Още един опит за диалог с друг от напусналите партията на г-н Костов

Г-н Тодор Сантов в своя блог, гледам, е написал текст със заглавие Eпилог на един бивш ентусиаст, в който заявява, че и той напуска ДСБ. Твърде любопитна е неговата мотивация за едно такова решение. Ето, например, една част от мотивите му, както именно се е изразил там:

Моето разочаровение няма основание в липсата на някакви проценти, защото и онези минимални ми стигаха за толкова дълго време, без да ме разколебаят. Корена му е в това, че съм свидетел, пряк, на успешното удушване на политическа амбиция, свидетел на разстрел със заглушител, в тила, на собствен кандидат за кмет, в откровения диктат, в грубото напътствие какво е редно да гласувам и как трябва да постъпя със своята си съвест. В наставленията кого не трябва да избирам… Да ме прощава Господ, дано да ме прости и Командира (не че ми толкова важно), но цял живот съм мислел със своята глава, плащал съм за своите неуспехи и съм се радвал на успехите си, та възнамерявам така и да продължа. Защото струва ми се, не е редно да се наставляват хора, които се поели на плещите си обществената работа напълно доброволно, правещи го съвестно и напълно безвъзмездно… Това в продължението на цели осем години… Защото предпочитам да запазя самоуважението си в своите очи, пред уважението на доскорошните съпартийци.

Ето така пише г-н Сантов. Съгласете се, че едно такова обяснение поражда ред въпроси. Пише за „разстрел“, „удушване“ и прочие страховити, да ги наречем, неща. Моя милост също е от дясната общност, вълнуват ме нейните проблеми, и ето, затова, се осмелих да напиша следния коментар в блога на г-н Сантов, в който му зададох няколко въпроса:

О, и Ваша милост ли напуска? Интересно. Вярвам, и Вие ще се прехвърлите към Кунева, или бъркам? Знаете ли какво, много ми е интересна мотивацията Ви, понеже съм нещо като изследовател на тия проблеми; вече писах относно бягството на ония, 4-мата. Опитах се да открия съществена причина в това тяхно решение: виж публикацията Защо напускаме ДСБ в блога на Пр.Прошков и моя коментар под нея, останала „глас в пустиня“. За жалост, не успях. Чувам или чета само общи приказки. А в диалог те не пожелаха да встъпят. Да не говорим пък за помирение или връщане.

Извинете, но и Вашите думи по-горе звучат твърде абстрактно. И неубедително. Бихте ли ми позволили да Ви задам няколко въпроса, за да разнищим и проясним проблема? Бих желал да разговарям с Вас, сякаш правя интервю. Ще се радвам да пожелаете да встъпите в диалог.

Ето, да предположим, че сте се съгласили; първият ми въпрос е: някой вътре в ДСБ обиди ли Ви, не зачете заслугите Ви, или пък съвсем друга е истинската причина да напуснете една партия, която доскоро сте смятал за своята? Понеже по-горе се изразявате неясно, неопределено, с намеци, та затова питам. Приемете, че съм журналист и Ви правя интервю.

Ще се радвам да отговорите на зададения въпрос, а пък след това ще си позволя да Ви задам още няколко. Предварително Ви благодаря! Апропо, и мълчанието е отговор, та и затова благодаря, но се надявам да не замълчите – както замълча, примерно, г-н Прошко Прошков на моята реплика, написана под формата на коментар в неговия блог…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Без истинска свобода и конкуренция в областта на медиите няма и не може да има демокрация

Украинският журналист и политолог Виктор Каспрук, който наскоро взе от мен интервю – по темата за съвременните българо-руски отношения; прочее, това интервю твърде много нашумя в Украйна и в Русия, но не и, естествено, в България! – днес ми предлага ново интервю за известен украински сайт: «Телекритика»; а темата на интервюто, така да се каже, ми е присърце, г-н Каспрук я формулира ето така: «Посткомунистическата телевизия в България. Нейните проблеми и особенности»; ето по-долу поканата от страна на г-н Каспрук, а също и моя отговор до него; засега и двете са единствено на руски език:

Добрый день, уважаемый господин Грънчаров!

