Бойко Борисов: „И аз съм прост, и вие сте прости – затова така се разбираме!“

Приватизацията. Раздържавяването тоест. Разбойническата приватизация (по израза на Борисов), а също така управлението на предишните, заедно с кризата, завареното положение, международното положение и въобще съществуването на света преди него (съществуване само по себе си не съвсем смислено при тази липса) са основните причини министър-председателя на Република България да не направи всичко онова, което щеше да направи ако не бяха тия основни (и „основателни”) причини да не го направи…

… Глупостта – ето това остана за доизточване.

Ама как да речеш на зорлем сакрализираното (осветено) понятие, на което уж си призван да служиш: „Ние няма да правим никакви реформи, щото така си ни е добре, а ти ще бачкаш като роб и ще живуркаш като скот – докато ти източим всичката глупост и всичкото лековерие!“.

Това няма как да му кажеш. И му измисляш всякакви локуми, лакърдии, небивалици, приказки, пинизи и врели-некипели. За всичко е виновен Костов с разбойническата приватизация, а пък лошите капиталисти доизточват двете Българии, построени от Тодор Живков. Това за доизточването на двете Българии дори не е глупост, а въпиюща тъпня.

Няма значение, обаче. Народът гълта. Поема. И аз съм прост, и вие сте прости, затова се разбираме.

Я да кажем и една трета причина за източването и за липсата на следприватизационен надзор. Третата причина е, че от източването разни властници се облажили и чрез лично участие, а не само чрез дарение за партиите им. Или чрез участието на съвсем, ама съвсем близки хора.

Какво е Цветелина Бориславова, ако не съвсем, ама съвсем близък човек на Бойко Борисов. Близък и в другарско и в плътско и в делово отношение.

А кой източваше Оловно-Цинковия Комбинат в Кърджали, преди да го шитне на Валентин Захариев? Много близкият във всяка отношение човек на Бойко Борисов.

И след всичко това да отидеш при миньорите, да се обявиш за спасител, да им дадеш еднократна помощ от социалния фонд и кажеш, че за всичко е виновен Костов! Пък те да ти ръкопляскат и да те черпят с бонбони!

И убогият министър на културата (sic – министър на културата!) да изрече: „Бойко е баща на всички ни, той е министър-председател“.

Какво е това?

Това е гавра и нищо друго. Може би не съвсем осъзната гавра, но не и дотам неосъзната гавра. А също източване на хорската глупост и лековерие.

Които, за радост на тарикатите, изглеждат неизчерпаеми…

ЗАБЕЛЕЖКА: Горното е откъс от текст със заглавие Глупост за доизточване (Гаврата с Бойковото раздаване на пари), написан от журналиста Иво Беров; текста открих в неговия сайт ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Заплашени сме от диктатура на простащината!

Попадам тази сутрин на няколко публикации в интернет, които наистина съдържат в себе си крайно обезпокоителни, направо невероятни факти; сам не съм вярвал, че чак такова нещо е възможно. По този начин откривам твърде обезпокоителни симптоми в нашето народностно битие. Ето, съдете сами:

На среща с българските посланици той (Президентът Плевнелиев) им препоръча да „реагират“ когато чуждестранните медии „представят България по неподходящ начин“… За ужас на по-внимателните политически наблюдатели президентът дори даде конкретен пример, в който посланиците биха могли да „реагират“ пред чуждестранните медии. Той каза, че не може последните избори да се представят „като символ на липса на демокрация, при положение, че не беше така“. (Из Гафът на Плевнелиев, коментар на радио „Дойче веле“)

Значи президентът ни съветва „посланик да реагира на медии когато не му харесва какво са написали“! Знае ли обаче г-н Президентът, че свободата на словото, свободата на изразяването е свещен принцип на всяка демокрация? Как е възможно, и то при положение, че самият той е живял в Западна Европа (в Германия) у него да избликне по такъв грозен начин комунистическият манталитет, според който е задължително да се реагира, когато се види, че някой си „не мисли правилно“?! И да се излага по такъв начин именно пред посланиците на традиционни демокрации? Чавка ли му е изпила акъла да каже това? Мен лично, признавам си, Президентът, за който се наложи да гласувам, много ме разочарова с този си гаф.

Вторият факт не е чак толкова неочакван, понеже е свързан с културата на министъра на културата Вежди (Рашидов). Да, оня същия, който сам се хвалеше, че бил „пръв мултак на републиката“ (нали помните какво е това „Мултигруп“?) Да бе, оня същият почитател на уискито и на пурите, който навремето бил промълвил – с което и се обезсмърти за вечни времена! – ето тази фраза: „Аз май пак съм се насосал!“.

Преди време туй недоразумение – съдете сами, правете си сметката колко и каква пък е културата на самия Премиер, щом като в неговото съзнание тъкмо индивид с културата на Веждю трябва да е непременно министър на културата! – рече официално, че Гена Димитрова (покойница) щяла да пее скоро в Москва! После пък същия този Веждю рече, че са прости всички ония, които не били разбрали „умната му мислъ“: тя щяла да пее на запис! Сега същият този неуморен… „културак“ (иде от „мултак“, негова парафраза) бил обявил, че в България вече течала същинска „културна революция“! Да ни пази Господ, само това ни липсваше: културна революция като китайската да се стовари на главата ни! Култура на простащината, културна революция, вдъхновявана и ръководена от простотията – майчице, докъде сме я докарали!

За тия, дето не знаят: по време на т.н. „културна революция“ от 60-те години в Китай учениците, студентите, изобщо „пролетариатът“ биваха насъсквани да пребиват с бой до смърт своите учители, професори, разните му там „културни дейци“ и „интелектуалци“, защото не били „достатъчно съзнателни“ или „революционно настроени“! Както е потръгнало, и това може да се случи в страна като нашата, където, виждаме, министър на културата е тъкмо индивидуум с културата на тоя същия Веждю.

Което означава, че сме станали страна, в която простотията не само е в своя апогей, не просто тържествува, ами и е на власт, е овластена простотия! Т.е. е властна и овластена простотия! Ерго, заплашени сме от диктатура на простащината. Да туриш простак като Веждю за министър на културата не е добър атестат за собствената ти култура, г-н Премиер!

Сами си правете сметка какво означава това ако вие лично, примерно, изобщо не сте обезпокоени от този страшен факт…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.