Май са вдигнали тарифата, по която се плаща за плюене в медиите на И.Костов, що така ли?!

Тазседмичното издание на Из делниците на един луд (9 – 13 април), популярната поредица от смешни коментари, която се списва от Тони Филипов, д-р, жител на Пазарджик, който напоследък публикува безценните си мисли в сайта РЕДУТА.БГ, та този път любимият на зяпачите сред интернетната общност текст, както можете и сами да забележите, е посветен предимно, кажи-речи, на Иван Костов; е, за кумова срама, дето се казва, са споменати и Цецо Ц., и Боко Т., но най-голямо внимание е отделено на бившия премиер, управлявал в периода 1997-2001 г.

Направи ми впечатление, че този път лудият доктор не просто е метнал един-два камъка в костовата градина, както обичайно прави, а се е вдъхновил така, че даже е попрекалил; сравнява Костова не с кой да е, а с мизантропа Тимон Атински; ако не знаете кой е тоя, можете да научите, д-рът е обяснил досконално и дори е разказал най-подлите изказвания на тоя зъл неприятел на човешкия род; ето, например една от тия случки:

Веднъж на агората – Тимон Атински, не Иван Костов! – държал следната реч: «Атиняни! Имам малък имот, а в него смокиня. На нея се обесиха вече доста граждани. Мисля да вдигна къща на мястото, та затова искам публично да известя; ако някой от вас иска да се обеси, да го стори, преди да отсека смокинята.»

А после д-р Филипов ни обяснява старателно, че Костов е още по-голям човекомразец от този същия Тимон, което иде да внуши на читателя-гласоподавател, че в никакъв случай, разочарован от безобразията на недотам умния Бат ви Бойко, не следва да дава гласа си за Иван Костов, щото той може и да е умен, но за сметка на това е и зъл, и подъл, и дори, както сега научаваме, бил несравним с никой друг сред човекомразците. И тъй нататък, и прочие, и ала-бала, и так далее, казвам ви, че на Костов е отделено непропорционално голямо внимание, което породи у мен, като изследовател на чудатостите на психиката, особено на медийни херои като доктора, засилващ се интерес относно мотивацията на тоя пропаганден залп, що благият доктор си позволи срещу Костова, въпреки че пропагандната война срещу него, която се води вече 15 години, би следвало да се предположи, вече трябва да е позатихнала (нали уж се казва, че „на умряло куче“ нож не трябвало да се вади?!). Да, ама не: нищо че толкова много списувачи направиха много добри пари от практикуването на популярния спорт „плюене връз Костов“, явно още има келепир в тая работа. И така, на моя милост, заинтригувана необичайно от от описваното явление, й се наложи да напише там, във визирания сайт, следната реплика:

Абе, докторе, изглежда са повишили тарифата за хулене и плюене на Костов, та гледам, че си се доста постарал. Кажи, мама му стара, каква е тая тарифа и къде требе да се запише човек, че да земат да му плащат, щото и моя милост много е закъсала за пари, цяло списание издавам с учителска заплата, съвсем я закъсах; та моля ти, кажи ми и аз да зема некой лев, че не се издържа веке. Бъди малко алтруист де, Великден е днес.

Знаеш ли как познах че са вдигнали тарифата за плюене връз Костов: при положение, че вече имаме във властта вече трета година извънземния по оригиналността си феномен Боко (Тиквата) да плюеш връз Костов, който е управлявал преди 12 години, е или признак на прогресираща параноя, или пък загадката е лесно обяснима, като се земе предвид паричния фактор. Сам знаеш, че Боко с пари купи кого не, та тебе ли нема да купи?! И понеже живейм в Българско, явно везните натежават към втората вероятност.

Тъй че те излових, сега чакам на имейла да ми дадеш координатите на тайния център, дето плаща такива хубави пари за плюене връз Костов, та и аз да изкарам некой лев. Мерси предварително!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Писмото до Путин – до г-н Наглост – за първи път на български език

При какви обстоятелства съм написал това писмо този, който се интересува, може да прочете тук: Сънувам, че съм на пресконференция на… Путин! (Мне снится, что я на пресконференции Путина!). А ето и самото писмо; аз действително го написах и публикувах преди време, то твърде много нашумя не само в Русия, но и, например, в Украйна; в България, разбира се, никой не го забележи (или го забележиха, но се престориха, че не са го забелязали), което съвсем не е случайно: медийните слуги не биха показали, че безумец като мен е оскърбил господаря им. Тази сутрин „от нямане какво да правя“ решавам да го преведа на български, понеже ми се иска да разберат какво казвам на Путин и младите българи, които не са учили руски език задължително в училище както ние сме го учили; та ето и самото писмо най-накрая:

Господин Путин,

Аз съм български гражданин и демократ. Аз съм гражданин на европейска България. Уточнявам това, защото у нас, в България, всъщност има не една, а две Българии. Едната България е европейска, достойна, независима страна, а нейните граждани обичат свободата най-много в сравнение с всичко останало. Другата България се прекланя пред СССР и пред Вашата, путинската Русия; нейните поданици искат и ние да си имаме свой Путин, а най-съкровената им мечта е България да стане Задунайска губерния на Русия – под Вашето управление, разбира се.

Освен това съм длъжен ва Ви кажа, че аз обичам Русия, но не тази Русия, която Вие олицетворявате. Аз обичам тази Русия, която, струва ми се, никога не я е имало, или, по-вярно, я е имало само в сърцата на една част от руснаците, които я населяват. Това е една европейска, демократическа, свободолюбива, духовно чиста Русия. Тази нетипична Русия, вярвам, също я има, но тя сега-засега е много слаба. Моите симпатии са само към нея – и към нейните граждани. Аз зная, че нея я очаква славно бъдеще!

Та ето, искам да Ви кажа следното:

Най-напред ще започна с това, което касае моята родина. Престанете, господин Путин, да се месите в работите на суверенна България! Престанете с Вашия атомен, енергиен, икономически, политически, психологически, пропаганден, шпионски, медиен и какъвто друг си искате шантаж! Вие, г-н Путин, живеете, струва ми се, на съвършено друга планета – и Вашето съзнание страда от представите на отдавна отишла си епоха. Епохата от времената на Сталин и Иван Грозни. Или поне на Брежнев. Светът вече е друг, съвършено друг, г-н Путин. Така че оставате моята родина на мира. Тя не е бастион на Русия. Искам да доложа за Ваше сведение, че България вече 5 години се явява член на Европейския съюз. И на НАТО. Вие, възползвайки се от предателствата на Вашата чекистко-кагебистка агентура в България, начело с бившия президент Гоце Първанов и хвърляйки огромни пари, успяхте да превърнете моята страна в „руски троянски кон“ в Европейския съюз. България така много е страдала от руско-съветската доминация, че сега ми се иска да Ви кажа: оставете ни на мира! Омръзна ни!

И, много Ви моля, вземайте си вашите съветски паметници на окупатора, които са във всеки български град. Вие, г-н Путин, се много нагъл, на Вас това никой Ви ли не го е казвал? Вашата наглост ще Ви доведе до това, че непременно ще си счупите главата. Тъй че, г-н Путин, за Ваше добро, да доброто на руския народ, моля, отивайте си с мир! И навреме. Иначе ще стане лошо. Вие нали видяхте какво се случи с един друг наглец: Кадафи. На Вас харесва ли Ви неговата участ? Тоя умря като куче… помислете над това.

На второ място, ние видяхме какво направихте с Грузия. Вие я наказахте жестоко. Вие не се церемоните, Вие сте способен да наказвате цели народи, но също и индивиди, които не Ви харесват: Политковская, Ходорковски, Старовойтова, Литвиненко и така нататък, всички човек не може да изброи. Аз зная, че Вашия гняв може много да коства на оня, на който сте се разгневил. Но аз съм философ и за мен истината е най-главното. Ето затова и Ви казвам: Вие тиранизирате не само други народи, Вие тиранизирате Вашия собствен народ. Това също е много нагло. Прочее, руският народ не е „Ваш собствен“, оитайте да разберете това. Вие искате да ни убедите, че великият руски народ е стадо овце, което Ви обожава. Вие много се заблуждавате, г-н Путин. Руснаците не са овце. Ние живеем в 21-и век, г-н Путин. Младежта на Русия, по-голямата част от руснаците обича свободата. И ненавижда тирани като Вас. Вие много се заблуждавате ако смятате, че „народът“ Ви обича. Вас, всъщност, много Ви е страх от този народ, защото знаете какво може да направи разгневеният народ. Затова и разигравате спектакли като този, който вчера гледах по новините: хиляди хора, специално докарани с държавни пари от цяла Русия, Ви аплодират в екстаз, а Вие, като самия Господ Бог, вървите към тях, снабдявайки злото си лице с мила усмивка. Това е цирк, господин Наглост! Нима Вие смятате, че руснаците са идиоти?! Някаква дебела бабичка говореше сякаш по учебник: „Петин ни даде стабилност, ние затова и толкова силно го искаме, той ни е нужен!“. Нима тази жена не знае, че този, който жертва свобода за стабилност, в крайна сметка губи и едното, и другото?! Господин Путин, Вие сте вреден за своя народ; затова, моля, отивайте си с мир! Това е най-добрия за Вас вариант. Ако останете, горчиво ще се каете.