Хочу Вас попросить дать мне интервью для очень популярного в Украине интернет-издания «Телекритика». Тема: «Посткоммунистическое телевиденье в Болгарии. Его проблемы и особенности».

После Вашего интервью в журнале (виж Моето интервю за списание „Український тиждень“; виж също и това: Руският империализъм е най-злият враг на българската свобода и на българското достойнство, бел. моя, А.Г.) у нас в Украине начали больше интересоваться тем, что происходит в Болгарии.

С уважением, Виктор Каспрук

А ето сега и моят отговор до украинския журналист и политолог, което му изпратих преди около час:

Здравствуйте, уважаемый господин Каспрук,

Тема интерью мне очень, така сказать, по душе, так что принимаю предложения. Я много писал в этой области и пристально наблюдаю что произходить в медийной сфере в Болгарии, в частности и в области телевидения. Готов ответить на вопросы. Прошу посылать их мне. Спасибо за оферту и за интерес. Оцениваю проблемы, на которых будет направлено интервью как очень значимую, так как именно в этой сфере и у нас произошли ряд негативных явлений, в результате которых возникла ущербная, неполноценная демократия.

Без подлинной свободы и конкуренции в области медий (и телевидения) нет и не может быть демократии. У нас, увы, возник тотальный медийный монополь олигархии; произходят неслыханные манипуляции. Демократические силы не имеют возможности распространять свои возрения, если не считать интернет. Вот о всем этом готов рассказать в подробностей в интерьвю.

С уважением: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

С нежна любов към СССР – и с люта ненавист към „Грънчаровската злоба“

Наистина, велико нещо е интернет! Да благодарим на „лошите американци“, че го измислиха и че го подариха на човечеството: докато публикацията ми Нов скандал: в ПУ провъзгласили за „доктор хонорис кауза“ внука на Андрей Громико!, предизвикваше в Канада, в град Hamilton, провинция Онтарио представения вече реакция на нашия сънародник А.Йоцов, живеещ и работещ там – виж Заслужава ли си младите да стоят в България „на инат“, както ги увещава „флашмобът“, организиран от гербовашкото правителство? – тук, в България, в сякаш прокълнатото ни и обречено на комунизъм отечество, другарят Bacho Кольо, върл поклонник на СССР, на световния комунизъм, на АЕЦ „Белене“, на паметниците на съветската армия, на Че гевара, на Мао, на каквото още си помислите, но все от този дух, написа следния знаменателен коментар, който също заслужава да бъде публикуван отделно, и то на почетно място, понеже много говори и казва; ето:

Не знам в каква научна област работи Андрей Громико-младши. Не знам какви са постиженията му, нито какви са заслугите му пред ПУ, заради които ще става Доктор хонорис кауза. Между другото в статията на Грънчаров също не става въпрос за това. ТЯ НЕ Е ЗА ТОВА. Тя е за омразата. Омразата, която души домораслия философ и непрекъснато го кара да ръси лъжи и клевети по интернет-пространството. Прочетете само:

„Андрей Громико… не сталинският любимец, не десетилетният сталинистки министър на външните работи на империята на злото, наречена СССР, не покровителят на всички ченгета на КГБ по цялото земно кълбо, а…”!!!

Грънчаров, знам, че винаги си ненавиждал фактитете, които ти пречат да развиваш злобарските си тези, знам, че историческата ти култура е на ниво седмокласник от Столипиново, но за такива като теб е измислена Уикипедията – вземи па се ограмоти преди да пишеш!

Андрей Андреевич бе един от архитектите на ООН, един от хората, благодарение на които на Европа и светът бе подарен петдесегодишен период без войни и пряко противопоставяне. В края на краищата Громико беше човекът в съветското Политбюро, който бе радетел за нормални отношения между СССР и САЩ.

Апропо, кой е Държавен секретар на САЩ по време на Труман? Знаеш ли? И защо не го наричаш Трумановски министър? Е, това разбирам аз: клаймо за пет поколения напред!

