Оргиастична радост, ликуване и лудо веселие обзе средите на антикостовистите

Намерихтоваизображение ето ТУК, но тия дни на много места човек може да стане свидетел на неудържима, направо оргиастична радост, ликуване и лудо веселие в средите на т.н. антикостовисти, които обединяват водачи и дейци от кажи-речи всички краища на т.н. политическия спектър; неистово се радват на „разпадането“ на партията на Костов:

1.) Всички т.н. „сини мравки“, т.е. ония, които навремето, бидейки в СДС, се продадоха на мафията, които влизаха в безпринципни коалиции (примерно, подкрепяйки заедно с Доган и комунистите марионетното комунистическо правителство на Беров), които заслужиха вечна признателност на мафията, щото осигуриха най-бляскавите й времена на подем и разцвет;

2.) Всички ония, които вечно ще мразят Костов, щото навремето е задраскал имената им от листите на депутати, от списъците за назначения на сладки държавни служби и прочие, т.е. всички клиентелисти и кариеристи, на които Костов лично им е попарил мераците за повече власт и лапане;

3.) Обяснима е също така радостта на всички ченгета от ДС и КГБ (и тахните влиятелни подлизурковци), които години наред получаваха пари от мафията за да плюят по медиите Костов, ала началството редовно им дърпаше ушите щото пропагандната антикостовистка война, независимо от несметните парични ресурси, що бяха изпотрошени, не доведе до особен резултат, а омразният Костов продължи и до ден днешен да е в Парламента; ала сега надеждата е Костов вече да не в Парламента и затова така неистово ликуват борците срещу него; тук ликуват най-много, убеден съм в това, ченгета или корифеи на епичните антикостовистки борби от последните години като Тошо Тошев (Бор), Кеворк Кеворкян (Димитър), Слави Трифонов и прочие, и так далее;

4.) Предполагам по-висшите кръгове също ликуват, и то така, че няма да се учудя, ако агент Гоце тия дни непрекъснато играе казачок, а пък агент Сава (Доган), предполагам, играе смесица на казачок с маане; Бойко Борисов, облечен с генералска униформа, в късни доби сигур репетира пред огледалото как ще приема овациите на вечно благодарния народ, щастлив затуй, че по негово време беше освободен от „злодея Костов“, което пък, от друга страна погледнато, гарантира най-после светлото бъдеще на природопопулацията ни;

5.) Клубовете на червените бабички и старчета на БКП-БСП, предполагам, благоговейно изнасят панахиди за отбелязване на „политическата смърт“ на Костов – и плюят в пазвите си да не би тоя изверг да вампиряса, щото тогава битката с него ще бъде още по-страшна;

6.) Босовете на народната милиция и на мутренско-бандитския корпус, обединени в ПП „ГЕРБ“, най-вероятно с пищни банкети ще отбележат „кончината“ на партията на Костов, понеже неговата смърт гарантира най-малко хилядолетното й управление, пируване и блаженствуване във властта;

И така нататък. Вижда се, почти всички ликуват и не могат да скрият радостта си. Щото напускането на тия кариеристи, които с бодра стъпка измаршируваха в партията на г-жа Кунева, сякаш най-после вещае провала на злия политически гений Иван Костов, заради когото тържеството на родната ни мафия не можа да е пълно, т.е. биде помрачено във всички тия години; Костов стана проклятието на родната ни политическа мафия, а това никога няма да му бъде простено. Разбира се, радостта ще бъде най-пълна ако тоя проклет Костов бъде разкъсан и съсечен, както навремето бе направено с един друг всеобщ народен враг и злодей – Стефан Стамболов, на чиито гроб, както историята помни, ликуващите са играли хоро!

Повече от век се е изтърколил, а нашенските нрави, както виждаме, са си все същите…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.