане-увъртане по въпроса – он, Боко де, се извърта както се извърта хлъзгава блатна риба или змия! – което е на героизъм подобно. Имам предвид стоическото държане на министъра Трайков.

Е, сега му взеха главата. И големата уста на Боко рече: не, не е вярно, че съм го уволнил за това, щото така са поискали руснаците! Кой го би по устата да рече това, сам он едва ли може да каже. Изглежда самият Бог е причината за това алогично боково поведение; знайно е, че на ония, на които Бог е приготвил неотвратима гибел, първом им взема разсъдъка. И ето, Б.Борисов се издаде сам, де факто си призна, че точно тази е причината: за руснаците е неудобен Т.Трайков.

„Да би мълчало, не би чудо видяло“, и така може да се префразира тази народна мъдрост („Да би мирно стояло, не би чудо видяло!“) Имаме и друга поговорка, която се свързва добре с написаното по-горе за постепенното угасване на бойковия разсъдък: „Луд умора нема!“. Наистина, кой го би през устата, та си каза най-съкровената тайна?! Да си беше замълчал, ама той не, ще каже, ще излъже, ще извърти; голямо зло е голямата уста, знам го от собствен опит! А пък за политиците да не говорим колко е голямо зло голямата уста. Ето, Симеон, независимо какъв беше, имаше все пак дарба в туй отношение, наследена генетично, от кръвта на великия му държавнически род.

„Никога не съм съжалявал, че съм замълчал…“, пише някъде ген. Дьо Гол. Ала наш Бойко бърбори ли бърбори, от ранна утрин до късна вечер, а понякога и нощя. Нека да говори. Той едва ли си дава сметка за мъдрата пословица: „Език мой – враг мой!“. С такъв голем език и с такава голема уста Титанът няма и нужда от врагове! Халал да му са, и огромната му уста, и огромният му език. С тях ще си изрие и изкопае гроба… политическия де, не другия…

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

За Б.Борисов управлението на държавата не е нищо друго освен постоянно героично гасене на пожарищата, които сам предизвиква

От днешна публикация в блога на Йордан Матеев за идеи и икономика под заглавие Запознайте се с поредното здравно недоразумение си харесах най-много един откъс, състоящ се само от три изречения, който ми се иска да стигне до повече хора, поради което и го публикувам тук; ето:

В държавата има два поста, които са ключови за излекуването на тежко болната ни здравна система – министър на здравеопазването и председател на здравната комисия в парламента.

За да има смислена реформа двамата трябва да разберат нещо много просто – всички проблеми в българското здравеопазване идват от три неща: преобладаващата държавна собственост върху болниците; монополното положение на здравната каса, която също е контролирана от държавата; липсата на свободен пазар за здравни услуги и здравни осигуровки.

Тези болести се лекуват с приватизация, демонополизация, децентрализация и създаване на условия за честна конкуренция без държавна намеса.

Това е самата истина; болна е самата система на болничната помощ, боледува самата здравеопазваща система. И се иска за болестта да се намери подходящ и бързодействащ лек; нещо много просто, ясно и близко до ума се иска, както се вижда от твърденията на икономическия експерт, което обаче нашите „стратези“ на гербовашкото управление явно не разбират. Бойко Борисов пък, изглежда, хептен не се затруднява да сфаща такива тънкости. Ето за този момент ми се ще да поразсъждавам малко.

В същата тази публикация на г-н Матеев се подхвърля на едно място, че Б.Борисов си представял „реформата в здравеопазването“ като „постоянно гасене на пожари“. На мен ми се струва, че този момент е възлов за разбирането на същината на цялостния стил на управление на Б.Борисов, т.е. за подхода му не само в тази специфична сфера, но и изобщо в цялостното управление на държавата. За Б.Борисов управлението на държавата не е нищо друго освен постоянно гасене на пожари. Пожарникарският му акъл не стига да схване, че вместо постоянно да се гасят пожари е по-добре да се открият причините, които постоянно предизвикват тия пожари; он, горкият, понеже от туй дело, предполагам, само разбира, е запретнал ръкави и гаси ли гаси пожарите. Като капак на всичко той самият, гасещият, без изобщо да си дава сметка какво прави, с управленското си безхаберие, бездействие и мекушавост сам предизвиква пожарите. Хем пали, хем гаси! Титан, голем бабаит, нема що! Да, нашият любим Премиер, драги ми наивни гласоподаватели, е страшен и опасен пироман, това е положението, ако щете ми вярвайте, ако щете не ми вярвайте!

Няма обаче какво да се чудим за тоя подход, за тая „стратегия“ на първия любимец на нацията в управлението на злощастната ни държава. Тия, дето така беззаветно любят недоразумението Борисов, т.е. дето ни натресоха пожарникар (и бодигард) за върховен „оправител“ (иде от „оправя“, не от управлява) на държавата и нацията, те са причината за три години вече да няма никакъв напредък у нас; е, нека да му се радват същите тия сега. Най-голямото постижение на режима „Борисов“ е това: медийната гюрюлтия е водещото, а не реалните смислени действия по поправяне на ситуацията. Да не забравяме, Б.Борисов разбира още от едно нещо, ако не броим каратето: разбира от даване на телевизионни интервюта; той в тая сфера е велик спец; затуй винаги съм казвал, че неговата прекалено голяма уста ще му помогне да си счупи главата.

Тоест, енергията на държавата отива в надуването на свирката, а локомотивът от това, разбира се, няма да потегли; прочее, може ли да потегли някога локомотив, чийто водач умее да прави най-вече това: да гаси с маркуча де що огън види? Та нали така той ще угаси и парния котел на влака – ама кой ли ти се замисля за такива тънкости?

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.