Трето, вчера гледах предаване, в което сирийски журналисти показваха ужасни снимки, на които можеше да се видят жертви на сириаския диктатор. Обезглавени тела, убити деца, палачите с нож вадят очите на въстаници! В Сирия, г-н Путин, сега е страшно. Но никой не може да се спаси от отмъщението на гневния народ, никой! Даже Хитлер. Даже Саддам. Даже Кадафи. Даже Вие, г-н Путин, нямате тази сила, че да обърнете назад хода на световната история. В това предаване беше казано че Вие, г-н Путин, въоръжавате сирийските убийци! Че Русия изцяло стои зад войските на диктатора, убиващ своя народ. Това много ще Ви струва, г-н Наглост! Това, което правите, ми показва, че заради Вашата колосална наглост Вие сте загубили това, което хората наричат „здрав разсъдък“. Не ми се да иска да вярвам, че Вие сте такъв урод, че съзнателно поддържате кървавия диктатор, ето, аз казвам, че сте си загубили разсъдъка. Вие трябва да се лекувате, г-н Путин. Затова и аз казвам: г-н Путин, г-н Наглост, моля, идете си с мир! Ако поне капчица здрав разсъдък и смисъл има още у Вас, моля, сдавайте властта и заминавайте в най-близката болница. Така и за Вас ще бъде по-добре. Иначе ще стане страшно. Русия знае какво означава властта на обезумял диктатор; само имената „Иван Грозни“ и „Йосиф Сталин“ са напълно достатъчни. Но сега, г-н Путин, не е първата половина на ХХ век – и не е средновековие. Вие много сте закъснели, г-н Путин. Затова – идете си с мир!

Всъщност само това исках да Ви кажа. Това е главното. Трябва човек да има поне капчица съвест, г-н Путин. Наглостта към нищо добро няма да Ви доведе. А Вашата наглост е колосална. Вие в моето възприятие сте най-лошото, което комунизмът-кагебизмът е сътворил и изобретил. Накрая, Вие наистина сте загубили разсъдъка си. Властта е наркотик; Вие вече сте наркоман, г-н Путин. Идете да се лекувате. Обезумял диктатор повече не е нужен на многострадалната Русия. Русия до насита се е налюбувала на такива диктатори. Вие вече бяхте Президент. След това – Премиер. Сега отново искате да бъдете Президент. Но това е нагло, г-н Путин?! Нима не разбирате това?! Това е нагло, така нагло, че даже самият г-н Наглост трябва да се позасрами от колосалната си наглост!

Вие, г-н Наглост, убихте руската демокрация. Вие, кагебистите, направихте нужното да погубите и българската демокрация. Вие сте готов да разкъсате грузинската демокрация. Вие, г-н Наглост, сте заплаха за световната демокрация. Вие сте най-добър приятел на най-злите врагове на демокрацията в целия свят. И на иранските талибани, и на сирийския кървав диктатор. Вие сте Сатана, г-н Путин. Но Ви евсе пак давате ли си сметка, че все пак Бог, самият Бог, е по-силен от Сатана?! Или Вие сам себе си вече считате за „бог“, така ли, г-н Чекисто-Кагебист? А, таваришч Чекист Кагебистович, Вие разбирате ли кой сте? Вървете си овреме с мир, господин Змия!

Прощавайте, това исках да Ви кажа. Исках да напиша всичко това по-спокойно, но аз съм жив човек и много се вълнувам. Надявам се, че Вие няма да направите така да не се вълнувам повече – като ме лишите от живот. За едно писмо не бива да се убива жив човек. За истината е напразно да се убива. Нея не можеш да я спреш.

С (не)уважение: Ангел Грънчаров, философ, блогър, България

24 февруари 2012 година

ЗАБЕЛЕЖКА: Същото това писмо публикувах и в моя рускоезичен блог, наречен ДНЕВНИК ФИЛОСОФА.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Нека да крепнат връзките между руските и българските блогъри: за благото на нашите народи!