П.С. И накрая – най-хубавото. А то е че в Пловдив ще се проведе научна конференция за миналото и бъдещето на българо-руските отношения.

Нямаме нужда да ги идеализираме, още повече имаме нужда от Грънчаровска злоба. Има остра необходимост да ги поставим на взаимоизгодна и равноправна основа. И, „прочее“, това е много по-важно за нас, отколкото за Русия.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Заслужава ли си младите да стоят в България „на инат“, както ги увещава „флашмобът“, организиран от гербовашкото правителство?

Голяма работа е интернет, няма що! Ето пример: по току-що публикуваната в блога ми статия Нов скандал: в ПУ провъзгласили за „доктор хонорис кауза“ внука на Андрей Громико! моят фейсбук-приятел г-н Александър Йоцов, който, ако не бъркам, живее и работи в Канада, няколко минути по-късно написа във Фейсбук коментар. Коментарът му ме впечатли и аз пък му написах ето това, а по-долу помествам и неговия коментар като отделен постинг; за има-няма няколко минути се разбрахме изцяло, намирайки се на двата края на земното кълбо, пък и свършихме, да се надяваме, полезна работа; полезна за бъдещето на страната ни, горката България, не за нещо друго, да не ме разберете криво; ето:

Благодаря, г-н Йоцов, чудесно сте го казал! Коментарът Ви е така добър, че просто на мен не ми се налага нищичко да коментирам – и без изменения, с Ваше позволение, ще публикувам коментара Ви в блога си като отделен постинг, запазвайки, разбира се, авторството Ви. Иска ми се той да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, хартиено издание за хора, които не ползват интернет. Все пак да попитам: не възразявате ли да сторя това?

И докато г-н Йоцов ми отговори, ето, аз вече подготвих за публикация и публикувам неговия наистина хубав и уместен коментар; на това му се вика сътрудничество, за което разстоянията, хилядите киломентри, не са пречка:

Транспортният министър задържа младите в България с флашмоб на летището!!! Как звучи напъна на Транспортня Министър в контекста на края на статията: за симпозиум пристига внукът на Андрей Громико (със същото име като своя прославен сатрап-дядо!), citat:

„Внукът на най-дълго заемалия поста министър на външните работи на бившия СССР Андрей Андреевич Громико пристига в Пловдив, за да се включи в Научната конференция „Русия в България и България в Русия: перспективи на сътрудничеството през 21 век“. Форумът ще се проведе на 29 и 30 март. Негови организатори са Факултетът по икономически и социални науки, Философско-историческият и Юридическият факултети на ПУ „Паисий Хилендарски“, Центърът за руски език и култура и Асоциацията за европейски изследвания на Русия, обясни доц. Козлуджов.“

Отворете Борсите за научни работници, лекари биолози и какви ли още не и ще видите колко Teaching Професорс в различни области се търсят! Хората се движат от град на град, от провинция на провинция, от държава в държава. Главния лекар по Български (по тукашната система ЦЕО) на Университетската Детска Болница в града (Hamilton, Ontario, където живее г-н Йоцов, бел. моя, А.Г.) е от Австралия (спечелил конкурс); в началото на 2013 му изтича срока на договора и не мисли да го продължи; най-добрият лекар и преподавател в Медицинския Университет по ортопедична хирургия в града е от Южна Африка.

Комунистите в България пак си продължават с комунистическите номера и чувства. Все се сещам за книгата „Родината не ми прости“ на Христо Малинов, държавно военно издателство (естествено няма да е на „Наука и Изкуство“!). Много добре обаче звучи ето това:

„Предприемачи от „Президентски клуб България“ били на флашмоба! Значи ли това предприемачи от клуба на ДС в България? Колко синове, племеници и внуци на бивши партийни величия или настоящи миллионери са били във флаш моб?!

