Що е политически чалгашоумен? Виж Борисов…

Снимката е от в-к LE FIGARO. Не знам прави ли ви впечатление какво означава мислещ, интелигентен избирател; много добре си личи това на снимката. Дали и ние някога ще имаме повече такива избиратели, които умеят да мислят?!

Прочетох текст под заглавие Капанът на популизма щракна, написан от Радан Кънев. Чудесен анализ на ситуацията във Франция, на изборните настроения и пр.; който иска да се ориентира, много ще спечели ако прочете този интересен анализ. На мен обаче ми направи впечатление най.вече следния момент:

Между изборния успех и доброто управление има една голяма разлика, която бързо разбраха Караманлис, Берлускони, Бъсеску, Орбан, Борисов и други от клуба на десните, нека не ги наричаме палячовци, ами… performers. Това е нещо като актьор, ама с друга професия. Разликата е… икономиката, разбира се. В най-широк смисъл…

Не може едновременно и да играеш с примитивните (пък били те и основателни) страхове и стремления на обществото и да насърчаваш неговата инициатива, трудолюбие и желание за по-добър живот. Първото е популизъм, второто – дясна политика. Победителите в популисткото състезание се оказаха (съвсем предвидимо) най-слаби в икономическото.

Рекох и аз в това отношение да добавя нещичко; коментирах там ето така:

Искам да кажа нещичко. Първо, текстът е чудесен; аз лично научих много за реалните политически процеси във Франция след като го прочетох. А абзаца за разликата между популизма и същинската дясна политика го препубликувам в блога си, та да се прочете от повече хора – и от читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, двуседмичното хартиено издание на моя блог. Понеже оценявам това разграничение за сполучливо.

Предлагам политици от типа на Борисов да ги наричаме политически шоумени, а още по-добре (за нашенските специфични условия) – чалгашоумени. Политически чалгашоумени. Много му приляга тоя термин на любимеца на родното простолюдие. Горкият обаче: много е бос в сферата на икономиката! Той, разбира се, толкова може и затова това прави: управлява държавата сякаш тя е охранителна фирма. Или пожарна команда. Или селски отбор по футбол, който играе мачле. Какво да му се сърдим: он толкова си може. Он това може. Да се стреля по некадърния пианист е глупаво.

Да му мислят обаче тия, дето ни го натресоха. Де да можеха обаче тия същите да мислят! И излиза: да му мислим ние, дето виждаме какво става – и с чалгашоумените просто не можем да свързваме никакви надежди.

Но поставената от автора дилема е твърде важна, понеже ни кара да се замислим и за изхода от нашенските, от тукашните ни омагьосани кръгове:

В резултат – демократите и реформаторите вдясно и в политическия център са разделени, разколебани и публично непредставени. А именно те – и единствено те – са силата, която може да изправи френската икономика на крака и да обедини френското общество. Ако Саркози се обърне към тях (както го съветва Жан-Пиер Рафарен), той може би няма да спечели гласовете на Льо Пен и ще загуби втория тур. Но със сигурност ще даде възможност за възстановяване на десния център като сила, която преодолява разделението, потушава враждите и в крайна сметка сочи пътя напред не само за Франция, но и за Европа.

Какво трябва да се случи, че да се обединят и да бъдат политически представени и у нас демократите и реформаторите вдясно и в политическия център е възлов въпрос, над който следва да се мисли най-интензивно. Защото и у нас идат решаващи избори. Радвам се, че десните ни политици съзнават така ясно проблема; остава да намерят работещо решение, реален изход от нелеката ситуация. Да видим какво ще стане във Франция, може би случилото се там ще ни подскаже, ще ни помогне да разбием и нашите омагьосани кръгове. Омагьосаните кръгове на българската политика от доста години насам…

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Едно мнение за “Що е политически чалгашоумен? Виж Борисов…

  1. Факт е, че на първия тур на изборите гласуваха 82% от гласоподавателите. Разбира се, че не са заставени, но са предизвикани. Хората искат нещо да променят или да запазят ценностите си и го правят, обаче имат „материал“. Първите петима от кандидатите получават сериозни проценти и от третия нататък не се губят в плявата след десетичната запетая, където е мястото на разводняващите участници и подставените лица. Тези 82% говорят много – французите имат надежда и са решили да я реализират, чрез правата си. Види се, че това може да се случи само в страна с демократични традиции, Нашите формални права са като чек без покритие и да ги използваш – пак ще сбъркаш.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s