Гаврите на „православните“ кагебисти с Христовата църква трябва да престанат!

Днес руският патриарх Кирил ще дойде в България и ще намине към Пловдив та да поздрави за активната служба руския представител за България, тукашният владика Николай, готвен за бъдещ патриарх на изцяло преданата на Кремъл Българска православна църква. Е, разбира се, ще иде и да поднесе венец на паметника на съветския окупатор Альоша; няма начин да не поднесе венец на Альоша шефът на руското кагебистко православие, на унизената руска православна църква, в която вилнее духът на един кагебистки обскурантизъм, не на човеколюбивото и свободолюбивото християнство.

Питам се тази сутрин: а с какви ли плакати трябва да бъде посрещнат руският патриарх? Ето, набързо съчинявам няколко лозунга, които могат да бъдат издигнати днес; пиша ги на руски, та Кирил да може да ги разбере:

Владыко, пустите, не наказывайте девушки Рussy Riot!

Долой кагебисткого „православия“!

Стыдно служить Путину, а не Богу!

Вразумитесь: уберите к себе, увезите в Москву своего Алеши!

Вразумитесь: уберите к себе, увезите в Москву своего Николая!

И още много други лозунги могат да се измислят. Ако някой иска да протестира, а не знае с какви лозунги може да бъде направено това, ето, да си избере някой от предложените. Аз лично днес ще отида да протестирам пред осквернения храм Света Марина; осквернен от руския послушник за България и за Пловдив Николай, тоя същия, чиито поглед свети с такъв неподправено злобен чекистко-кагебистки плам. Добре са го обучили, няма що: погледът му излъчва злоба, не християнско смирение.

Гаврите с Христовата църква трябва да престанат; но как ще престанат ако ние, хората, ние, гражданите, ние, небезразличните към Бога, продължим да си мълчим?! Ето, все по-нагли стават проклетите кагебисти, за които няма нищо свято! Така ще бъде – докато продължаваме да си мълчим…

Понеже така и така стана дума за тия неща, ето в заключение какво написах по същата тема във Фейсбук:

Къде да отиде кагебисткият „патриарх“, на Альоша ще иде да се поклони, разбира се, няма да отиде някъде другаде да се поклони. А паметниците на Альошовците са нещо като маркери, подобни на това както кучетата опикават територията си, та никой да не влиза в нея, а ако влезе някой, ще бъде ухапан или изяден; така и руските империалисти с паметници на „освободителите“, сякаш я опикават, маркират територията на външните граници на империята си, та да се знае докъде е руско, а откъде-накъде вече не е. Ето затуй така много зачитат тия свои паметници, не е за друго…

И така, заповядайте на протеста! Нека да покажем, че не сме безсловесно и неразумно стадо, а сме човешки същества, държащи да бъдат достойни – и свободни!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s