Като го чета това се сещам за вица, който показва, че Българите правят всичко на инат, а не с някаква цел:

В рая били Българинът, Англичанинът, Американецът, Французинът. Отворил Дяволът една дупка към Ада, престорил се на ангел и отишъл при тях. Посочил дупката и казал: „Ей-долу там се върти страшен business!“; Американецът веднага скочил. Поогледал се дявола и казал: „Там долу има страшни мацки!“ и Французинът скочил. Помислил, помислил Дявола и изпял: „Там долу трима чакат четвърти за бридж.“ Българинът попитал: „За бридж-белот ли?“. Дяволът казал: „Не, за бридж.“ и Англичанинът скочил, а Българинът – не.

Тогава Дяволът се поогледал и казал: „Ама ти не можеш да скочиш!!!“. А Българинът казал: „Кой бе, АЗ ли не мога да скоча?!“ и скочил; ей-така, за слава и мъжество – и на инат!

Много умно?!?! Дали тези млади хора, които ще се вържат да останат в България, ще ги оценят до пенсионирането им?!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Нов скандал: в ПУ провъзгласили за „доктор хонорис кауза“ внука на Андрей Громико!

Вчера си купих многотиражното вестниче „Пловдивски университет“, охарчих се с 30 ст., но няма как. Разлиствах го и още на втора страница онемявам; гледам, и не вярвам, както се казва, на… ушите си! Не, това не е възможно, гледам пак, не, явно не сънувам, явно не е мираж? Майчице, нима е възможно това? Леле, тия съвсем са превъртели, ако това е истина! Явно е истина, щом го пишат черно на бяло; непоправими са обаче, спор в това няма! Как пък се сетиха? Егати простотията!

Какво толкова съм прочел в това вестниче ли? Басирам се, че никой не може да се сети или дори само да допусне, че такова нещо изобщо е възможно. Това нещо е в сферата не просто на фантазиите, а на мистиката. Аз си мислех, че тия в ПУ не могат да ме шокират повече след обявяването на Ицо Мамата за „доктор хонорис кауза“, но ето че могло. Сами себе си надминаха, спор няма! Ашколсун! Бравос!

Иска ми се да ви поднеса новината малко по малко, за да не припадне някой от изненадата. Преди време ТУ (Търновският университет, той е великотърновски де) реши да обяви за свой „доктор хонорис кауза“ таваришч Путин, нали си спомняте? Вдигна се шум, намериха се даже академични хора в ВТУ, реагираха, противопоставиха се, отсрамиха се, така да се каже. Путиновата номинация биде провалена. Но ето, номинацията на Ицо Мамата, нищо че е така куриозна, в ПУ мина и замина и ако изключим обречената акция на Цв.Томов, който в знак на протест си даде оставката като преподавател в ПУ, друг никой – повтарям, никой – не реагира. Аз на това му викам отровно „академично“ блато; че е блато, блато е, но какво му е пък „академичното“?

Е, вече ви подготвих, сега вече мога да ви съобщя новината. Не ми се ще някой със по-слабо сърце като моето да се шокира така, както се шокирах аз вчера. Но моя милост понеже е претръпнала, та го прие по-леко все пак. Философ съм, тъй да се рече. И така, новината е: нов „доктор хонорис кауза“ на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ („Свети“ пред името на отец „Паисий“ не се пише, партията – как коя партия, комунистическата, разбира се, вий още нима не знаете, че ПУ си е чисто и просто една непокътната крепост, нещо като оазис на автентичния комунизъм?! – не позволява!), та значи нов доктор хонорис кауза на ПУ е – фанете се за сърцето! – не някой друг, а… – спокойно, дръжте се за стола да не паднете! – да, не някой друг, а… Андрей Громико (на руски се пише „Громыко“), не бе, не оня същият, не сталинският любимец, не десетилетният сталинистки министър на външните работи на империята на злото, наречена СССР, не покровителят на всички ченгета на КГБ по цялото земно кълбо, а неговият внук, който също се нарича „Андрей Громыко“!!! Тази е новината, моля, не ме мислете за луд, не фантазирам, не си го и измислям, не съм превъртял, така пише. Ако някой друг е превъртял, моля, не обвинявайте мен! Аз само предавам каквото пише. Че пише там невероятни неща не съм ви аз виновен, виж ги ти, мен ще обвиняват?!

