За ума и красотата на телевизионните звезди от женски пол – и, разбира се, за магията на силиконените бърни и цици

Във Фейсбук зададох един умишлено избран провокационен въпрос, касаещ драстичната промяна във външния вид на една от телевизионните ни звезди, именно г-жа Люба Кулезич. Която напоследък се оказа, че твърде много се е привързала към г-н Премиера и Пръв Мъж и Пич на Республиката ни г-н Борисов. Та моя наивна милост се запита: дали пък г-жа Кулезич не промени външния си вид с оглед на това да впечатли г-н Премиера, който, както е известно, е твърде самотен и, предполага се, копнее за женска ласка; каква ирония на живота: всички до една жени да го обичат, да са шеметно влюбени в него, а пък той, великанът, да си спи съвсем самотно?!

Та зададох един въпрос, понеже в душата ми се породи надоразумение; ето по-долу и моята провокационна реплика, а пък след това препечатвам и породилата се в резултат дискусия, която ми се иска да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:

Абе, хора, гледам, че Люба Кулезич е взела да прилича външно на чалга-певица; руса коса, издути силиконови бърни, специални скъпи зъби като на Вучков, даже лицето й сякаш е пипнато от козметик-хирург, а пък телевизията, естествено, е платила „разхубавяването“ й; та питам: вий как смятате, възможно ли да е верно моето възприятие и впечатление – или се лъжа, като си мисля, че е точно така? Така ли изглеждаше Кулезич преди време или сега се е лустросала и пооправила с оглед по-ефективното представяне в чалга-телевизията, в която работи? Софиянци, как мислите по поставения въпрос, вий сте я виждали по-отблизо?

Таня Соломонова: Фасонът и съдържанието се изравниха, нищо повече.

Mira Vasileva: Вярно е, пластичната й операция беше тема на разговор в медиите. А тя много се старае да бъде в крак със съвременните изисканвания за хубава визия. 🙂 🙂 🙂 🙂

Vesela Ivanova: Кулезцич винаги ми е приличала на травестит, но гостите в предаването са друго нещо.

Emil Petkov: Гранчаров… тя е дъщеря на сръбски ПАРТИЗАНИН… заслужила си е…

Йордан Йорданов: Завист ли долавям в някои коментари?

Imanuel Nikol: Абе, Ангеле, тя не е за гледане! 🙂 Иначе безспорно умна жена…

Ангел Грънчаров: Ако беше умна, нямаше да позволи да я орезилят така; умният човек, пък дори и да е жена, би следвало да умее да схване, че „поправянето“ на природата означава загрозяване; истинското, естественото, природното е най-красиво, а изкуственото е винаги безобразно; не знам възможно ли е да не се съзнава колко отвратителни и грозни са дори и младите певачки, които са позволили да ги обезобрази хирург, а пък да не говорим за дамите на по-преклонна възраст като Кулезич…

Imanuel Nikol: Ангеле, не е случила на добри хирурзи… а когато става въпрос за красота и най-умната жена изпростява.

Akсения Механджийска: Съгласна съм с мнението на А.Грънчаров. Отдавна си мисля, няма ли огледала в тази ДЪРжава – КУРлезич?

Ангел Грънчаров: Не мога да приема за основателно изказването, че като стане дума за красота и най-умната жена изпростявала; ако е така, то това означава, че по начало е твърде недълбок женския ум; малко се иска да проумее човек, че това, което Бог е направил, не може да бъде направено по-красиво, а може само да бъде развалено; разбира се, че много по-грозни и дори отвратителни стават ония жени, които са се подлъгали да съсипят природната си хубост. Устите им почват да приличат на човки с тоя силикон, отврат!

Imanuel Nikol: Ангеле, в кой век живееш??? Какво ще кажеш за Опра???

Ангел Грънчаров: В двадесет и първи век живея, защо, в тоя век хората са напреднали в умствено отношение толкова, че си въобразяват, че жена, която има вместо устни силиконова човка, е по-красива? Това, простете, е извратено, а пък идеята за красота е една и съща във всички векове; грозното също е грозно във всички векове, тъй че не разбирам защо намесихте века?!

