По проблема, който поставих вчера – виж Май са вдигнали тарифата, по която се плаща за плюене в медиите на И.Костов, що така ли?! – се завърза и най-вероятно ще се разрази интересна и показателна дискусия; съветвам ви да не я изпущате, щото много ще загубите. Повтарям: темата не е Костов, а нещо съвсем друго: за морала в медиите, за това възможен ли е морал в тия деликатни сфери в нашенските родни и типични условия, в които, както е известно, цъфна медийния феномен „Бареков“, който стигна дотам в печалбите срещу известни услуги, че взе да се полива по тумбака във френски курорти с шампанско, бутилката от което струвала, казват, 300 еврА! Ето, и Кулезич почна неудържимо да фали титана Бойко – и „злите езици“ говорят, че припечелвала таман по 3000 лева на предаване!
Та във връзка с всичко това моя милост допусна, че и д-р Филипов се е полакомил и затуй е зафанал да плюе Костова ей-така, сякаш за самия спорт или за едната слава. Аз, простете, не вервам да се върши такава мръсна работа само за едното нищо, има друго, и ми се ще да докарам самия доктор до горчивото признание; а пък и не крия, много ми е интересно как докторът ще почне да увърта; понеже съм психолог и философ, не могя да скрия: имам най-горещ изследователски интерес, та затуй се зафанах с разнищването на тоя проблем, а не за нещо друго.
Та ето какво написах тая сутрин, за да долея малко масълце в дискусията; отговорих на реплика на някой си Д.Попов ето как:
Попов, разговорът не е за заслугите и постиженията на Костов – за това историята ще се произнесе, бъди спокоен – а за мотивите, които вдъхновяват д-р Филипова та да се нахвърля върху Костов ей-така, без нищо, сякаш е гладно софийско псе. Костов в момента не управлява, нали така? Не може да е виновен за всичко, както постоянно ни се вменява. Никого не защищавам, само моралът не ми е безразличен. Трябва да има поне малко морал в неща; ето, иска ми се и докторът да го разбере туй нещо все някога.
Та ето го моралния проблем, който, чини ми се, не се удава да бъде схванат от публиката: от Костова избягаха четирима кариериста, за да се присламчат към по-перспективен, по тяхното мнение, проект, именно, да се качат на каручката на Кунева. Е, и това дава повод на г-н и д-р Филипова да почне да ръфа Костов, а не тия четиримата ренегати – питам аз, на какво основание, нима Костов е виновен и за тяхното поведение? Еди кой си, значи, с извинение, се е осрал в собствените си гащи, и за туй пак Костов е виновен, тъй ли?
И за тая цел ни се внушава, сякаш сме хептен малоумни, че Костов бил несрещан в природата мизантроп, че бил нещо като „бог“, не знам що си още. Глупости на търкалета, а има претенцията да е интелигентен тоя Филипов! Ето това не се връзва, и на това основание, за да има все пак известна логика, аз допущам прагматичния момент: докторът го е закъсал за пари, приел е поръчка да похули Костова, та и той да се облажи малко, както мнозина други се облажиха. Туйто. У нас живеем, тук така стават тия работи.
Погледнете го Барекова как цъфна, а он ни е най-светъл пример на всичките журналя: полива се с бутилки шампанско по тумбака, а всяка бутилка струвала по 300 еврА! Как човек да не се вдъхнови при тоя светъл пример? Ето, и докторът не е издържал. Човещинка! И знайте, не пиша тия неща наизуст. Кеворкян на едно място в дневниците си пише, че Слави Трифонов дошъл при него в един момент да го моли, рекъл, няма ли пак поръчка да похулим и оплюем Костов, че съм го закъсал с парите?! Чьорний плащаше, а пък медийните псета хапеха Костова, това е. Така стават тия работи у нас, приказва се, че цели куфарчета с пачки се разнасят в сутрешните блокове на телевизиите, как човек да не се полакоми?! Само Бареков ли ще цъфти, откъде-накъде, не е справедливо това?!
Явно и сега, понеже още се хули Костов, и то съвсем неоснователно, аз допущам, че този е мотивът, че тази е причината: паричките, милите! Няма как да е иначе. Ако е иначе, ето, воаля, нека докторът да заповяда да обясни коя е възможната друга причина. Примерно: Костов ми изяде навремето десерта в детската градинка! Или: мразя Костов, щот е по-умен от мен! Или: няма да му простя, че той влезе в историята, а пък аз още се трепя да правя смешки на народа и даже народна пенсия не заслужих в тоя скапан живот! Кажи, докторе, коя е истинската причина, та да се държиш като изгладняло софийско (или пазарджийско, все тая) псе, ръфайки с повод и дори без повод тоя злодей Костов, проклет да е?!
И ний, както забелязваш, взехме веч да хулим Костова, тренираме, щото чакаме да ни дадеш адреса на службата, която раздава пари за плюене връз Костов; вервам, ще проявиш капка човечност и ще ми дадеш шанс и аз да се поопарича малко. Парите, които ще зема, заявявам най-отговорно, няма да ги употребя за винце и пържолки, а ще ги дам до шушка за отпечатването на списание ИДЕИ, що моя милост има неблагоразумието да издава в тия недобри времена…
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 