Доживотен затвор за теб, гнусни национални продажнико Гоце!!!

Чета на едно място любопитна информация и установявам, че другарят Гоце Първанов вече без капчица свян открито показва на кой именно служи през всичките 10 години, когато изпълнява длъжността (п)резидент на Москва по управлението на руския троянски кон в ЕС и НАТО, все още (формално) носещ името „България“, а не Задунайская губерния на Русия: виж Първанов поведе митинга в Плевен в защита на АЕЦ „Белене“. Явно безработицата зле се отразява на високо платения рубладжия и нещо чудно той вече да е назначен, тайно, разбира се, на длъжността върховен емисар на петата колона на путинска Русия у нас; следващото му повишение ще е на сладка служба директно в „Газпром“ за огромна заплата. Ето малък откъс от визираната информация:

… По-доброто бъдеще на страната ни минава през възстановяване и ускореното строителство на АЕЦ „Белене“, заяви на митинга Първанов. Той нарече спирането на строителството на централата „престъпно решение, за което носи отговорност лично Бойко Борисов“. Първанов „се обзаложи“ пред участниците в митинга с правителството, че „нова атомна централа ще има и ако то навреме не осъзнае своята грешка и не направи обрат в поведението си, то едно следващо национално отговорно правителство ще запише като точка първа в своята програма възобновяване на проекта „Белене“…

Стига толкова. Наглецът, вари го, печи го, си остава наглец; предателят винаги ще си бъде предател; мизерникът няма как в един момент да престане да бъде мизерник; рубладжията винаги ще ламти за рубли. Не може нещо друго да бъде невероятният наглец, безочливият предател, пословично безличният мизерник и ненаситно лакомият рубладжия Гоце Първанов. Нямам думи вече, затова, за да щадя болното си сърце ще предоставя думата на един мой приятел във Фейсбук Stoyan Dermendjiev, който е написал по превъзходен начин това, което и аз бих искал да завя по случая; неговите думи изразяват и моята реакция, и моите мисли; ето:

Надявам се всички добре да запомниха враг Nr. 1 и национален гробокопач на Европейска България: екзалтирана отявлена комунистическа креатура на репресивната комунистическа ДС; антинатовец; антиевропеец и непочитан от никоя влиятелна фигура в ЕС и в света; национален енергиен продажник и проводник на опасните енергийно-недиверсифицирани проекти на кремълската енергийно-монополистка мафия; създател на тройната престъпна ламя; верен слуга на тираните Путин, Асад и Милошевич; патрон на знаковите мутроолигархични креатури от прехода; убиец на архари; покровител и свързан с знаковите фигури на организираната престъпност в БГ – пернишкото гоце, който днес всъщност трябва да е в затвора, а не да оглавява на свобода кампании за чернобилската АЕЦ „Белене“ и трови нервите на българския данъкоплатец, ограбан от гоцевите олигарси.

Доживотен затвор за теб, гнусен национален продажнико гоце!!!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

В Украйна се интересуват каква е реалната ситуация в сферата на медийната свобода у нас, а ние обаче интересуваме ли се?!

Вече писах, че ми бе поискано интервю за авторитетния украинския сайт «Телекритика» по темата за реалното положение или за това има ли свобода на медиите в България: виж Без истинска свобода и конкуренция в областта на медиите няма и не може да има демокрация. Интервюиращият, именно г-н Каспрук, вече ми прати въпросите, и, няма как, тази сутрин сядам да им отговарям. Прочее, какво ми пречи да публикувам въпросите му и тук, та ако иска някой да ме подпомогне в отговорите, та да се отсрамим достойно пред братята-украинци, да може да го направи като коментар; да ме подсети за някой факт и пр. С тази цел ги публикувам, а пък и защото, знаете, съм твърде демократичен и толерантен човек, който държи на чуждите, на различните мнения; ето ги тия въпроси:

Questions Media:

1. Господин Гранчаров, у нас, в Украине, за последние два года очень понизился уровень свободы слова в средствах массовой информации, и на телевидении в частности. Хотелось бы узнать у Вас, какой сегодня уровень свободы в болгарских СМИ?

