Чета на едно място – виж Премиерът: Костов създаде монополите, Трайчо си отиде заради мудна работа – за някакво тъпо медийно изфърляне на г-н Премиеро; все в неговия стил, явно тоя човек хептен не може да надскочи боя си, пък ако ще да го турят не Премиер, ами дори Цар или папа; публикувам думите му, а след това давам кратък коментар на един човек във Фейсбук, който на невежествения нахален лъжльо Борисов отговаря с най-прости рационални отговори, даващи ни самата истина по въпросите; въпроси, по които наглецът-Премиер се изказва колкото само да покаже лъжливостта и невежеството си; аз писах, че голямата уста на Боко ще му съсипе кариерата, а покрай неговата кариера и нашето отечество ще съсипе, т.е. ще ни нанесе непоправими поразии; но нека ломоти що му дойде на акъла като няма друга работа; та ето, четете що е заявил единия и какво пише другия, имам предвид един мислещ гражданин:
Правителството на СДС и Иван Костов създадоха монополите, смята Бойко Борисов. В предаването „Насреща: Люба Кулезич“ по ТV7 той индиректно констатира, че у нас има и монопол на фармацевтичния пазар.
„Това правителство не подкрепя монополите“, отсече Борисов. „Кой продаде фармацевтичната промишленост? Кой продаде „Нефтохим“?“, попита риторично Борисов. Той бе категоричен, че именно кабинетът на Иван Костов е сторил това, като повтори и „заслугата“ му за продажбата на бургаската рафинерия: „СДС я продаде на руския собственик и досега се държат като разведени – ревниво си прехвърлят вината на някой трети“, коментира Борисов по адрес на Иван Костов и Валентин Златев.
А ето сега обещания коментар плюс още две реплики:
Нефтохим си е монополист от как Луканов и Петков затриха „Плама“. Освен това от край време си е лост за рекет, който руснаците използваха за да ни наказват когато не слушкаме.
Рафинерията винаги си е била на руснаците. Те казваха кога да работи или да не работи. Затова и никой друг не искаше да я купи.
За България решението да се продаде рафинерията на руснаците имаше и политически аспект. Всеизвестен и изстрадан от българите факт е, че Русия използва доставката на енергийни ресурси и като лост за рекет над другите държави. По-възрастните може да си спомнят, как дълго време в края на 1990 и началото на 1991 г. всяка вечер “По света и у нас” започваше с Ал. Томов, тогава вицепремиер на Д. Попов, който на една карта на Черно море показваше как танкерите с руски нефт аха да дойдат, ама все не идваха, а “Нефтохим” и повечето топлоцентрали, дето тогава бяха на мазут, бяха пред замръзване.
Ей това ни беше наказанието, дето махнахме техния човек Луканов.
С продажбата на “Нефтохим” на руснаците Костов изби този лост за рекет от ръцете им. Или ако трябва да бъда по-точен, макар и не съвсем изискан, по-скоро ги накара да го хванат с двете ръце и… им вкара другия му край отзад.
От тогава да сте чували за проблеми с доставка на руски нефт? Аз не съм. (Венко Венков)
Много точно и вярно разсъждавате, г-н Венков, а казаното от Вас трябва да се разбере от колкото се може повече хора, та да спрат спекулациите. Каквото мога, ще направя в тази посока… (Ангел Грънчаров)
Зомбираните мозъци на голяма част от българските граждани никога няма да разберат тази истина и ще продължават да повтарят мантрата за „лошия Костов“. (Томи Томев)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 