Съветски таваришчи ме нарекоха „тая българска Новодворская в панталони“, а наш роден комунист протестира спрямо незаслужената чест

Вече писах, че в един руски форум – виж Как бях обруган по всички правила на руското национал-социалистическо, нацистко и шовинистическо изкуство – неуморимите съветски другари-таваришчи скочиха върху ми подобно на глутница гладни и бесни софийски кучета, опитвайки се да ме разкъсат и жестоко, както вероятно си мислят, ме нахапаха, сипейки върху ми, подобно на камъни и плюнки, каквито обиди и ругатни е могло да измисли бедното им иначе съзнание. И всичкото това, че моя милост си позволи да каже – в интервю пред едно украинско списание – цялото си разбиране за злокобната за нас, българите, „братска“, „вечна“ и „течна“ (по И.Инджев) българо-руско-съветска-и-пак-руска „дружба“.

Между другото тая случка е предизвикала радостни и трепетни чувства в един тукашен и „наш“, пък макар и по душа също съветски другар-таваришч, който като бесно куче ме съпровожда в блога ми и не пропуска случай да ме ръфне или, още по-добре, да насъска комуноидната глутница срещу мен в нашите, в прелестните родни условия. Но същевременно този наш другар се е крайно много засегнал от това, че разбеснелите му съветски таваришчи са проявили неблагоразумието да нарекат моята скромна милост „тази българска „Новодворская в панталони““ и „българската ипостас на нашата Валерия Илинична“, което му се е видяло незаслужено висока оценка; та ето как реагира мълниеносно моя мил и любезен спътник, а по-долу можете да прочетете и как счетох за нужно да му отвърна, щото той, длъжен съм да отбележа, със забележката си твърде много ме развесели и ми даде хубав старт на деня; посмях се чудесно, вярвам, че и вие ще се развеселите; което и ви го желая, в смисъл така хубаво започналия ден да завърши още по-хубаво и весело; ето, прочетете, порадвайте се и вие:

Bacho Кольо каза: Да сравниш Грънчаров с Новодворская – такава мисъл може да дойде само на олигофрен. В зависимост от ситуацията и настроението си Валерия Ильнична е остроумна, иронична, талантлива, саркастична, убедителна, злъчна, отмъстителна и злобна… за Грънчаров е характерно само последното качество!

Ангел Грънчаров каза: Другарю Колю, добре си се охарактеризирал: само злобата при теб самия е водещото! 🙂 Дебнеш ме като зло псе на всяка моя крачка и не пропускаш случай да ме ръфнеш… 🙂

Интересно ми е обаче как така си се осмелил да противоречиш на толкова ласкавата за мен преценка на твоите съветски тавариши, след като в нито едно друго отношение не дръзваш да им противоречиш! 🙂

За да дръзнеш да се противопоставиш дори на мнението на меродавните за теб съветски комунисти явно доста злоба си натрупал спрямо мен, твоят учител и водач по пътя на човечността, което, както и да го погледнем, е една също твърде ласкава оценка за мен самия! 🙂 Която обаче ти едва ли някога ще можеш да доловиш, понеже злобата и завистта те заслепяват.

Но нищо де, такива като Сократ и като мен е нормално да ни мразят доста хора, зер такава е участта на философите; Сократ даже е имал шанса да се обезсмърти като е умрял поради бесовщината на част от учениците му; моя милост, разбира се, има злочестината половината от живота си да не живее в най-дивите времена на комунизма, когато такива като теб нямаше да стоят да ме плюят всекидневно в интернет, а направо щяха да ми пръснат мозъка с пистолетите си…

Съжаляваш, ли, таваришч Колю, че това така славно време, в което можеше комунист като теб донасита да пръска мозъците на опонентите си, отдавна е отминало… то, прочее, отминало ли е изобщо?!

ЗАБЕЛЕЖКА: Това е само началото на дискусията. Тоя бочо Колю няма начин да не отвърне. Който иска да се посмее още, нека да следи по-нататъшния ход на дискусията ето ТУК.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s