Как бях обруган по всички правила на руското национал-социалистическо, нацистко и шовинистическо изкуство

В един руски сайт с форуми за дискусии, наречен Усадьба Урсы (клуб любителей переводов) е публикуван руски превод на моето интервю за украинското списание Украинский тиждень под следното многозначително заглавие Всё-таки заграница: в Болгарии борются европейское и пророссийское начало, а пък моя милост е наречена „болгарский либераст“; вярвам сами се сещате какво означава тая любезност; у нас таваришчите по същия тертип измислиха думата „седераст“, иде от седесар; но това е само началото.

По-нататък съм обруган по всички правила на руското национал-социалистическо, нацистко и шовинистическо изкуство; ето как (прочее, за запазване на автентичността няма да превеждам тия ругатни, ако някой полюбопитства, само тогава мога да дам известни разяснения за тия, дето хептен не разбират руски език); та значи моя милост там е наречена:

Эта болгарская „Новодворская в штанах?“; „Болгарский либераст“; Болгарская ипостась нашей Валерии Ильиничны; Такие умные глаза и такое дремучее сознание; Глаза шизика, посему и сознание раздва-тро-четвере-пятереное; Хоть и болгарин, а жид; Местный сумасшедший; Цыганизированный продажный болгарский бомж; и так далее все в том же духе.

И други подобни любезности са казани по мой адрес, които обаче нямах търпение да търся и събирам; доста подобни любезности са казани и по адрес на целокупната ни нация, която е имала дързостта да измени на любовта си към СССР и Русия и да влезе в лагера на нейните исконни врагове, именно в НАТО и в Европейския съюз. Който се интересува как именно протича тази дискусия, ето, нека да посети това, това и това място (да видим дали страниците ще се отварят правилно, щото нищо чудно и да не се получи).

А пък развитите от мен мисли са охарактеризирани най-любезно по следния начин: „это просто ещё один интелихэнтский высер“, като това е едно от най-изисканите определения; надявам се се сещате какво е това „высер“; да, именно, същото е, дето си помислихте, то и на български е почти същото.

Заключението е: „С таким „младшим братом“ и врагов не надо!“

Разбира се, самата дискусия, която е последвала, е крайно интересна, и в нея много добре си личи какво е истинското отношение към нас, българите, щом сме дръзнали да държим на националното си самоопределяне, а не сме, както се очаква от нас, обичийните русофилски подлизурковци. Подбрах няколко по-силни и изразителни момента от тия дискусии, които пак, за запазване на автентичното им звучене, няма да превеждам на български; ето, четете, като отделните абзаци са отделни изказвания:

P.S. Удивляюсь, почему в нашей стране до сих пор считают Болгарию дружественным государством?

Череп считает, что балгарские перцы сами освоболились? Или их освободили всё таки? Может сей чудак незнает кто это сделал? Или считает, что болгарцы сами могут что ли бо путное для себя сделать?

Вот тогда в Кремле задумали коварный план: превратить её в своего «троянского коня» в НАТО и ЕС, чтобы изнутри противодействовать евроинтеграции и воевать против «врагов». Наглая ложь. Для развала ЕС изнутри у нас Польша есть.

В своё время, после воссоздания Сербского государства, из Российской Империи были направлены тысячи священнослужителей, для правильного окормления паствы. И результат был. А в Болгарии всё на самотёк пустили, включая местного царя.

Очень надеюсь, что всё вернётся на круги своя, „братушки“ болгарские будут жить в рабстве в нео-османской империи, главное нам не дёргатся и братские чувства куда-нибудь убрать по дальше.

Это будет несправедливо по отношению к той части братушек, которые были брошены именно нами в девяностых, но остались нам верны и за то все эти годы терпели претеснения и унижения от взяхшив верх западнофильских элит.

Но если вдруг произойдёт такое чудо и Москва вернёт себе своё утерянное лицо. Если она бросит заниматься ограниченным суверинитетом и признает, что ей свойственен только глобальный суверинитет. Если она снова сделает заявку на строительство сверхдержавы. То эти все люди, наши братья на всём постсоветском и ближнем пространстве проснуться. И разберуться с другой частью своих стран быстро, слишком много ненависти у них накопилось.

И на будущее – при очередном „освобождении“ надо всю эту шелупонь безвозвратно отправлять строить Великий тракт из Якутии в Охотск, и т.д. хоть какая-то польза будет от этих общечеловеков.

На последното изказване искам да ви обърна вниманието. Значи, предлага се, при поредното „освобождение“ към нас, българите, „братушките“ и „освободителите“ изобщо да не се церемонят, ами да ни преселят всинца до един в Якутия и Охотск (това трябва да е някъде в Сибир или зад Сибир?!), та да видим къде спят раците, щом не целуваме чак толкова усърдно ръцете на „освободителите“ си.

С това аз спирам. Като ни карат по пътя към Сибир предлагам на нашите русофили ще връчат по един камшик, та да ни шибат по ушите, белким умът някога все пак ни дойде и тогава да ревнем за пощада и милост; а пък тия като мен де, непоправимите предатели, с тях другарите няма какво повече да се церемонят, ами направо да постъпват така, както е показано горе на снимката – където другарят от НКВД смело убива „враговете“ с револверен изстрел отзад в тила…

ЗАБЕЛЕЖКА: За интересуващите се повече от това какво е съвременното отношение на „братушките“ към нас, българите, нека да се зачете и в ето тази дискусия, на която попаднах и която съдържа също така доста сюблимни моменти.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

2 мнения за “Как бях обруган по всички правила на руското национал-социалистическо, нацистко и шовинистическо изкуство

  1. Този ,който те освобождава (прави те свободен) те оставя такъв (да ползваш свободата си както намериш за добре.Тези дето са ни „освободили“ и искат вовеки веков да им лижем краката и ако не го правим да ни разстрелват ,как да не бъдеш благодарен.Освободили ни от свобода,такава май излезе работата.Случили сме на освободители,такъв кеф,че да ти се прииска пак турците да дойдат.
    Турското робство,май започва по да ми харесва от „братската“ руска свобода.
    То Бог има и всичко ще си иде на мястото,но да не се набърквам в Делата Му.Бог си знае работата,а тези незнаят от де са излезли,но ще узнаят,ще им покаже кой от къде.Той подсказва,но на някои трудно им се получава схващането!

  2. Мен щението ми беше сами да хванем и да се оправяме,но болшинството природонаселение по наши земи свикнало да чака някой друг оправяч да го оправя.Та си викам,май грешна тактика сме си избрали търсим си някой да ни освобождава се,дали пък не би било по добре поробител подходящт да си намерим,може да ни излезе късмета,А!
    Ангел,ми какво искаш „не е важно какво говорят за теб,важното е постоянно да говорят,значи съществуваш“
    „Съществува прекалено голямо несъответствие между това, което си, и онова, което хората мислят, че си. Или поне това, което казват, че мислят за теб. Но всичко трябва да се приема с чувство за хумор.“-Алберт Айнщайн

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s