Помпозността по посрещането на височайшия гост – руския патриарх Кирил – ще бъде невероятна

Г-н Инджев, както винаги си точен и изчерпателен, така че не бих намерил какво повече да добавя! Бях споменал преди по подобен повод какво е отношението ми към след деветосептемврийската и най-вече след десетоноемврийската Българска православна църква, с нейния най-ярък представител -пловдивския митрополит Николай. Като жител на Стария град (в подножието на църквата „Св. Богородица“), още от днес ще сложа „карантина“ на личния си автомобил и до неделя няма да излизам с него.

Помпозността по посрещането на височайшия гост наистина ще бъде невероятна, започваща от границите на епархията, през поднасянето на венци (с особен акцент „Альоша“), литийно шествие, съпровождано от военен духов оркестър, гвардейска рота, духовници. Патриаршеските нозе ще стъпват пред „Св. Марина“ по килима от рози, застлан от ръцете на девойките от ансамбъл „Тракия“.

Освен грижата за автомобила си, ще трябва да се погрижа за слуха си, снабдявайки се с шумозаглушителни тапи, защото митрополит Николай е подготвил за посрещане на руския патриарх седем топовни салюта (на Великден имах неблагоразумието да съм в близост с ракетната му „батарея“ – идея, която е почерпил отново от „братската“ руска църква).

В информационните материали за посещението на патриарх Кирил ми направи впечатление един нов нюанс. Вече не се казва за „Альоша“, че е паметник на съветската армия-освободителка, а че е паметник в памет на загиналите във Втората световна война съветски войни. Несъмнено дял в тази „метаморфоза“ имаш и ти, Иво!

Разбира се непосредствено преди посещението пред българската общественост не се говори за биографията на руския патриарх. Не се споменава, любовта му към Господ ли го е карала да лети на самолет-изтребител и да иска да стане космонавт или отдадеността му към КПСС.

Едва ли много хора са гледали интервюто с Горан Благоев по БНТ тази сутрин. Весели празнични дни на всички приятели и съмишленици в блога!

Написа: Христо Бойчев

ЗАБЕЛЕЖКА: Чета на едно място следното:

12-те години управление на Владимир Путин са Божие чудо, заяви руският патриарх Кирил, цитиран от Ройтерс. Той похвали премиера на среща на религиозните лидери от страната в Москва. Кирил остро нападна и противниците на Путин и сравни времето преди идването му на власт с нападението на нацистка Германия срещу СССР през 1941 г.

Нямам коментар, излишен е всякакъв коментар…

П.П. Вижте и чуйте и това: Горан Благоев коментира визитата на руския патриарх в България. Чудесен коментар, радващо е, че имаме такива журналисти!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Патриарх Кирил: „Владимир Путин е божествена благодат за Русия!“ – и за България, по подразбиране

Иво Инджев е написал чудесен текст под заглавие Литийно (на)шествие с руска патриаршеска икона начело, поне откъс от който ми се иска да стигне и до читателите на хартиения вестник ГРАЖДАНИНЪ; подбрах само два откъса, но си заслужава да се изчете цялото; ето:

Медийната телевизионна трибуна на пловдивския Николай, която се обслужва от неговия съгражданин и съименник в ТВ 7, сега се е самообявила за „екслузивен медиен партньор” (точно така се изрази Бареков) на църквата за отразяване на явно неотразимото като магнит за привличане на масови овации посещение на руския патриарх Кирил. Очевидната амбиция на пропагандата, която по нищо не напомня на смирение, благоговение и преклонение пред иначе шумно прокламираните ценности на духовността, прилича на шумно разгласено и нагласено шоу, е една олигархична клика, придобила пропагандни имоти в националния ефир, в печата и в интернет (напоследък). Целта е да извлече така липсващите на тази клика морални дивиденти от евентуалното избелване на корумпирания й образ в очите на максимално широка аудитория. А какво по-подходяща платформа от това от амвона, почитан по традиция от вярващите!

Във вчерашния брой на „Стандарт”, българския всекидневник с най-богата традиция за писане на подмазвачески репортажи за руското благоволение към България (паметни са лигавите му отразявания на похожденията на московския кмет Лужков по многострадалните български земи), до такава степен бяха пресолили сълзливата манджа с раболепието пред височайшата визита, че се бяха изхитрили да измислят десетина теми и заглавия, посвещавайки на практика водещите си страници на предстоящото патриаршеското руско посещение. Над всички суперлативи като петолъчка грееше цитираният руския патриарх, според когото Владимир Путин е божествена благодат за Русия (и България, по подразбиране).

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Гаврите на „православните“ кагебисти с Христовата църква трябва да престанат!

Днес руският патриарх Кирил ще дойде в България и ще намине към Пловдив та да поздрави за активната служба руския представител за България, тукашният владика Николай, готвен за бъдещ патриарх на изцяло преданата на Кремъл Българска православна църква. Е, разбира се, ще иде и да поднесе венец на паметника на съветския окупатор Альоша; няма начин да не поднесе венец на Альоша шефът на руското кагебистко православие, на унизената руска православна църква, в която вилнее духът на един кагебистки обскурантизъм, не на човеколюбивото и свободолюбивото християнство.

Питам се тази сутрин: а с какви ли плакати трябва да бъде посрещнат руският патриарх? Ето, набързо съчинявам няколко лозунга, които могат да бъдат издигнати днес; пиша ги на руски, та Кирил да може да ги разбере:

Владыко, пустите, не наказывайте девушки Рussy Riot!

Долой кагебисткого „православия“!

Стыдно служить Путину, а не Богу!

Вразумитесь: уберите к себе, увезите в Москву своего Алеши!

Вразумитесь: уберите к себе, увезите в Москву своего Николая!

И още много други лозунги могат да се измислят. Ако някой иска да протестира, а не знае с какви лозунги може да бъде направено това, ето, да си избере някой от предложените. Аз лично днес ще отида да протестирам пред осквернения храм Света Марина; осквернен от руския послушник за България и за Пловдив Николай, тоя същия, чиито поглед свети с такъв неподправено злобен чекистко-кагебистки плам. Добре са го обучили, няма що: погледът му излъчва злоба, не християнско смирение.

Гаврите с Христовата църква трябва да престанат; но как ще престанат ако ние, хората, ние, гражданите, ние, небезразличните към Бога, продължим да си мълчим?! Ето, все по-нагли стават проклетите кагебисти, за които няма нищо свято! Така ще бъде – докато продължаваме да си мълчим…

Понеже така и така стана дума за тия неща, ето в заключение какво написах по същата тема във Фейсбук:

Къде да отиде кагебисткият „патриарх“, на Альоша ще иде да се поклони, разбира се, няма да отиде някъде другаде да се поклони. А паметниците на Альошовците са нещо като маркери, подобни на това както кучетата опикават територията си, та никой да не влиза в нея, а ако влезе някой, ще бъде ухапан или изяден; така и руските империалисти с паметници на „освободителите“, сякаш я опикават, маркират територията на външните граници на империята си, та да се знае докъде е руско, а откъде-накъде вече не е. Ето затуй така много зачитат тия свои паметници, не е за друго…

И така, заповядайте на протеста! Нека да покажем, че не сме безсловесно и неразумно стадо, а сме човешки същества, държащи да бъдат достойни – и свободни!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.