“Гражданско образование на младежта”… това къде и как се случва?

Млад човек, за какъвто се представя, с името The Joker, в една дискусия прояви неочакван интерес към един проблем, който, чини ми се, е важен и за други хора; той може да се формулира така: как младите хора стават граждани, как се придобива едно същностно гражданско отношение, разбиране и поведение; ето какво си казахме в тази връзка, като, предупреждавам, е много вероятно разговорът ни да продължи; за което пък призовавам и други хора да се включат в него:

– “Гражданско образование на младежта”… това къде се случва? Аз понеже се водя още младеж: къде мога да го пробвам? С бонус безплатните книги на Грънчаров, е нещо, което не трябва да се изпуска. Други желаещи има ли? Докторе? (The Joker)

– Гражданското образование на младежта, драги ми така любознателни The Joker, се случва навсякъде: в училищата, стига в дадени училища да има “луди учители” като мен, дето се опитват да подтикнат младите да мислят самостоятелно, а не да са папагали; в интернет форумите като този, където граждани като моя милост водят дълги и отегчителни разговори и спорове с “разбиращи от всичко”, ала немислещи лековерници и наивници, поддали се на догмите и “лесните обяснения” на олигархичната пропаганда (виждате, най-внимателно подбирам думите си, отчитайки чувствителната Ви душа), в кръчмите, когато някой незаспал младеж почне да прави опити да разговаря с видиотизираните си приятели, дето мислят само за чалга, за „мацки“, за кючеци и за… майтапите на д-р Филипов; и така нататък, драги ми The Joker, гражданското образование и обучение не само на младите, но и, особено, на средностатистическия наивник в нашенски условия тече навсякъде. А пък най-добър учител, и това не трябва да забравяме, е самият живот, самата действителност, която изнася на масовия кретен най-хубави уроци… чука го отвсякъде по кратуната, докато в един прекрасен ден не почне малко от малко да поумнява… да, такива ми ти работи, така стават тия неща обикновено… (Ангел Грънчаров)

– Може ли два въпроса? (Допускам, че може)

1. Ако животът, чукайки кретените, ги учи най-добре, какъв е смисълът от това гражданско образование?

2. Можеш ли да демонстрираш един твой урок по мислене? Да приемем, че аз не мога да мисля и съм тотално подвластен на…как го каза…”олигархичната пропаганда”, как ще ме спасиш? (The Joker)

– Може, разбира се; аз съм диалогичен човек; ето, отговарям:

1.) Животът, разбира се, учи, но уроците му ги заплащаме, така да се каже, с… живота си. Какъв смисъл има да поумнееш след всички изпитания на живота, така да се каже, постфактум, т.е. едва в неговия заник, на финала му? Някои и тогава даже не поумняват. Всичко зависи обаче от това КАК живеем, а не колко сме живели. За да почне да живее истински, както подобава за човека, та и уроците на живота да почнат да имат за него длъжното въздействие, човек трябва на младини усърдно да се занимава с философия, част от която е и т.н. гражданско образование. Това е една истина, останала още от древността…

2.) Мисленето се “прихваща” подобно на крастата – чрез допир. За да станеш мислещ, трябва да срещнеш мислещ човек и да започнеш да общуваш с него; допрял се по този начин до мисълта на мислещ човек има опасност да се заразиш и сам да станеш мислещ; прочее, мислещите хора не са най-щастливите хора – и това може би обяснява факта защо огромната част сякаш инстинктивно отбягва това досадно занимание – мисленето. Тъй че, ето, аз вече, драги ми The Joker, вече Ви “спасявам”: като разговарям с Вас. Но истинското Ви спасение е във Вашите собствени ръце: като всяка мисъл подлагате на внимателно критично премисляне, като отхвърлите от главата си “очевидните”, неподлежащи на оспорване неща (примерно, че забавното винаги е за предпочитане пред сериозното), като започнете, стъпка по стъпка, да мислите самостоятелно, сиреч, със собствената си глава и т.н. Заниманията с философия са най-добрия и ефикасен начин да бъде стимулиран процеса на умственото и духовното развитие на младия човек.

Стига толкова (засега). При интерес съм готов да продължим разговора. Смятам, че има смисъл да се разговаря в този дух, а не както по-рано…

Тоест, ако всички сме, тъй да се рече, „ученици на живота“, то не трябва да сме прекалено тъпи ученици, щото има, знайно е, ученици, които лесно схващат уроците, има обаче ученици, които доста бавно ги схващат, а някои, изглежда, са така настроени, че съвсем няма да ги проумеят, най-вероятно и щото нямат желание за това. Има всякакви ученици, тъй че максимата „Животът учи най-добре“ трябва да се възприема някак си по-диференцирано, а не че това учене е автоматично и един вид „за всички поравно“. Нищо не става по тоя начин в… живота, нищо не става така лесно.

Второто, на което искам да обърна внимание, е това, че уроците, които у нас, примерно, ни преподаде т.н. „политически живот“, именно живота, в който ние, българите, трябваше да се приучим да живеем в свобода и демокрация, се оказаха за нас не съвсем, така да се каже, плодотворни. Много хора съвсем не ги разбраха и си направиха съвсем погрешни изводи. Други пък, именно заинтересованите, направиха така, щото по-голямата част от хората в крайна сметка да са съвсем деозриентирани, объркани, обезверени, отчаяни и пр. Тоест бяха подготвени, за да станат лесна жертва на такива политически шарлатани като Сидеров, Борисов, разни Янета и прочие.

Тъй че, оказва се, нищо че сме ходили, тъй да се рече, в „училището за демокрация“ цели 23 години вече, това не значи, че сме усвоили уроците й, напротив, някои са по-зле от първолаците, щото имат при това съвсем неверни и погрешни представи за случилото се, за случващото се. „Образованието“ на такива е дефектно и трябва наново да се преобразоват, което е още по-трудно.

Ама да спра дотук, за да не стана още по-досаден…(Ангел Грънчаров)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s