В публикацията У нас има хора, в това число даже, представете си, и журналисти, които не можеш да ги купиш с никакви пари отправих един въпрос към г-н И.Инджев, свързан с представянето на историята на неговото уволнение от БТВ, която моя милост даде като пример в интервю, поискано от украинска медия. По сощия въпрос сега се изказва друг коментатор; оцених позицията му за интересна и затова я публикувам отделно, та да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:
Господин Инджев, попаднах на нещо свързано с вашето дисциплинарно уволнение от БТВ докато се ровех из архивите на един вестник. В статията се казваше как единствено ДСБ и СДС са ви подкрепили в онзи момент. Естествено статията е кръстена „Десните трупат точки на гърба на Инджев“. Тогава те са казали, че „Първанов принудил ръководството на bTV да освободи журналиста, тъй като Иво Инджев си позволил да зададе въпрос за имотното състояние на държавния глава. Направи го след недопустим натиск и заплахи за отнемане на лиценза на частната телевизия и то в качеството си на един от кандидатите в президентската кампания. Десните смятат още, че Първанов се опитал на окаже контрол върху свободното слово. Това издава страх и отмъстителност, заяви говорителят на дясната трибунка Веселин Методиев (ДСБ).“
Както разбирам от вас това е било истина, въпреки станалата традиция по медиите да се клепат и омаловажават всички твърдения и действия на десните партии. Не смятате ли, че е време вие и други публицисти и журналисти да заемете някаква позиция на страната на онези, които ви защитават – като се разделите със страха от опетняването, което ви предстои ако го направите. Защото опетняването на десните партии и Иван Костов е чудовищно и всеки, който застане на тяхна страна, му предстои нещо страшно. Но това е дело на комунистите и техните наследници, на тях не бива да им се вярва.
Не бива да се страхувате да заемете позиция – защото те това искат. Да ви уплашат от заемане на позиция на страната на десните чрез пропагандата, която ги превърна в престъпници и крадци. Но не е ли време да застанем отново на тяхна страна без да ни е страх, че ще ни изкарат крадци, лъжци, протежета, поставени лица и т.н. Не се ли отвоюва по този начин демокрацията и свободата?
Защото в момента всички видни личности в страната са се скрили и не смеят да издумат дума в подкрепа на дясна партия или на Иван Костов – от страх да не ги намразят или изкарат някакъв измамници, крадци и т.н. Но не е ли било така и преди 89-та година в епохата на комунизма? Извинявайте, ама в кое време се намираме?
Аз си мислех, че комунизмът е отминал и всеки може да изкаже подкрепа или да заеме позиция за когото поиска без страх да го изкарат Юда. Но явно не е така. Вярно, всеки може да говори каквото си иска срещу когото си иска, но има някакво неписано правило: НИКОГА НЕ ЗАСТАВАЙ НА СТРАНАТА НА ИВАН КОСТОВ ИЛИ НА СИНИТЕ!!! Това е станало абсолютно табу.
Аз обаче доста се порових и видях, че цялата тази акция по сриване на десните партии организирана от някой в червено костюмче и е започнала от 2000 година с идването на ЦАРЯ. Ние се уплашихме да подкрепим сините, така както са били уплашени демократите преди 89-та и гледахме безучастно как цялата мръсотя се излива по тях.
Не е ли време някой да каже, че всичко това е било лъжа и пропаганда, целенасочена, именно с цел сриването на дясното пространство и реабилитирането на комунистите? Ние отричаме това и не му вярваме, не сме съгласни с техните твърдения и няма да мълчим пред клеветите и лъжите. Ще застанем още веднъж със сините знамена за да покажем на червената паплач, че една лъжа не може да продължи вечно, а само определено време; и че можеш да лъжеш една част за известно време, но не можеш да лъжеш всички през цялото време.
Защото червените от „со кротце и со благо“ не разбират, а само от со малко кютек, както видяхме през 97-ма. Ако само си мърморим тихичко нищо няма да стане. Трябва да използваме техните методи. Със знамената и на площадите – само дето знамената да бъдат сини, а не това кърваво червено, символ на жестокостта и насилието.
Знам, че звуча като пролетарий, но с техните камъни по тяхната глава – тази ми е логиката. И не бива да се страхуваме, че ще кажат: „Я ги па тия, сините мошеници на крадеца Костов, пак искат да крадат!“, защото това са лъжи и глупости на червената сган. И трябва ясно да го осъзнаеме това – и изобщо да не ни е страх!
Написа: AZ | април 23, 2012, 14:57
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 