Излезе интервю с мен в списание „Український тиждень“ № 12 (229)

Заглавието е:

Таки закордон: у Болгарії борються європейське і проросійське начало

Філософ і публіцист Анґел Ґранчаров розповів Тижневі про глибинні причини нинішніх політичних процесів у своїй країні.

ЗАБЕЛЕЖКА: Анонсът на този брой в онлайн-изданието на списанието може да се види ТУК. А ето в добавка и писмото на интервюиращия журналист и политолог г-н В.Каспрук, с което ме уведоми за публикацията:

Добрый день, уважаемый господин Грънчаров!

Прошу меня извинить за задержку. Интервью вышло еще в пятницу. И я все жду, что они поставят его на сайт. К сожалению, его сократили, и вышло две страницы. Я сфотографировал обложку журнала и само интервью. Посылаю Вам эти фотографии.

Надеюсь, что на сайт они поставят его полностью. Также полностью мы планируем поставить ваше интервью на сайте «Политикантропа».

Интервью всем очень понравилось. Ведь достоверной информации о Болгарии у нас в Украине почти нет.

Еще раз большое спасибо за интервью. Надеюсь на дальнейшее сотрудничество.

С уважением,

Виктор Каспрук

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Защо петата колона на Русия в България харесва така много титана Бойко Борисов?

Ето един впечатляващ коментар от блога на г-н Инджев, който ми се иска да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ; затова и го препечатвам тук:

Жесток смях се получи, Иво, тази сутрин. Нагласих се да започна и аз сутринта си с Люба. Чух й тирадата и се смях дълго. Да нарича моя Иво папагал, патката му патка! Виждаш ли как ти се чуват думите? Изслушах встъплението й, видях и днешната й програма и… прехвърлих на друг канал.

От теб разбирам, че единствено Татяна Боруджиева е правила опити за друга гледна точка относно темата за нашия премиер. За PR-ката на „Лукойл“ е ясно, но държането на Св. Шаренкова ме кара да те попитам: не мислиш ли, че Петата колона на Русия в България харесва Бойко и защо? Ако е верно това мое чувство, нищо хубаво не ни очаква с това правителство. Дано Едвин дочака повода за да стисне ръката на Борисов!

А иначе Бойковата ТV7 е сътворила и една съвременна версия на „Многострадална Геновева“. Моето заглавие е „Многострадална Ренета Инджова“. Ако не се лъжа и Люба я кани вече за трети път в предаването си. Страхотен повод – тази седмица бившата министър-председателка беше назначена за директор на „Националната стъкмистика“ (да, названието от Татово време на тази институция е валидно и днес).

Слава Богу, че днес имаме възможност да ползваме и външни статистически източници за собствената си страна! Г-жа Инджова се държи като третокласна артистка на сцената на посочената телевизия. Съжалявам, Иво, но ще оттегля някои от думите си в предишния мой коментар за „свободната“ журналистка Люба Кулезич! До нови срещи, жив и здрав!

Автор: Христо Бойчев

А ето и отговора на тази реплика на г-н Инджев; иска ми се и той да стигне до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:

Към Христо Бойчев:

В ТВ 7 има инструкция когато се канят критици на Борисов те да се с ляв имидж. Целта е Борисов да се легитимира като десен (това е като разпореждането севернокорейския вожд Ки мир Сен да бъде сниман само от страна – вече не помня дали беше лявата и или дясната – от която не се виждаше буцата на шията му). По тази причина бяха поканили Буруджиева, която като цяло е за лявото.

Но с Шаренкова направо се гръмнаха в крака: цяла България разбра, ако някой се е съмнявал, че Борисов си и близък с такива, като Шаренкова! С нейните излияния тя му направи „услуга“ в стила на прелюбодейка, която се хвали пред приятелка снощи колко е бил добър мъжът й на задната седалка на колата!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Що е медия-пачавра и що е медия-проститутка?