2. Что можно вообще сказать о посткоммунистическом телевиденье и СМИ в Болгарии. Какие их главные проблемы и особенности?

3. К чему привели эти негативные явления?

4. Можно ли вообще говорить о конкуренции на телевидении и СМИ в Болгарии?

5. На протяжении более четырех десятилетий Коммунистическая партия доминировала в Болгарии, взяв на себя функций управления государством, ограничивая права и свободы человека. Тогда мониторинг общественных настроений никогда не находил свой путь в средствах массовой информации. Изменилось ли что-то в этом плане нынче?

6. Правящие политические силы до сих пор не в состоянии преодолеть свою склонность к желанию управлять средствами массовой информации?

7. Помогают ли болгарские СМИ в установлении общественного диалога в Болгарии?

8. Как повлияли новые информационные технологии на повышение журналистских функций, как представителей четвертой власти в Болгарии?

9. Какая сегодня роль средств массовой информации в политической жизни болгарского общества?

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

За навлеците в политиката

Тая снимка във Фейсбук е сложена от г-н Владимир Дойчинов с ето това посвещение: Павката Шопов от „Атака“ сканира със супермодерна електроника за врагове! 🙂 и е добавил: Снимката е автентична – без фотошоп! По повод на снимката се е образувала кратка дискусия на хора, които се дивят на този типаж, който, ако не знаете, да ви кажа, е от Пловдив; знам го как се мотаеше по едно време, отчаян, със скъсани мръсни дънки по главната улица, по чаршията, в един период когато не беше депутат (той обаче рядко не е депутат, все се урежда да е там, у Парламенто!). Както и да е, та г-н Христо Марков, бивш депутат във ВНС и също в някои НС след 1989 г. от СДС пише нещо, на което моя милост възрази, воден от нравствени подбуди; ето какво си казахме:

Ехххххх, и това доживях… Винаги съм се дивял на откровено лудия типаж Павката, когото не приемахме сериозно в началото на 90-те в Пловдив, но… Малко хора знаят, че по комунистическо време този тип бе изпратен за… съдия в Карлово, където отбеляза рекорд: от 90 решени от него дела 84 бяха отменени от Окр. съд… После ФД си го хареса много и направи депутат от СДС и така, та досега….

Това пише г-н Марков; за младите, които не знаят, съм длъжен да уточня, че „ФД“ означава „Филип Димитров“, а Филип Димитров бе министър-председателят на първото демократично правителство след 1989 г.; „ФД“ тогава го наричаха вестниците на Петю Пу-то (Петьо Блъсков, той още издава вестници и трупа пари!), на Тошо Тошев, агент Бор (тая персона още издава вестници) и вся остальная вестникарско-ченгесарска сволоч; пишеха името на първия демократичен премиер така защото много го мразеха, един вид се гнусяха от името му; също, с пълно отвращение, го наричаха и „Фил Кенеди“; та по тази причина, именно, не е редно и нормални хора да пишат по този начин името на Филип Димитров, а и по една друга, както ще разберете, се наложи да репликирам ето така:

Марков, не вярвам точно Филип Димитров да е правил Павел Шопов депутат, нека да бъдем честни. Сам знаеш и то по-добре от мен каква лудница беше тогава по координационни съвети и какви навлеци се бяха наврели там, че с танк не можеш да ги извадиш; така се навираха и в листите, и не Филип Димитров, ами самият дядо Господ не можеше да ги извади оттам.

Аз така виждам нещата; смятам, че т.н. Павка, за която и моя милост, ще не ще, съм си давал гласа, явно има талант да се вре, ето, навря се и в Атака, а пък утре кой звае в какво ще се навре; интересно ми когато дойде Царя, той дали не се навря и в НДСВ, ти имаш ли сведения по този въпрос, аз не съм проверявал, пък и не помня?

Ще видим как ще ми отвърне г-н Марков; който се интересува, може да прочете отговора му на този линк.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.