Проклета да е тази разбойническа държава, дето няма друга цел освен да граби и тормози гражданите си!

От няколко дни се оказва, че съм наказан от държавната администрация заради това, че съм си позволил лукса да се разболея и да почна да се лекувам: не са ми превели парите за обезщетението при болест, не зная дали така се казва. А цял месец бях болнични. И ето, факт: от около седмица в дебитната си карта, където получавам заплата, нямам никакви пари, проверявам всеки ден, но няма. Значи здравната каса или Агенцията по приходите, знам ли коя е институцията, дето изплаща болничните, не си е свършила работата и съм наказан заради това, че съм бил болен; наказват ме да гладувам, та да ми дойде акъла, и да зная повече да не се разболявам занапред, ами да работя до посиняване!

Това е положението. Тази сутрин влизам отново в болница заради довършването на едни изследвания, а пък в понеделник, ако е живот и здраве, би следвало да тръгна вече на работа. И тогава ще ходя на работа, ала само трябва да реша проблема как ще живея съвсем без пари, щото, казах, у нас явно така са устроени нещата: като се разболее човек, системата след това го наказва с пълно безпаричие и гладуване, та ако може, поне да умре, а не само да боледува. Попитах патили хора и те ми казаха, че понякога бавили изплащането на болничните дори с цял месец; ей така, за да знае човекът, че изобщо не е в негов интерес да се разболява. А ако се разболее, ще си плати. Разбира се, същата тая система, докато работиш, най-редовно и стриктно си удържа парите за здравни осигуровки, ала после, когато трябва да плаща болнични, се прави на ударена – ето на това аз му викам социализъм в действие, най-хуманният възможен социализъм, който доставя на хората пълно щастие, като им помага да умрат, та да не се мъчат повече. Майната й на такава разбойническа държава! Това мога да кажа само.

За какво друго да пиша тая сутрин? Няма за какво, уби ми се настроението да пиша като се сетих за унижението си в последните дни: по два-три пъти на ден търся банкомат, за да проверя дали все пак не са ми превели парите от обезщетението при болест; няма и няма. Ето как мъдро, прочее, е устроена системата у нас: някакви си там вечно недоволни от всичко блогъри като моя милост да бъдат озаптени та не пишат сутрин и да тревожат умовете на читателите си, на гражданите, ами да си седнат на задника и да почнат да мислят единствено за непосредственото си физическо оцеляване. Прочее, още не съм решил казуса как да си платя тока, ето, днес съпругата ми има задачата да обикаля по близки и роднини и да се моли, та да го плати, щото иначе ще ни го спрат; само това оставаше! Затуй, повтарям: проклета да е тази разбойническа държава, дето няма друга цел освен да граби и тормози гражданите си!

Ще каже някой: ето, обременен си от миналото, от древните представи от ерата на комунизма, обвиняваш държавата, а ти сам си си виновен: да си мислил, че може да те сполети такова бедствие да ти се наложи да ползваш услугите на здравната система, да не си си въоброзявал, че ще бъдеш вечно здрав и трудоспособен, да си заделил поне малко „бели пари за черни дни“, за екстрени случи, значи не държавата ти е виновна, а ти си си виновен! Не мога да възразя: подцених способността на държавата у нас да тормози хората, неподготвен се оказах в тази ситуация; мислил съм си, вижда се, неоснователно, че като си работил години наред, ако ти се наложи да се разболееш, ще живееш от обезщетение за болест; да, ама ето, първо държавата ще се погаври, ще те помъчи, та да си направиш надлежния извод. Онази държава, дето така се гаври с хората, за мен е социалистическа държава. Социализъм е да заставиш хората да разчитат на подаяния на държавата. Ако имахме по несоциалистически устроена здравна система, нямаше да се случи това. А социализъм не е друго, освен непрекъсната гавра с човека от страна на държавата. Правете си сметка колко сме се отървали от социализма: още сме затънали в него до шия, нищо че си мислим, че уж живеем при „капитализъм“; дръжки, никакъв капитализъм не е нашето!

Хайде да спра дотук. Не ми се пише вече. Изписах се. Думи не ми останаха. Майната й на тази наша разбойническа държава! Майната ни и на нас, дето се примиряваме с нея, сякаш не сме хора, а животни, сиреч, немислещи, безсловесни твари! Прочее, като написах това „немислещи, безсловесни твари“, се сетих, че имам намерение, замислил съм да пиша текст под заглавие (условно засега): „За ползата от немисленето, за вредата от мисленето“. Доста интересни констатации открих по тази тема от дискусията, която водя вече трета седмица с феновете на лудия доктор Филипов, за която редовно ви информирам.

Идеята на доктора и на неговите горещи фенове, да кажа вкратце, е тази: да се забавляваме, да се шегуваме лековато с проблемите си, да се отдадем на майтапи, а не почнем да се тормозим и сериозно да мислим върху тях; и ето, в така обстановка се появи моя милост, дето стана за миг най-ненавистен, щото почнах да изисквам да се мисли; оплют бях така, както скоро не бях оплюван; хвърлих камък в едно застояло блато, спокойно излъчващо си отровни изпарения, и ето, вярно, появи се в блатото живот, ала сега се оказва, че единствената цел на тия фенове е да ме изгонят от там, та отново да се възцари толкова любимата атмосфера на немислене. Та за тия неща ми се иска да пиша, да дам примери, интересни наблюдения имам.

Интересно е, че за дългото време на тази дискусия там се мярнаха двама-трима мислещи човека, а всички останали, както сами можете да се убедите, са все злобно, понякога кресливо, понякога глухо роптаещи същества, оскърбени до дъното на душа си от това, че „някакъв си там“ наглец, представяте ли си, си позволява лукса да мисли. Та днес, като отида в болницата, на спокойствие, да се надяваме, ще попиша на лаптопа си и привечер ще публикувам сътворения текст.

А сега-засега мога само да ви пожелая хубав ден, извинявайте, че ви занимавам предимно с неприятни неща, но пък какво да се прави, такъв, както се казва, е животът… у Нашенско.

П.П. Хрумва ми следното във връзка с текста, дето днес имам намерение да пиша: простотията е родствена на немисленето, те са едно и също нещо, казано с различни думи; дали не е време да се опише простотията; примерно, да се напише текст под заглавие „Феноменология на простащината“, на простащината, щото простотията е някак си по-безобидна, докато простащината е крайно нагла и зла. Ето една близка тема до онази, която формулирах така „За ползата от немисленето, за вредата от мисленето“. Пиша тази бележка, за да не забравя, дето се казва, мисълта си, щото тя мисълта е такова нещо: идва за миг, и ако не е уловиш, фръква, и понякога изобщо не се връща никога. Като птичка хвърката е мисълта. Нали знаете: хвани врабчето, дето ти е на рамото, а недей да мечтаеш за сокола, който е в небесата! И тая поговорка си струва да се осмисли. Ще видим…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.