Кой е начинът отново да си отвоюваме демокрацията и свободата?

В публикацията У нас има хора, в това число даже, представете си, и журналисти, които не можеш да ги купиш с никакви пари отправих един въпрос към г-н И.Инджев, свързан с представянето на историята на неговото уволнение от БТВ, която моя милост даде като пример в интервю, поискано от украинска медия. По сощия въпрос сега се изказва друг коментатор; оцених позицията му за интересна и затова я публикувам отделно, та да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:

Господин Инджев, попаднах на нещо свързано с вашето дисциплинарно уволнение от БТВ докато се ровех из архивите на един вестник. В статията се казваше как единствено ДСБ и СДС са ви подкрепили в онзи момент. Естествено статията е кръстена „Десните трупат точки на гърба на Инджев“. Тогава те са казали, че „Първанов принудил ръководството на bTV да освободи журналиста, тъй като Иво Инджев си позволил да зададе въпрос за имотното състояние на държавния глава. Направи го след недопустим натиск и заплахи за отнемане на лиценза на частната телевизия и то в качеството си на един от кандидатите в президентската кампания. Десните смятат още, че Първанов се опитал на окаже контрол върху свободното слово. Това издава страх и отмъстителност, заяви говорителят на дясната трибунка Веселин Методиев (ДСБ).“

Както разбирам от вас това е било истина, въпреки станалата традиция по медиите да се клепат и омаловажават всички твърдения и действия на десните партии. Не смятате ли, че е време вие и други публицисти и журналисти да заемете някаква позиция на страната на онези, които ви защитават – като се разделите със страха от опетняването, което ви предстои ако го направите. Защото опетняването на десните партии и Иван Костов е чудовищно и всеки, който застане на тяхна страна, му предстои нещо страшно. Но това е дело на комунистите и техните наследници, на тях не бива да им се вярва.

Не бива да се страхувате да заемете позиция – защото те това искат. Да ви уплашат от заемане на позиция на страната на десните чрез пропагандата, която ги превърна в престъпници и крадци. Но не е ли време да застанем отново на тяхна страна без да ни е страх, че ще ни изкарат крадци, лъжци, протежета, поставени лица и т.н. Не се ли отвоюва по този начин демокрацията и свободата?

Защото в момента всички видни личности в страната са се скрили и не смеят да издумат дума в подкрепа на дясна партия или на Иван Костов – от страх да не ги намразят или изкарат някакъв измамници, крадци и т.н. Но не е ли било така и преди 89-та година в епохата на комунизма? Извинявайте, ама в кое време се намираме?

Аз си мислех, че комунизмът е отминал и всеки може да изкаже подкрепа или да заеме позиция за когото поиска без страх да го изкарат Юда. Но явно не е така. Вярно, всеки може да говори каквото си иска срещу когото си иска, но има някакво неписано правило: НИКОГА НЕ ЗАСТАВАЙ НА СТРАНАТА НА ИВАН КОСТОВ ИЛИ НА СИНИТЕ!!! Това е станало абсолютно табу.

Аз обаче доста се порових и видях, че цялата тази акция по сриване на десните партии организирана от някой в червено костюмче и е започнала от 2000 година с идването на ЦАРЯ. Ние се уплашихме да подкрепим сините, така както са били уплашени демократите преди 89-та и гледахме безучастно как цялата мръсотя се излива по тях.

Не е ли време някой да каже, че всичко това е било лъжа и пропаганда, целенасочена, именно с цел сриването на дясното пространство и реабилитирането на комунистите? Ние отричаме това и не му вярваме, не сме съгласни с техните твърдения и няма да мълчим пред клеветите и лъжите. Ще застанем още веднъж със сините знамена за да покажем на червената паплач, че една лъжа не може да продължи вечно, а само определено време; и че можеш да лъжеш една част за известно време, но не можеш да лъжеш всички през цялото време.

Защото червените от „со кротце и со благо“ не разбират, а само от со малко кютек, както видяхме през 97-ма. Ако само си мърморим тихичко нищо няма да стане. Трябва да използваме техните методи. Със знамената и на площадите – само дето знамената да бъдат сини, а не това кърваво червено, символ на жестокостта и насилието.

