Мое интервю е публикувано и на английски език

Това интервю е по проблемите на българо-руските отношения и е публикувано ето тук: Bulgaria Is Indeed Abroad: European and pro-Russian sentiments clash in Bulgaria. Журналистът-политолог Виктор Каспрук, който взе интервюто от мен, ми съобщи, че изложените в него тези били предизвикали голям интерес; в Украйна правдивата информация за реалното положение около българските работи била съвсем оскъдна. Ето и текста, за който става дума; той за момента е публикуван на руски, украински, български и английски език:

Philosopher and political writer Angel Grancharov told The Ukrainian Week about fundamental issues behind current politics in Bulgaria

U.W.: Ukraine has complicated relations with Russia. But Bulgaria is located farther away from the Russian Federation and has already become part of the European Union. Do you feel the Kremlin’s influence in your country?

Yes, and more than we want to. That we are quite far away from Moscow does not help. Our history in the past 134 years, after liberation from Turkish rule, convincingly shows that imperial and Soviet Russia is the most perfidious enemy of Bulgaria’s independence. It has always viewed our country as its Transdanubian gubernia. There was even a saying: “A chicken is not a bird, and Bulgaria is not abroad.”

When the non-communist government, led by Ivan Kostov, finally came to power in Bulgaria in 1997-2001, it took the first steps in order to free the country from centuries of Russian domination and resolutely chose a different geostrategic orientation – a pro-Western one. This was the exact time when Russian special services and agents posted to our country received an order from Moscow: Do everything possible to bring Bulgaria back into the sphere of Russia’s Imperial hegemony and rule.

Essentially in order to thwart another mandate being given to this government, the KGB and its agents in Bulgarian communist-dominated security agencies decided to go for broke and brought former Tsar Simeon of Bulgaria to power. As we understand now, he had the most intimate relationship with the KGB for a long time. But even he failed to turn back the clock. As hard as he tried, he failed to fulfil the Kremlin’s orders, and Bulgaria became first a NATO member and then a member of the EU.

Then the Kremlin came up with a crafty plan to turn Bulgaria into its own Trojan horse in NATO and the EU in order to counteract European integration from the inside and fight against the “enemy.” Unfortunately, I have to admit that this policy has been successful. Agents and promoters of the Russian imperial policy are called rubladziys, i.e., ruble receivers, in Bulgaria.

The key mass media outlets and Bulgaria are controlled by the Kremlin’s people. Former communists, who are at the same time Russophiles and linked to the Russian mafia, are now represented in the economy as “capitalists.” The state is completely dependent on Russia for energy. Our political parties include many national traitors who call themselves “true nationalists” but who are in fact committed to Moscow and receive payment from Russian secret services. (Прочети ДО КРАЯ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

А трябва ли, принципно, България да бъде европейска страна?

Г-жа Новодворская отговаря на въпроса „Особеният път на Русия: а трябва ли, принципно, Русия да става „европейска страна“? (Особый путь России: А надо ли России в принципе становиться „европейской страной“?) твърде умно; понеже и у нас, в България, немалко хора си задават, пък макар и негласно, същия този въпрос, ми се струва, че нейният отговор, нищо че е даден за Русия, може да има значение и за нас; у нас той би следвало да се преформулира ето така: А трябва ли, принципно, България да бъде европейска страна? И така, би следвало да се замислим сериозно над това, което тази мъдра жена казва:

Въпросът за това трябва или не трябва вече не стои. Доколкото Русия не може да стане европейска страна – не я тегли, съвсем не се получава. Както е казал Андрей Козирев: Азиопа. Не толкова Евразия, колкото Азиопа. И остава да се утешаваме само с това, че да се секнем в носна кърпа – това не е за нас, ние имаме особен път, ние ще се секнем в покривката. (Апропо, повечето от наште сънародници, забелязал съм, се секнат така изкусно с един или с два пръста направо върху тротоара, че човек неволно може да изпита същинска национална гордост, че принадлежи към такъв талантлив народ! Бел. моя, А.Г.) Да си мием ръцете преди ядене също не е за нас. Да използваме вилица и нож – също не е за нас, ние ще си ядем с ръце от глинената чиния.

Защото не се полага, и изобщо, да ходим по земята не се полага, не става. Значи остава ни да почнем да се катерим обратно по дърветата и да се превръщаме в маймуни. Този и е, както изглежда, особеният път на Русия от гледна точка на този, който задава подобни въпроси.

А ето и отговора на г-жа Новодворская на руски, понеже тя има изключително гъвкав, богат на смисъл начин на изразяване, който трудно се превежда:

Вопрос о том, стоит или не стоит, уже не стоит. Поскольку Россия не может стать европейской страной – не тянет, никак не получается. Как сказал Андрей Козырев, Азиопа. Не столько Евразия, сколько Азиопа. И остаётся утешаться только тем, что сморкаться в носовой платок – это не наше дело, у нас особый путь, мы будем сморкаться в скатерть. Мыть руки перед едой – это тоже не наше дело. Пользоваться вилкой и ножом – это тоже не наше дело, мы будем есть руками из глиняной миски.

Потому что не положено, и вообще, ходить по земле не положено, не выходит. Значит, остаётся нам карабкаться обратно на деревья и превращаться в обезьян. Это и есть, видимо, особый путь России, с точки зрения того, кто задаёт подобные вопросы.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.