Нищо чудно да съм станал мазохист, но ето, ще ви препоръчам да хванете носа си с два пръста и да изгледате (изслушате) ето това: Малка неделна проповед; говори Люба Кулезич. Правя го хем по естетически, хем по нравствени подбуди: да видите с очите си и да чуете с ушите си що значи образцова слугинска журналистика. Белким някой се погнуси, което е начин да съхрани човечността си. След прочувствената проповед на водещата започва самото предаване, в което няколко жени, горещи фенки на Боко Борисов, го хвалят и се занимават с опровергаването на тезата от ето този мой коментар от миналата седмица по повод пак на същото предаване:

Медийната диктатура на Бойко Борисов е предверие на другата, на същинската му диктатура

Но нека да си го фалят, щом толкова го харесват. Пък и явно са парично стимулирани да го фалят чак толкова старателно. А парица, знайно е, е царица из нашите родни простори. Аз се занимавам с тази отврат, щото водещата и в уводната си проповед, и в процеса на самия разговор на няколко пъти използва моята теза за медийната и другата, истинската диктатура на Боко Борисов, без, разбира се, коректно да укаже чия теза отхвърля – или критикува. Така е прието, да се спазва авторството, не може да крадеш каквото си искаш и да го представяш един вид за свое, щото точно така се получава когато скриеш кой и източника на една или друга теза.

И в проповедта си, и в самото предаване, посветено на фалене на Боко Борисов водещата използва, пак без да укаже авторството, и доста тези на Иво Инджев, а пък такива като нас има милостта да ни нарече „папагали“. Себе си тая същата, предполагам, смята за котка най-малко, ако не за тигрица. За медийна тигрица. Прочее, за едно нейно предаване, научих, че особата получавала 3 000 лева. Бареков пък получавал в пъти повече; затуй него още повече го бива във фаленето на Боко. Ето откъде получих информацията си, източникът заслужава пълно доверие:

Обичам да получавам шарени комплименти от скъпите си колеги. А колко ли са скъпи? Нищо особено: за едно предаване „Насреща с Люба Кулезич” водещата получава 3 000 лева, а пък за съботния си труд водещият Емил Кошлуков е възнаграден с мизерните 1500 лева за на предаване. Сега съберете тези джобни пари и ги умножете колкото трябва пъти спрямо тежестта на царската корона в този елитен екип, която носи техният началник Николай Бареков и ще получите онези десетки хиляди на месец, които се полагат за това да оглавяващ дейността по хваленето на властта и хуленето на критиците й.

Туйто. Мога да добавя следното, макар че се питам има ли смисъл. Това, дами и господа, е положението със „свободните медии“ у нас: свободни медии няма, има предимно съвсем слугински, откровено слугински медии. Или медии-пачаври. Лигави медии, които не се гнусят да бършат, ако трябва и с език, мръсотиите на властта, щом за това им се дават хубави парици. У нас, както се вижда, има и нов, несрещан тип на „журналистическото“ поприще: проституираща „журналистика“. Да не употребявам простонародната дума за проститутка, щото всеки се сеща коя е тази дума.

Прочее, нека да спра дотук, та да не си развалям настроението за цялата седмица, ровейки се тая заран в такива мръсотии, нека завърша с краткия, но съдържателен коментар, който написах в блога на г-н И.Инджев:

Сега, надмогвайки погнусата си, успях да изслушам лигавото встъпление на мадам Кулезич; открих, че и от моя блог е изплагиатствала заглавието на мой коментар, а именно ето това, което тя цитира почти дословно: Медийната диктатура на Бойко Борисов е предверие на другата, на същинската му диктатура. Естествено, под достойнството на лигавата бойколюбива дама е да цитира коректно, с позоваване на източника; зер, ний, ний сме папагали, а тя, тя пък, предполагам, е… мръсен медиен парцал за обиране на лиготии, който народът зове с пищната дума „пачавра“!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.