Още един опит за диалог с друг от напусналите партията на г-н Костов

Г-н Тодор Сантов в своя блог, гледам, е написал текст със заглавие Eпилог на един бивш ентусиаст, в който заявява, че и той напуска ДСБ. Твърде любопитна е неговата мотивация за едно такова решение. Ето, например, една част от мотивите му, както именно се е изразил там:

Моето разочаровение няма основание в липсата на някакви проценти, защото и онези минимални ми стигаха за толкова дълго време, без да ме разколебаят. Корена му е в това, че съм свидетел, пряк, на успешното удушване на политическа амбиция, свидетел на разстрел със заглушител, в тила, на собствен кандидат за кмет, в откровения диктат, в грубото напътствие какво е редно да гласувам и как трябва да постъпя със своята си съвест. В наставленията кого не трябва да избирам… Да ме прощава Господ, дано да ме прости и Командира (не че ми толкова важно), но цял живот съм мислел със своята глава, плащал съм за своите неуспехи и съм се радвал на успехите си, та възнамерявам така и да продължа. Защото струва ми се, не е редно да се наставляват хора, които се поели на плещите си обществената работа напълно доброволно, правещи го съвестно и напълно безвъзмездно… Това в продължението на цели осем години… Защото предпочитам да запазя самоуважението си в своите очи, пред уважението на доскорошните съпартийци.

Ето така пише г-н Сантов. Съгласете се, че едно такова обяснение поражда ред въпроси. Пише за „разстрел“, „удушване“ и прочие страховити, да ги наречем, неща. Моя милост също е от дясната общност, вълнуват ме нейните проблеми, и ето, затова, се осмелих да напиша следния коментар в блога на г-н Сантов, в който му зададох няколко въпроса:

О, и Ваша милост ли напуска? Интересно. Вярвам, и Вие ще се прехвърлите към Кунева, или бъркам? Знаете ли какво, много ми е интересна мотивацията Ви, понеже съм нещо като изследовател на тия проблеми; вече писах относно бягството на ония, 4-мата. Опитах се да открия съществена причина в това тяхно решение: виж публикацията Защо напускаме ДСБ в блога на Пр.Прошков и моя коментар под нея, останала „глас в пустиня“. За жалост, не успях. Чувам или чета само общи приказки. А в диалог те не пожелаха да встъпят. Да не говорим пък за помирение или връщане.

Извинете, но и Вашите думи по-горе звучат твърде абстрактно. И неубедително. Бихте ли ми позволили да Ви задам няколко въпроса, за да разнищим и проясним проблема? Бих желал да разговарям с Вас, сякаш правя интервю. Ще се радвам да пожелаете да встъпите в диалог.

Ето, да предположим, че сте се съгласили; първият ми въпрос е: някой вътре в ДСБ обиди ли Ви, не зачете заслугите Ви, или пък съвсем друга е истинската причина да напуснете една партия, която доскоро сте смятал за своята? Понеже по-горе се изразявате неясно, неопределено, с намеци, та затова питам. Приемете, че съм журналист и Ви правя интервю.

Ще се радвам да отговорите на зададения въпрос, а пък след това ще си позволя да Ви задам още няколко. Предварително Ви благодаря! Апропо, и мълчанието е отговор, та и затова благодаря, но се надявам да не замълчите – както замълча, примерно, г-н Прошко Прошков на моята реплика, написана под формата на коментар в неговия блог…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.