Няколко медийни слугини на властта, подвизаващи се като щедро платени „анализаторки“, се били изявили тази сутрин в официалната боковистка телевизия, в предаването на Л.Кулезич. За това пише И.Инджев; моя милост не гледа това предаване, но като разбрах какво е станало в него, няма как, не се сдържах да напиша свой коментар; но ето преди това подбрани бисери от двете почитателки на Боко Борисов, които са били поканени днес, та да му лъснат самочувствието, сиреч, за да му се подмажат – както те си знаят и доколкото могат:
Започна Диана Дамянова (изпревари Шаренкова само защото тя закъсня в студиото): „Бойко Борисов прави журналистическото предаване по-красиво”, съобщи ни тя и продължи със страховитото предупреждение, че не Бойко, а гражданите, които си позволяват различна позиция, са истинската заплаха за демокрацията. Защото, както се изрази Дамянова, „задава се диктатура на неинституционализираното гражданство”! Било много опасно някакви си протестиращи да влияят на премиера, възмути се искрено оформителката на образа на своя началник.
Но ако за Дамянова тази позиция е служебно задължение, то Светлана Шаренкова, която се похвали, че в момента е в БСП, направо се обясни в любов на Бойко. Ето някои характерни извадки от задъханите й признания:
„Ние, медиите, сме щастливи да имаме такъв комуникативен и толкова рефлекторен министър-председател… На него не му пука… Възбужда спорещите… Но те не са на неговото ниво… В никакъв случай не ни заплашва Борисов с авторитарност… Не Бойко ни е виновен, че демокрацията е в криза в световен мащаб… Бойко ми е приятел, от години… Бойко е много здравомислещ човек… той също е излязъл от тази партия… той е бил близо до Живков, учил се е от него…”.
В своето страстно обяснение Шаренкова ожали любимеца си, че управлява в условията на монополи (за които не е виновен), заклейми експлоататорите („всички сме чели Маркс” възкликна тя) и обясни, че капиталистът е готов на всичко за едната печалба… Но добре, че го има Борисов – прави всичко да помогне на тези хора (в Мадан), поради което тя му вярва…
А ето сега и моя съвсем импулсивен коментар; не можех да не реагирам, щото ми става гнусно като гледам сцени на такова човешко падение:
Боже мили, значи така е протекло туй предаване?! Аз имах намерение да го гледам, но се захванах с друга работа, добре че стана така, та да не се ядосвам само. Значи имаме нови апотеози на слугинската „журналистика“, която е така щедро заплатена от властта, че вече не знае мяра в хваленето на медийното чудо Боко!
Аз смятам, че всеки добре разбира това усърдие като право-пропорционално на парите, които тия „журналисти“ прибират за слугинското си рвение. Тъй че с оглед на гнусотиите, които без свян вършат тия и подобни на тях парцали е съвсем разбираема мисълта на Киркегор, който на едно място е написал, че ако се случи някога да има син, който да стане журналист, щял да се откаже от него чрез държавен вестник.
Боже мили, ето че вече нещата и у нас се развиват по познатия ни от Русия модел: там по досущ същия начин възникна путинизмът, а у нас, ето, пред очите ни, възниква боковизмът като стожер на абсолютно идентичната олигархична държавна форма. И руснаците си имат своите барековци, макар че визираното явление у нас е особено пищно.
Особено показателен е тоя фрагмент, в който другарката социалистка Шаренкова хвали достойния ученик на Тодор Живков Боко; тая другарка, види се, е така проста, че произнася това, за което те бива да се говори, щото ако се говори играчите си разкриват картите, т.е. биват раздегизирани и разконспирирани.
На нас ни е приготвена абсолютно същият като в Русия политически модел: ще има „добри десни“, „наши десни“, това са боковците, това именно е менте-дясното, което наподобява путинците в Русия. Има и „казионни леви“, това в Русия са зюгановите комунисти, у нас това са гоцево-станишевите комунисти. Имаме си и наш Жириновски, това е фюрерчето Воленчо.
На всичките тия им е наредено да разиграват театър за малоумници, а за всички други, примерно, на автентичните десни на Костов, не е приготвена роля и за изгонването им от българската политика се води дълга медийна артилерийска подготовка, та да отпаднат от политическия живот колкото се може по-скоро.
И тогава ще настъпи отдавна мечтаната идилия: всички ще се гушкат и целуват, пък и казачок ще си играят в унес! Натам отиват работите. Но ние, демократично мислещите хора и граждани трябва да работим всеки ден за развалянето на тоя злокобен сценарий, щото ако допуснем да се осъществи тотално и изцяло, горкò и тежкò ни…
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.
Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 
