Нов скандал: в ПУ провъзгласили за „доктор хонорис кауза“ внука на Андрей Громико!

Вчера си купих многотиражното вестниче „Пловдивски университет“, охарчих се с 30 ст., но няма как. Разлиствах го и още на втора страница онемявам; гледам, и не вярвам, както се казва, на… ушите си! Не, това не е възможно, гледам пак, не, явно не сънувам, явно не е мираж? Майчице, нима е възможно това? Леле, тия съвсем са превъртели, ако това е истина! Явно е истина, щом го пишат черно на бяло; непоправими са обаче, спор в това няма! Как пък се сетиха? Егати простотията!

Какво толкова съм прочел в това вестниче ли? Басирам се, че никой не може да се сети или дори само да допусне, че такова нещо изобщо е възможно. Това нещо е в сферата не просто на фантазиите, а на мистиката. Аз си мислех, че тия в ПУ не могат да ме шокират повече след обявяването на Ицо Мамата за „доктор хонорис кауза“, но ето че могло. Сами себе си надминаха, спор няма! Ашколсун! Бравос!

Иска ми се да ви поднеса новината малко по малко, за да не припадне някой от изненадата. Преди време ТУ (Търновският университет, той е великотърновски де) реши да обяви за свой „доктор хонорис кауза“ таваришч Путин, нали си спомняте? Вдигна се шум, намериха се даже академични хора в ВТУ, реагираха, противопоставиха се, отсрамиха се, така да се каже. Путиновата номинация биде провалена. Но ето, номинацията на Ицо Мамата, нищо че е така куриозна, в ПУ мина и замина и ако изключим обречената акция на Цв.Томов, който в знак на протест си даде оставката като преподавател в ПУ, друг никой – повтарям, никой – не реагира. Аз на това му викам отровно „академично“ блато; че е блато, блато е, но какво му е пък „академичното“?

Е, вече ви подготвих, сега вече мога да ви съобщя новината. Не ми се ще някой със по-слабо сърце като моето да се шокира така, както се шокирах аз вчера. Но моя милост понеже е претръпнала, та го прие по-леко все пак. Философ съм, тъй да се рече. И така, новината е: нов „доктор хонорис кауза“ на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ („Свети“ пред името на отец „Паисий“ не се пише, партията – как коя партия, комунистическата, разбира се, вий още нима не знаете, че ПУ си е чисто и просто една непокътната крепост, нещо като оазис на автентичния комунизъм?! – не позволява!), та значи нов доктор хонорис кауза на ПУ е – фанете се за сърцето! – не някой друг, а… – спокойно, дръжте се за стола да не паднете! – да, не някой друг, а… Андрей Громико (на руски се пише „Громыко“), не бе, не оня същият, не сталинският любимец, не десетилетният сталинистки министър на външните работи на империята на злото, наречена СССР, не покровителят на всички ченгета на КГБ по цялото земно кълбо, а неговият внук, който също се нарича „Андрей Громыко“!!! Тази е новината, моля, не ме мислете за луд, не фантазирам, не си го и измислям, не съм превъртял, така пише. Ако някой друг е превъртял, моля, не обвинявайте мен! Аз само предавам каквото пише. Че пише там невероятни неща не съм ви аз виновен, виж ги ти, мен ще обвиняват?!

Аз не бях чул за тая новина, явно съм я проспал. А вие чули ли я бяхте до тоя момент? Не, медиите не пошумяха, което е странно? Или не е странно вече? У нас, прочее, възможно ли е нещо да не е възможно – или странно? Всичко вече е възможно. Ето, и това било възможно. Та провъзгласяването на Громыко за доктор хонорис кауза било станало отдавна, на 28 март тая години, вече почти месец е минало оттогава. Ако се мълчи, явно някой го е срам, и затова новината се крие. Е, аз ви я казах. Издадох я тая тайна. Какво ще кажете, а? Бива ли си я тайната, нали? Бива си ги тия, дето произвеждат такива лудешки новини? Аз на такива им викам „железо-бетонни комунисто-комуноидни глави“ или тикви. Непоправими са, спор в това няма!

Та тоя Громыко, разбира се, бил „световно признат учен“. Е, пак работи в сферата, в която се е подвизавал дедо му: международните отношения, провеждането на реската имперска експанзия по света, стратегията и тактиката на правене на България не само на троянски кон на Русия в ЕС и НАТО, но и на превръщането й в Задунайская губерния на Русия. Какво друго да работи внука на Громыко освен това, хайде де, не се занасяйте, он друго и не може да работи?! И ето, за тия негови приноси тукашните руски ченгесарски лакеи го направили „доктор хонорис кауза“, показвайки какво именно е скрито в мизерните им сърца! Кажи ми какви са ти доктор хонорис каузите, за да ти кажа що за университет си… и колко струват тия, дето го управляват. Е, на това провъзгласяване точно на такъв за „доктор хонорис кауза“ аз му викам „комунистическа чалгария“, то е нещо като комунистическа оргия или отвратителен комунистически разврат – от рода на ръкоблудството…

Три поредни ректора на ПУ, двама от които по два мандата, и двамата ченгета на ДС, филиал на ГКБ, бяха последователно ректори на ПУ в годините на „демокрацията“ у нас, бяха в най-топли отношения с СССР, сиреч, с КГБ. Партийният секретар-ректор Балабанов да не го броим като агент, щото той по прзумпция си е техен най-доверен човек, защо да го вербуват пък него?! Но Огнян Сапарев и Иван Куцаров си бяха формени агенти на ДС, според комисията за досиетата. Сегашният ректор на ПУ явно е тяхно послушно момче, което е готово да изпълни всяко тяхно нареждане. Той затова и толкова уважава мутрополит Николай, доверен руски представител по управлението на Болхарская православная церковь. ПУ ли рекох по-горе? Пу, пу, пу, пу, да не ме чуе дяволът…

Стига толкова. Аз няма да правя специален коментар. Повръща ми се. Простете, ще ида да повърна. Толкоз. Безсрамници! Превърнаха тая „академия“ в нещо по-лошо и от проститутка! Безгръбначни комунистически мутанти! Наглеци!

ЗАБЕЛЕЖКА: Поразгърнах други вестници от оня период и разбрах, че са писали за скандалното провъзгласяване на Громико за доктор хонорис кауза, но не са съзрели в него скандал; ето какво чета на едно място:

Внукът на най-дълго заемалия поста министър на външните работи на бившия СССР Андрей Андреевич Громико пристига в Пловдив, за да се включи в Научната конференция „Русия в България и България в Русия: перспективи на сътрудничеството през 21 век“.

Форумът ще се проведе на 29 и 30 март. Негови организатори са Факултетът по икономически и социални науки, Философско-историческият и Юридическият факултети на ПУ „Паисий Хилендарски“, Центърът за руски език и култура и Асоциацията за европейски изследвания на Русия, обясни доц. Козлуджов.

Това е положението. Няма смисъл повече да се говори или пише. Да замълчим както се мълчи в гробища…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s