Ще подкрепите ли петиция, показваща, че като общество не сме пълни неблагодарници по отношение труда на българските учители?

Откритото писмо до г-н Министър-Председателя по важен национален въпрос от нравствено естество, което написах тази сутрин, вече е разположено под формата на ПЕТИЦИЯ на съответното място в едноименния сайт. Давам тук линк към петицията с надежда повече хора да я подкрепят.

Прочее, за мен е изключително интересно колко подписа ще събере петиция от подобен род, щото моите наблюдения показват, че колкото една тема е по-значима, толкова по-малко внимание й обръща т.н. обществено мнение. Другояче казано, ака напиша, примерно, петиция за общонационална акция за събиране на средства за закупуване на нова обеца на дясното ухо на Азис, на нея ще обърнат значително много повече хора – отколкото ще обърнат на такъв „малозначителен“ въпрос като този за отношението ни към учителите на нашите деца.

Тъй че с интерес ще наблюдавам колко хора изобщо ще отделят по една минута от драгоценното си време, за да подкрепят една петиция, която цели да покаже, че като общество не сме пълни неблагодарници по отношение на труда на българските учители.

А иначе ползвам тук случая да благодаря на ония български граждани, които ще подкрепят петицията – напук на доминиращите нагласи и представи на апатичното към всичко мнозинство! Благодаря ви, вие не сте загубили способността си за човешка съпричастност и съзнанието си за граждански и човешки дълг!

И тъй, дами и господа, ще подкрепите ли все пак тази петиция, показваща, че като общество не сме пълни неблагодарници по отношение оценката на труда на българските учители?

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.