Тази сутрин особено много ме зарадва следния факт на живота: запознах се (задочно) с Наталья Шатунова, рускиня, която си е създала блог с много показателното заглавие Болгария, которую я люблю. Разбрах за чудесния й блог от самата авторка, която ми е написала в имейла следното съобщение: Ангел, благодарю за ссылку, которую я использовала в своем нарождающемся блоге. С уважением, Наталья Шатунова. Блогът й наистина е страхотен, аз от българи не съм чел текстове за България, написани с такова чисто и дълбоко чувство. Научавам, че г-жа Шатунова от 6 години има своя фирма в България.

Оказа се, че в постингът Мастера авторката е представила двама българи, художничката ТАНЯ МЛАДЕНОВА и един философ, именно моя милост. Приятно е, трогнах се, не мога да скрия това; причината е, че обикновено ме ругаят, а ето, тук съм представен в по-друга светлина; ще преведа от руски този текст, та да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:

АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ: Често ме питат: „А как там българите се отнасят към руснаците?“ – Боже! Какви българи и към какви руснаци? Със същия успех може да се пита: „А как руснаците се отнасят към руснаците?“ 🙂

Примерът Ангел Грънчаров – това е философското отношение към живота и към нашите отношения. А от времената на великия Мамардашвили съм запомнила неговите думи: „Страна, в която количеството на философите като постоянно мислещи хора е по-малко от 3%, е обречена“. Ето, в България такива хора има. Почетете, например, статията на Ангел за Путин, помислете…

Знаете ли какво ме впечатли? Ами това, че г-жа Шатунова ме представя в своя блог точно с този мой текст; който е чел или ще прочете този текст – а това е моето „Писмо към Путин“, писано дни преди изборите за президент – ще разбере какво имам предвид. Аз имам много други, съвсем безобидни текстове за руско-българските отношения – е, не крия, имам и „обидни“, но друг е въпросът за кого са обидни?! – но ето, тя е попаднала точно на този мой текст. Прочее, много ме зарадва това, че г-жа Шатунова е реагирала съвсем по европейски към моето писание, щото много нейни сънародници за подобни писания ме ругаят твърде… всеотдайно: Как бях обруган по всички правила на руското национал-социалистическо, нацистко и шовинистическо изкуство. Ето, че г-жа Шатунова по-горе се изказва твърде мъдро като пише за това за какви руснаци и за какви българи именно става дума, щото да се пита „Как руснаците (българите) се отнасят към българите (руснаците)?“ е един крайно абстрактен, а значи и некоректно поставен, сиреч, безсмислен въпрос.

Т.е., оказва се, дадени категории руснаци и дадени категории българи се разбират и отнасят едни към други прекрасно и най-сърдечно, а други категории – едва ли. Спорят, не се разбират, виждат нещата в коренно различна светлина – и това е съвсем естествено, понеже става дума за това, че са имат съвсем различни ценности и убеждения. Толкова е естествено това! Тъй че и изрази като „русофоб“ и „русофил“ – или „българофоб“ и „българофил“ – са крайно глупави: и „русофобът“ е русофил, но към съвсем друг „тип“ руснаци, с които прекрасно се разбира на основата на общи, споделени ценности; докато с друг тип руснаци – пък и българи, положението е съвсем същото! – никога няма да се разбере. Аз с дадена категория българи никога няма да се разбера и ще споря винаги, щото смятам, че оптиката им е твърде изкривена; ето че излиза, че в тия отношения националният признак, противно на общоразпространените и модерни националистически (национал-соцаилстически) представи, няма абсолютно никакво значение. Съвсем други неща имат значение тук, но това е друг проблем, по който бих могъл да пиша отделно, ето, сега ми хрумва, че това е една превъзходна тема за осмисляне.

С тази публикация връщам жеста на г-жа Шатунова и представям блога й пред читателите на моя блог. Много съм й благодарен, че е сложила в блога си рекламното изображение на списание ИДЕИ. Прочее, ето с какво писъмце се обърнах към нея в имейла си, с което и завършвам този постинг:

Здравствуйте!

Спасибо, Наталья, за ссылку. Желаю удачи Вашего блога! Буду рад сотрудничеству; пусть крепнут связи между русскими и болгарскими блогерами! 🙂 На благо наших народов!

С уважением: Ангел Грънчаров

ЗАБЕЛЕЖКА: В представяния блог има наистина невероятно хубави текстове, напричер този: Трявна. Обожаемая мною. Или този: Древняя. Гордая. Красивая. БОЛГАРИЯ. Наистина, да пожелаем успех на чудесния блог!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)