Онази все същата дискусия под ежеседмичните писания на т.н. луд доктор Филипов продължава с неотслабваща сила и застрашително придобива характера, без преувеличение, на епохално събитие в иначе общо взето скучния напоследък интернет. Оказа се, че тъй като моя милост има дързостта да възрази и да изобличи доктора в користност, в опити за безочлива манипулация не немислещите, в най-пошъл популизъм и прочие, то в отплата на това срещу мен се поде нещо като епична война, която застрашава да надмине по мащаби и размах даже грандиозната оплювателска кампания срещу самия Иван Костов. Но тъй като моя милост е, дето се казва, „старо куче“, да не кажа стар изпечен боец в подобни битки, коаквито водя откакто се помня, та не само че не се предавам, ами продължавам да налитам със стрели, копия, камъни, гранатомети и каквото друго ми попадне топло или хладно оружие. Ето последната схватка, която подех и инициирах, с удоволствие очаквайки изкусното отбиване на юруша или на атаките на башибузука, който се е обединил около упоменатия войнствен доктор; ето какво написах там:
Та да се върнем на думата си, да подемем разговора, дето се казва, „по същество“. Докторе, Ваша милост е благоволила да напише:
През 1891 г. бай Петко е арестуван и хвърлен в Черната джамия (днес „Св. Седмочисленици”) във връзка с атентата срещу Стамболов, при който загива министър Хр. Белчев. Всъщност, дали е било наистина атентат срещу Стамболов, е трудно да се докаже. Щото Христо Белчев е бил финансов министър. А един финансов министър сам по себе си е достойна цел.
та в тази връзка възникват няколко въпроса:
1.) Значи ли това, че атентаторите, според Вас, са сметнали Стамболова за „недостойна за убиване“ цел, след като, както знаем, в крайна сметка и той все пак е убит от вдъхновявани от все същите поръчители убийци?
2.) Понеже ни в клин, ни в ръкав се сещате за Стамболов, след като иначе постоянно в ума Ви е Костов, значи ли това, че поставяте (неволно) имената на двамата държавници един до друг?
Което, апропо, трябва да се вземе предвид от поръчителя на Вашите писания, щото от такова едно внушение произлизат твърде неприятни и неблагоприятни последици – с оглед главната цел, именно, да се плюе неуморно против Костов.
3.) Дали не следва да си направим извода, че Вашите лични симпатии са към русофили като Петко Каравелов, към враговете на Стамболова (както сега безспорно са и към враговете на Костова), тоест, към враговете на България, от което пък би следвало да се направи извода, че се опитвате да впечатлите с подобни писания не кой да е, а именно тия, които са широко известни с щедростта си в плащането на всякакви предателства; знайно е също, че тия същите за повече от век си отгледаха цяла една пета колона от т.н. рубладжии, а пък в наше време щедростта им, предполагам, е още по-голяма.
4.) Смятате ли, от тази гледна точка, че Стамболов е убит, тъй да се рече, „правилно“ – понеже е бил върл душманин именно на тия, които така щедро плащат на продажни души като… хайде, да не казвам като кого?
5.) Дали пък горните допущания не са съвсем резонни с оглед на това, че Ваша милост нищичко не написа за визитата на патриарха-милиардер и „аскет“ Гундяев, а вместо това „историческо събитие“ ни баламосвате с изцяло безинтересните, направо скучни преживелици на някакви си там „цигани-амфибии“, което е твърде многозначителен факт?
Хайде да спра дотук. Иначе още много въпроси още могат да се поставят. Ето, за да не възникват такива неприятни въпроси е добре човек, като пише, да е искрен и да не се мъчи да шикалкави; примерно, Стамболов да го нарича директно „тиранин“, щом мисли така, а пък на неговите врагове да сторва съответните подобаващи поклони и метани, с оглед все пак да оценят в парично изражение старанията му. Това исках сега-засега да Ви кажа по тия най-същностни проблеми и недоумения, които буди Вашето писание.
И което несклонната към рефлексивност публика, както забелязваме, изобщо не съзнава, поради което можем да си направим пък извода, че манипулациите на Ваша милост сега-засега могат да се смятат за успешни, стига да не се беше появила в тоя форум моя милост и още неколцина, които възразихме.
Което пък и обяснява воя на клакьорите, които се опитват да прогонят оттук всеки, който има наглостта да пита, да не се съгласява със всичко – сякаш е говедо, а не човек…
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 