Аз тая Опра не съм я виждал, но предполагам че е отвратителна не по-малко от Кулезич, ако не и повече, щом хирурзи са й правили „красотата“; милиони да дадеш за козметични операции, не можеш да победиш природата си в хубава посока, но в лоша можеш, ох, как можеш! 🙂

Ний, старите хора, сме естети и цените ли чистата и автентична красота, щото не позволяване преценката ни за красотата да се определя от трепетите на половия ни орган…

Борис Митов: Козметикум амулет. „Салон за дамска хирургия, за разхубавяване“, там би отишла Мими Тромпеева 😀

Imanuel Nikol: Много се радвам за трепетите на по…я ти орган! А Опра е обявена за една от най-умните жени в света!

Akсения Механджийска: ‎… и какво Опра? Слезе от екрана и стана тройна, свали всичкият силикон от себе си. Във собственият си канал може да се показва както си иска. Но в една обществена телевизия мисля е непростимо да ни се налага „чалга дебилщина“.

Silenciosas Batallas: И най умния човек си е малко прост… с много малко изключения 🙂 само за протокола, наистина сме 2012 година 🙂

Мария Друмева: Самата Люба в интервю разказа за това, че в Лондон (където учи дъщеря й) са й правили няколко пластични операции… Това стана още след първото предаване някъде през септември.

Imanuel Nikol: Хората са такива каквито са! Който не му харесва да си изключи кабеларката. Приятна вечер!

Akсения Механджийска: Светът ще свърши, но простотията – никога…

Веселин Драков: По-лошото е, че и в душата й са пипали…

Imanuel Nikol: Akcenia, простотията ходи по хората… светът няма да свърши…

Akсения Механджийска: Да, права си. По някои хора, не по всички, Никол.

Енчо КЪРМАКОВ: Не съм срещу външния вид на Кулезич, а против моралната й (политически) продажност!

Станимир Стойчев: Г-н Грънчарова, уважаваме мнението Ви, но ако обичате, не ни го натрапвайте така инфантилно и манипулативно, „аргументирано“ с „дълбоки философски“ аргументи, миришете ми на фанатизъм и затова е крайно време да ви премахна от листата ми с приятели, постовете ви открай време никак не са ОК, ама никак и това ще потвърди всеки разумен човек, който не маха с пръст и не страда от болно желание да налага мнение…

Енчо КЪРМАКОВ: Ще повторя – не съм срещу външния й вид, а против моралната й (политически) продажност. След блюдолизничето й пред Боко Тиквата не гледам вече предаването й.

Райна Стоименова: Не мога да разбера какво точно Ви засяга външният й вид. Можете да обсъждате журналистическите и качества, но какво прави с лицето и зъбите си е нейна работа. Това би подхождало на махленски клюкарки. Който не му хааресва просто да не я гледа. Не е редно да се изявявате като морален съдник и да ни определяте Вие как да възприемаме отделни хора. Ние не сме малоумници. Има достатъчно по важни неща в този живот…

Ангел Грънчаров: Прав е г-н Кърмаков, няма никакво значение външният вид на този или онзи водещ журналист; абсолютно никакво; същественото е това, че обсъжданата особа се продаде и за пари се захвана да хвали по най-грозен начин Боко; това именно, моралната нечистоплътност, е осъдителното; а външният й вид изобщо не ме вълнува. Радвам се, че стигнахме с общи усилия до този извод; е, виждате, моралната непълноценност, оказва се, върви ръка за ръка с естетическата такава; като си продал душата си на дявола, по същата логика се налага и тялото си да обезобразиш с козмутична хирургия, щото естественото ти лице и тяло е Божие творение, а слугата на дявола е длъжен да развали всичко, що Бог е създал. Прочее, Бог е извор и на морала, на моралния закон, тъй че нещата великолепно се свързват в едно цяло…

Г-н Станимир Стойчев явно е голям почитател на силиконовите бърни и цици, виждате как емоционално реагира като си позволих да кажа мнението си за същото 🙂 Какво да се прави: разни хора, разни вкусове, какво има да се сърди за това не знам?! На мен лично, примерно, ми е гнусно да целуна устните на жена, които са наблъскани със силикон, вижда ми се перверзно това; също така ми се вижда извратено да милваш женски гърди, наблъскани яко със силикон, но явно други хора имат други предпочитания. Нека. Но това не може да ми попречи да кажа аз пък как възприемам нещата…

Борян Петров: Ангеле, не слизай на нивото на „жълтата преса“ щото виждаш какво се получава. „Случаят Кулезич“ може да се коментира по друг начин… и винаги ще има“за“ и „против“ – основният „недостатък“ на това, което у нас сме възприели като демокрация.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.