Доколко простотията и олигофренизма са разпространени сред днешните млади хора, в частност сред студентите?

Лидия Стайкова в коментар под заглавие Луда, проста или и двете? публикува едно любопитно клипче, ето това по-долу; вижте го първо, ако желаете, а пък след това можете да прочетете и мой коментар по повода, който написах в нейния блог, опитвайки се да предизвикам разговор или дискусия по темата какви са българските студенти днес; ето, прочее, самото клипче:

На мен ми е интересно да разбера доколко това същество е типично или, както се казва, представително за студентското съсловие днес – или наистина е нелепо отклонение, нещо абнормно, сиреч ненормално, лудешко, както смята авторката?! Ако има някой представа за това, нека да ми каже и отговори: доколко това, да го наречем, момиче, олицетворява някакъв разпространен манталитет, и колко именно този манталитет е разпространен сред днешните студенти?

Защото ако си мислим, че става дума за странно и е нелепо отклонение от „нормалното“, а не сме прави, това значи, че се заблуждаваме. Ами ако тази девойка е типичен представител на твърде разпространена тенденция, неин символ и олицетворение?! Нали истината все пак трябва да е водещото за всички нас?

Ето, воден от тия подбуди, питам, ще съм благодарен ако някой информиран ми отговори и по този начин ми помогне да разбера.

Това момиче, прочее, както само твърди, харесва твърде много Бойко Борисов и искала да му става „бодигад“; дали все от този „сорт“ са почитателките на Б.Борисов и дали в негово лице може да се долови образа на типичния, архетипичния дори представител на влюбените в народния кумир?! И сред студентите, и изобщо…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Едно мнение за “Доколко простотията и олигофренизма са разпространени сред днешните млади хора, в частност сред студентите?

  1. Ако огледаш почитателките на Борисов, очите ти ще изтекат. Честно!
    Не ми говори за Фидосова, защото работата е съвсем друга 🙂

    Има още много като тaзи от клипа, макар да не са чак толкова мутирали. И тук ще кажа – чалгата няма нищо общо.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s