Кога една партия става „стълпотворение от кариеристи“

В новите си записки Из делниците на един луд (23 – 27 април) многоуважаемият Тони Филипов, д-р, по добрия си обичай не пропусна да „бъзне“, както се казва, г-н Костов и неговата партия, за което ние вече допускаме, че го прави по… твърде интересни причини – или екзистенциални основания. Но сюблимното тоя път е, че докторът си е позволил да напише следното куриозно изявление:

Обаче, ако още една група напусне ДСБ с кариеристични мотиви, някой може да направи извод, че тази партия е била пълна с кариеристи. И е логично, не ли?

Виждате, доста предпазливо се изказва, но даже и това едва ли може да го спаси; защото „лоши“ и „подли“ хора, воглаве с моя милост, веднага го изобличиха в крещящ алогизъм; ето какво написах най-напред аз, понеже веднага съзрях „ахилесовото място“ на нашия доктор:

Обаче, ако още една група напусне ДСБ с кариеристични мотиви, някой може да направи извод, че тази партия е била пълна с кариеристи. И е логично, не ли?

Егати логиката, особено ако се свърже с друго едно любимо твърдение на нашия така забавен доктор: че Костов е “умряло куче”. И какво излиза: в партията на “умрялото куче” било пълно с кариеристи, егати и логиката, докторе! Тия кариеристи, оказва се, са твърде малоумни според твоята логика, докторе, не ли?

Явно тоя, дето инвестира в теб и ти плаща да плещиш каквото ти дойде на акъла, скоро ще стане пишман за парите си: издишаш отвсякъде, докторе! Така е, вдъхновеното от парични импулси “творчество” е нефелно, няма как да е иначе, не ли?

И други хора се обадиха, осъзнали парадокса. Или глупостта де, да бъдем по-директни. Ето, примерно, някой си Тенев написа това:

Браво докторе! В ДСБ, партия без значение, било пълно с кариеристи!? Логиката ти е желязна! Даваш фира, докторе…

И понеже, както се казва, се отвори дума, пък и се зачекна интересен проблем, моя милост не се сдържа и отново написа пространен коментар, щото се убедих, че тоя тип коментари е най-неприятен на г-н доктора; но го сторих, един вид, за негово добро: белким се позамисли и като пишещ човек вземе да си мери по-внимателно думите, а не да се излага, позволявайки си да пише толкова близки до ума алогизми; та ето какво написах там:

Да вметна и аз нещичко. Това доколко всяка партия у нас, а и не само у нас е пълна с кариеристи, трябва да се осмисли още малко според мен. Кратката история на нашия многострадален преход към демокрация (който, прочее, в наше време вече стигна… до под кривата круша, т.е. катастрофира!), показва едно: че кариеристите се запътват и почват да преливат само в оная партия, която има реални шансове в скоро време да се окаже „у властчицата“. И също така, че кариеристи, явно, нямат никакъв интерес да стоят в оная партия, за която не се очертава в скоро време да е „у властта“. Тъй че да се изтъква, както прави уважаемият доктор, че тъкмо партията на Костов била в наше време, представете си, „бъкана с кариеристи“ може да означава само едно: че и докторът има някакви неосъзнати страхове да не би, не дай си Боже, „злодеят“ Костов отново да се докопа до властта; иначе защо, по думите на доктора, ще има чак толкова много кариеристи при Костова де, кажете?

А иначе истината по тоя въпрос е проста, като всяка истина, и тя не се нуждае от никакво остроумие, а най-малко пък от някакво по-специално усукване. Щом на някоя партия почнат да се вдигат шансовете в скоро време да е „у властта“, потоци от бодри кариеристи се насочват към нея. Това го видяхме с очите си: така беше със СДС когато в първите месеци на 1997 година то тръгна към властта, така беше после с царското движение, така се развиха работите, и то пак пред очите на всинца ни, с боковото движение, с гербовашката партия. Интересното е също, че общо взето все едни и същи лица дефилират от партия в партия, щом като тая партия се запъти към властта. От само себе си се разбира, че партии, за които се знае, че нямат реални шансове да са в скоро време „у властта“, изобщо не са привлекателни за кариеристите – и по тази причина, не по някоя друга, към Кунева прибягаха упоменатите лица от ДСБ, за които водим този разговор.

Да се пише, че партията на г-н Костов била „стълпотворение от кариеристи“ и то тъкмо в тоя момент, означава или да допущаме, че има реална опасност изтерзаният от толкова много наглост гласоподавател отново да е насочил симпатиите си към сатанизирания от олигархичната пропаганда Костов, или пък оня, който допуща такова явление, чисто и просто да е болен от параноя спрямо Костова човек, и значи щом чуе това име, се захваща да трепери от неразумен страх, на което именно основание почва да прави и алогизмите, за които тук водим разговор. Изглежда тоя е случая на нашият дълбокопочитаем доктор, ако изключим другия вариант: някой да го е наел да пише каквото му дойде на акъла срещу Костов, срещу известно заплащане, разбира се. Виждаме, че истината и по тоя въпрос вече се очертава все по-релефно, та и слепците да могат да я схванат.

Апропо, то точно затова е така благотворно за партиите стоенето в опозиция: да се поочистят от кариеристичната напаст, в тях да останат ония, които стоят за нещо друго, а не за едната полза или за едения интерес. Има и хора, е, не са много, но ги има, които стоят в партиите заради идеи, идеали, заради някакви ценности, заради съзнание за дълг и готовност за служене – или пък заради политическата философия, която изповядват. Явно има и такива, от този човешки тип; примерно, забелязал съм, че моя милост е от тоя род. Ще дам един куриозен пример за потвърждение: аз може би съм единствен случай, при който някой е изключен от партията СДС, и то в 1999 година, когато тази партия беше в зенита на славата си във властта; изключиха ме именно кариеристите, с аргумента, че съм бил рушил „организационното единство“ – понеже моя милост си позволяваше системно, всекидневно и най-открито да разобличава безобразията на същата тая кариеристична напаст. А когато СДС падна от власт, за което кариеристите имаха немалка заслуга, мина известно време и специална депутация от разкаяли се членове на партията дойдоха да ме молят отново да се върна, и дори официално ме възстановиха, което, както и да го погледне човек, си е куриоз за българските условия.

Та мисълта ми е, че има и такива такива идиоти като мен, които обичат да са в партиите тъкмо когато те не са на власт. Да, има и такива, дори в нашенските условия, но изглежда, за жалост, са твърде малко… а кариеристи у нас бол, за това спор няма…

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)