У нас има хора, в това число даже, представете си, и журналисти, които не можеш да ги купиш с никакви пари

Тази сутрин ми се наложи да отговарям на въпросите на интервю с мен, поискано от политолога и журналиста Виктор Каспрук за авторитетния украинския сайт «Телекритика»; темата, както вече писах – виж В Украйна се интересуват каква е реалната ситуация в сферата на медийната свобода у нас, а ние обаче интересуваме ли се?! – е за това има ли изобщо свобода на словото у нас. Може да се види в тази връзка и предишната ми публикация по същия проблем: Без истинска свобода и конкуренция в областта на медиите няма и не може да има демокрация. Та значи тази сутрин най-пълноценното ми време за писане отдадох на упоменатото интервю – и по тази причина нищичко друго в блога си не успях да напиша. Е, ето, сега ще компенсирам отчасти тоя пропуск с настоящия текст.

Аз нямам право да публикувам текста на интервюто преди да излезе в поръчалата го медия; не е коректно да го сторя, въпреки че не съм обещавал да не го правя. Трябва да има морал и в тия работи. Но не ми пречи да публикувам малък откъс от интервюто; и понеже ми се иска да бъда коректен към упоменати в интервюто ми хора, ето два откъса, в които споменавам името на Иво Инджев; иска ми се да го уведомя за това и да го попитам дали има забележки за начина, по който съм представил неговия случай; ето какво реших да напиша в блога на г-н Инджев:

Г-н Инджев, украинска медия – става дума за авторитетния украинския сайт «Телекритика» – пожела да вземе интервю от мен за ситуацията със свободата на словото у нас. Тази сутрин изпратих своите отговори на 9-те въпроса, които ми бяха зададени; дадох интервюто на руски език. И понеже ми е много трудно да се изразявам, да пиша на този език, и понеже, от друга страна, въпросите са доста заплетени, а пък, на трето място, тъй като се наложи да упомена и Вашето име, та Ви моля да прочетете абзаците, в който споменявам Вашето име. И Ви моля да ми съобщите дали имате някакви забележки по отношение на начина, по който поднесох пред чуждата медия една история, която Ви касае лично. Ако имате забележки, мога да внеса корекция, тъй като интервюто тепърва ще се превежда на украински език и има време да се реагира още; та ето двата въпросни абзаца:

… Очень негативное явление это то, что главный вдохновитель этого процесса – это самый сердечный друг болгаро-русской олигархии и мафии, большой друг Путина, бывший уже президент Георгий Перванов; он также и бывший агент коммунистической ДС, являющаяся филиалом КГБ. Начались репресий против свободомыслящих журналистов; так например популярного телевизионного журналиста Иво Инджева фактически выгнали из канале БТВ после того как он в передачи задал неудобный вопрос к президенту Перванову; этот журналист стал „персона нон грата” и вот, уже 6 лет никакая медия не хочет взять его на работу. Есть и другие примеры подобному отношению к журналистам, в том числе, скажем, независимому журналисту Огняну Стефанову отомстили физическим насилием; посланные за него бандиты, исполняя приказ, били его молотками, сломая кости руки и ноги, чтобы вселить страх среди журналисткой гильдии; он чуть-чуть выжил.

И втория касаещ Ви абзац:

… Видите ли, несмотря на все сказанное, я оптимист. Я не вижу все в черные краски, хотя ситуация, как видели, слишком тяжелая, для некоторых людей якобы безнадеждная. Есть однако и обнадеждывающие симптомы. Есть у нас, скажем, людей, в том числе даже, представляете, и журналисты, которые нельзя купить никакими деньгами; они немного, но их все таки есть. Упомяну хотя бы одно имя: Иво Инджев. Репресии его не сломали. Есть также и „островки” достойной журналистики среди море нравственной деградации; есть и некоторые передачи, которые ставят серьезные, подлинные проблемы болгарской жизни. Но их не сосчитать на пальцах одной руки…

Това е. Да се абстрахираме от лошия руски език и множеството грешки с падежите – 30 години не съм писал и говорил на този език. Понеже текста тепърва ще се превежда на украински, та това ме утешава и успокоява за грешките. Но ми се иска да съм коректен и понеже говоря за друга личност та Ви моля ако имате някакви забележки за начина на поднасяне на историята Ви, да ми ги съобщите, било тук, било на имейла.

Правя го не за да Ви се „подмазвам“, както някои няма да пропуснат да забележат, а единствено от уважение към истината. Простете ако има нещо, но мисля, че историята Ви не е „скришна“, та затова няма нищо лошо, че й придавам още веднъж допълнителна публичност.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s