Знам, че звуча като пролетарий, но с техните камъни по тяхната глава – тази ми е логиката. И не бива да се страхуваме, че ще кажат: „Я ги па тия, сините мошеници на крадеца Костов, пак искат да крадат!“, защото това са лъжи и глупости на червената сган. И трябва ясно да го осъзнаеме това – и изобщо да не ни е страх!

Написа: AZ | април 23, 2012, 14:57

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Що е политически чалгашоумен? Виж Борисов…

Снимката е от в-к LE FIGARO. Не знам прави ли ви впечатление какво означава мислещ, интелигентен избирател; много добре си личи това на снимката. Дали и ние някога ще имаме повече такива избиратели, които умеят да мислят?!

Прочетох текст под заглавие Капанът на популизма щракна, написан от Радан Кънев. Чудесен анализ на ситуацията във Франция, на изборните настроения и пр.; който иска да се ориентира, много ще спечели ако прочете този интересен анализ. На мен обаче ми направи впечатление най.вече следния момент:

Между изборния успех и доброто управление има една голяма разлика, която бързо разбраха Караманлис, Берлускони, Бъсеску, Орбан, Борисов и други от клуба на десните, нека не ги наричаме палячовци, ами… performers. Това е нещо като актьор, ама с друга професия. Разликата е… икономиката, разбира се. В най-широк смисъл…

Не може едновременно и да играеш с примитивните (пък били те и основателни) страхове и стремления на обществото и да насърчаваш неговата инициатива, трудолюбие и желание за по-добър живот. Първото е популизъм, второто – дясна политика. Победителите в популисткото състезание се оказаха (съвсем предвидимо) най-слаби в икономическото.

Рекох и аз в това отношение да добавя нещичко; коментирах там ето така:

Искам да кажа нещичко. Първо, текстът е чудесен; аз лично научих много за реалните политически процеси във Франция след като го прочетох. А абзаца за разликата между популизма и същинската дясна политика го препубликувам в блога си, та да се прочете от повече хора – и от читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, двуседмичното хартиено издание на моя блог. Понеже оценявам това разграничение за сполучливо.

Предлагам политици от типа на Борисов да ги наричаме политически шоумени, а още по-добре (за нашенските специфични условия) – чалгашоумени. Политически чалгашоумени. Много му приляга тоя термин на любимеца на родното простолюдие. Горкият обаче: много е бос в сферата на икономиката! Той, разбира се, толкова може и затова това прави: управлява държавата сякаш тя е охранителна фирма. Или пожарна команда. Или селски отбор по футбол, който играе мачле. Какво да му се сърдим: он толкова си може. Он това може. Да се стреля по некадърния пианист е глупаво.

Да му мислят обаче тия, дето ни го натресоха. Де да можеха обаче тия същите да мислят! И излиза: да му мислим ние, дето виждаме какво става – и с чалгашоумените просто не можем да свързваме никакви надежди.

Но поставената от автора дилема е твърде важна, понеже ни кара да се замислим и за изхода от нашенските, от тукашните ни омагьосани кръгове:

В резултат – демократите и реформаторите вдясно и в политическия център са разделени, разколебани и публично непредставени. А именно те – и единствено те – са силата, която може да изправи френската икономика на крака и да обедини френското общество. Ако Саркози се обърне към тях (както го съветва Жан-Пиер Рафарен), той може би няма да спечели гласовете на Льо Пен и ще загуби втория тур. Но със сигурност ще даде възможност за възстановяване на десния център като сила, която преодолява разделението, потушава враждите и в крайна сметка сочи пътя напред не само за Франция, но и за Европа.

Какво трябва да се случи, че да се обединят и да бъдат политически представени и у нас демократите и реформаторите вдясно и в политическия център е възлов въпрос, над който следва да се мисли най-интензивно. Защото и у нас идат решаващи избори. Радвам се, че десните ни политици съзнават така ясно проблема; остава да намерят работещо решение, реален изход от нелеката ситуация. Да видим какво ще стане във Франция, може би случилото се там ще ни подскаже, ще ни помогне да разбием и нашите омагьосани кръгове. Омагьосаните кръгове на българската политика от доста години насам…

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)