Простотии всякакви колкото искаш: Б.Борисов заявил, че управлението на ГЕРБ води до увеличаване на продължителността на живота!

Бойко Борисов, не е за вярване, но наистина бил казал нова велика простотия: че 3-годишното управление на ГЕРБ било довело до повишаване с цяла една година на общата продължителност на живота в България! Не вярвате че го е казал, нали? Да, ама не, казал го е: тоя явно вече всичко може да каже, и най-невероятното даже, дори и онова, което умът ви не може да го побере. Нищо не може и няма да го спре да изрече и най-грандиозната простотия, която може да роди така неуморната – от бликащата и бълбукащата в главата му просташка грандомания – премиерска „мисъл“.

Прочее, ето какво пише по повод новото гениално изказване на нашия толкова умопомрачително словоохотлив Премиер един друг политик, който не е от чалга-генерацията политици, дето се е разпищолила в държавата ни през тия години, именно М.Димитров, съпредседателят на Синята коалиция:

Най-страшното нещо е самозабравянето в политиката. Като чух, че Бойко Борисов е казал, че за три години управление на ГЕРБ продължителността на живота в България се е увеличила с една година разбрах, че самозабравянето вече е взело страшни размери. Като за три години не са увеличени нито заплати, нито пенсии, нито има съществена промяна в качеството на храните, а има рекордна безработица трябва да има повече смиреност, а не такива нелепи изказвания.

Иначе, ако трябва да продължа в стила “Борисов”, още една година управление на ГЕРБ би следвало да доведе до безсмъртие.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.