Аз не бях чул за тая новина, явно съм я проспал. А вие чули ли я бяхте до тоя момент? Не, медиите не пошумяха, което е странно? Или не е странно вече? У нас, прочее, възможно ли е нещо да не е възможно – или странно? Всичко вече е възможно. Ето, и това било възможно. Та провъзгласяването на Громыко за доктор хонорис кауза било станало отдавна, на 28 март тая години, вече почти месец е минало оттогава. Ако се мълчи, явно някой го е срам, и затова новината се крие. Е, аз ви я казах. Издадох я тая тайна. Какво ще кажете, а? Бива ли си я тайната, нали? Бива си ги тия, дето произвеждат такива лудешки новини? Аз на такива им викам „железо-бетонни комунисто-комуноидни глави“ или тикви. Непоправими са, спор в това няма!

Та тоя Громыко, разбира се, бил „световно признат учен“. Е, пак работи в сферата, в която се е подвизавал дедо му: международните отношения, провеждането на реската имперска експанзия по света, стратегията и тактиката на правене на България не само на троянски кон на Русия в ЕС и НАТО, но и на превръщането й в Задунайская губерния на Русия. Какво друго да работи внука на Громыко освен това, хайде де, не се занасяйте, он друго и не може да работи?! И ето, за тия негови приноси тукашните руски ченгесарски лакеи го направили „доктор хонорис кауза“, показвайки какво именно е скрито в мизерните им сърца! Кажи ми какви са ти доктор хонорис каузите, за да ти кажа що за университет си… и колко струват тия, дето го управляват. Е, на това провъзгласяване точно на такъв за „доктор хонорис кауза“ аз му викам „комунистическа чалгария“, то е нещо като комунистическа оргия или отвратителен комунистически разврат – от рода на ръкоблудството…

Три поредни ректора на ПУ, двама от които по два мандата, и двамата ченгета на ДС, филиал на ГКБ, бяха последователно ректори на ПУ в годините на „демокрацията“ у нас, бяха в най-топли отношения с СССР, сиреч, с КГБ. Партийният секретар-ректор Балабанов да не го броим като агент, щото той по прзумпция си е техен най-доверен човек, защо да го вербуват пък него?! Но Огнян Сапарев и Иван Куцаров си бяха формени агенти на ДС, според комисията за досиетата. Сегашният ректор на ПУ явно е тяхно послушно момче, което е готово да изпълни всяко тяхно нареждане. Той затова и толкова уважава мутрополит Николай, доверен руски представител по управлението на Болхарская православная церковь. ПУ ли рекох по-горе? Пу, пу, пу, пу, да не ме чуе дяволът…

Стига толкова. Аз няма да правя специален коментар. Повръща ми се. Простете, ще ида да повърна. Толкоз. Безсрамници! Превърнаха тая „академия“ в нещо по-лошо и от проститутка! Безгръбначни комунистически мутанти! Наглеци!

ЗАБЕЛЕЖКА: Поразгърнах други вестници от оня период и разбрах, че са писали за скандалното провъзгласяване на Громико за доктор хонорис кауза, но не са съзрели в него скандал; ето какво чета на едно място:

Внукът на най-дълго заемалия поста министър на външните работи на бившия СССР Андрей Андреевич Громико пристига в Пловдив, за да се включи в Научната конференция „Русия в България и България в Русия: перспективи на сътрудничеството през 21 век“.

Форумът ще се проведе на 29 и 30 март. Негови организатори са Факултетът по икономически и социални науки, Философско-историческият и Юридическият факултети на ПУ „Паисий Хилендарски“, Центърът за руски език и култура и Асоциацията за европейски изследвания на Русия, обясни доц. Козлуджов.

Това е положението. Няма смисъл повече да се говори или пише. Да замълчим както се мълчи в гробища…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.