Да не мълчим, а да се включим в потребната дискусия, та заедно да потърсим истината по съдбовните въпроси

Тази сутрин попаднах на чудесен анализ на Радан Кънев – юрист, блогър, заместникът на Иван Костов в ДСБ – под заглавие A кой идва след новите Дучета?. Силно впечатлен, написах там ето този коментар:

Аз съм възхитен от анализа на г-н Кънев! Препоръчвам го на читателите на моя блог и на фейсбук-приятелите ми. Разумните мисли трябва да се разпространяват по всички начини и канали, та белким стигнат до колкото се може повече съзнания. Та по някакъв начин да се опитаме да се преборим с безсмислието и безразличието, обхванало толкова лъгания и и така системно будалкан от медиите нещастен гласоподовател…

В този смисъл препоръчвам и на вас да прочетете интересния и полезен текст. Ето един момент от него, който, вярвам, ще ви впечатли не по-малко от мен – и ще ви подбуди да идете да прочетете цялото:

Класическите десни и либерално-демократични политики в Европа бяха изместени от популистки послания, въплътени в хора със скромни качества, нулева смелост и отговорност, но пък чудесни умения за манипулиране на публиката. Немалка част от днешните стопански и политически проблеми се дължат именно на желанието да говориш каквото се харесва вместо да предложиш каквото е нужно.

Приятно четене ви желая! И спорни размисли. Прочее, била отпочната – сега научавам това – дискусия за алтернативата, пак в блога на Р.Кънев. Както обикновено става, тя е замряла преди да се отпочне; а си заслужава да се мисли по една такава тема и по един такъв проблем. Аз лично ще се включа, живот и здраве да е, в дискусията със свое становище. Призовавам и ония от вас, които имат какво да кажат, да не мълчат, а да се включат, та заедно да потърсим истината по тия наистина съдбовни въпроси.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Кой и защо направи бодигарда на Т.Живков и на Симеон любимец на медиите – и любимец на малодушната наивна нация?

2004 година е. Бойко има рожден ден. Той е отпразнуван както подобава за герой – в „Скай плаза“. Не съм бил там; сигурно е много яко. Първи го поздравили Симеон и Гоце. На снимка се вижда усмихнат Бойко, прегърнат от масивна фигура с пура в ръка – главен редактор на вестник. По излъчването на фигурата можем да разберем защо Бойко е такъв любимец на медиите.

Главният редактор не се свени да демонстрира обич към представител на властта, без да се замисля че може да посее съмнение у читателите и по този начин да навреди на вестника си. Но на него не му дреме за това, защото той си е намерил други начини да издържа вестника освен чрез броя продадени копия. На тържеството на доскоро един прост шеф на охранителна фирма, министърът на вътрешните работи му подарява картина на стара къща, която само Путин, папата, той и Бойко имат от този художник според него. В подмазването по необясними причини се включва и министърът на правосъдието, който му подарява стар пищов.

Слави Трифонов, който не спира да се гаври с него откакто стана министър-председател, тогава се е подмазал като му е подарил палка. Бойко получил още копие на меча на хан Кубрат. Земеделският министър и неговият заместник му връчили глигите на 100 килограмов глиган, който Бойко лично застрелял в Кърджалииско. По-късно ФБР открива офис в България. Аналогичен случай от сега, при откриване на офис на ДЕА присъства Бойко като министър-председател, а не Главния секретар на МВР Калин Георгиев. Тогава не присъства Симеон, а Главния секретар на МВР Бойко Борисов.

Просто виждате как всичко се извърта и нямам представа защо се прави. Тогава Бойко е в центъра на обективите като Главен секретар. Сега пак той е в центъра на обективите, а не Главния секретар Калин Георгиев. И всичко е при два еднакви случая – американска служба открива офис у нас. Защо сегашния Главен секретар Калин Георгиев не заслужава внимание?

Ето аз задавам прост въпрос като страничен наблюдател: защо Калин Георгиев, който е Главен секретар на МВР в момента, не получава абсолютно никакво медийно внимание? Защо той не е представен в медиите като борец в борбата с мафията? Защо не играе в благотворителни мачове? Защо не получава награди и поздравителни телеграми? Защо никой не ходи на рождения му ден и той не е в скъпарски ресторант, където разни обществени личности да му подаряват разни ценни и редки предмети?

Не мога да разбера също защо сега в центъра на вниманието е министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов и той съобщава за разни операции и залавяния и се хвали, а не Главния секретар на МВР Калин Георгиев, а тогава е точно обратното – в центъра на вниманието е Главния секретар на МВР Бойко Борисов и той се хвали, а министърът на вътрешните работи Петканов направо го няма.

Posted by AZ

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Щастието да живееш в страната на победения капитализъм

ДА ЖИВЕЕШ В СТРАНАТА НА ПОБЕДЕНИЯ КАПИТАЛИЗЪМ

Автор: Евгений Тодоров

Онзи ден телевизиите се надпреварваха да показват най-вълнуващата сцена на сезона – Валентин Златев се изпусна пред камерните и без да иска обяви авансово изненадата, която е приготвил на българския народ – „Лукойл” ще продава произведените от него горива БЕЗ ПЕЧАЛБА! На ползу роду. Колкото да мразех „Лукойл” – монополист и проводник на руските интереси, щях да се разплача от умиление. Колко сме несправедливи някой път в омразата си.

Разбира се, отдадох дължимото и на министрите, с които Златев току що се беше срещнал и които вероятно го бяха понатиснали (или мотивирали), както и на техния началник, който със сигурност бе в основата на щастливото събитие. Ето, така трябва да се работи – в името на България, а не печалбарството да е на първо място!

Цяла нощ не спах и чаках да дойде сутринта за да заредя от евтиния бензин. Пресмятах колко ще заредя за 20 лв. – толкова мога да отделя за една седмица. Дали цената ще е два лева вече? Или може би лев петдесет?

Още в тъмно се наредих на колонката – и други чакаха евтинията. Бензинът обаче беше поевтинял с… 1 стотинка! „Толкова ни е печалбата” – обясни бензинджията. Спестих все пак 7-8 стотинки и тръгнах да купя това-онова за празниците.

В магазина ме чакаше по-голяма изненада – яйцата бяха станали 28 стотинки. „Продават ни ги вече без печалба” – обясни бакалинът евтинията.- Нали Бойко ги натисна”. А аз си бях пиготвил 5.50 за 10 яйца – нали така писаха всички вестници: яйцата ставали по 55 стотинки за Великден. С един удар спечелих 2,70!

Минах да си платя тока. Бях приготвил 200 лева и се надявах да ми стигнат. Касиерката обаче не само не ми взе парите, но ми подаде 20 лева – от нейната каса. „Решихме да работим без печалба със стара дата, от Нова година – обясни тя, – така че ви връщам надвзетото”. Настроението ми взе да се повишава!

Забравих как всяка вечер се въртях в леглото и кроях планове да избягам от тази скапана държава. България започна да ми харесва!

Реших даже да се поглезя – да отида на работа не с градския транспорт, а с колата. Улиците бяха пълни с коли, изглежда хората също бяха решили да го ударят на живот. За да избегна задръстванията, реших да мина по околовръстното.

Проститутките вече бяха излезли на работа и размахваха картонени табели: „ВЕЧЕ РАБОТИМ БЕЗ ПЕЧАЛБА! 1 СВИРКА = 0 ЛЕВА”.

Поколебах се дали се отбия за малко – не че си падам по проститутки, но нали е аванта, но реших да не закъснявам и да отложа сексуалните си планове за след работа. (Прочети ДО КРАЯ >>>)

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)