Олигархичната тирания у нас се основава на пълния контрол на олигархията над медиите

По-долу следва български превод на пълния и автентичен текст на мое интервю – което дадох на украинския журналист и политолог Виктор Каспрук – отнасящо се за историческите процеси и също за актуалната ситуация на „медийния фронт“ у нас; интервюто беше публикувано и препубликувано (под заглавието Путинизацията на България става чрез медиите) в много украински и руски сайтове и блогове, което сега ме принуждава да го преведа и на български език – щото не е нормално в чужбина да се интересуват от българските проблеми повече, отколкото ние тук, в България.

Господин Грънчаров, у нас, в Украйна, през последните две години много се понизи нивото на свободата на словото в средствата за масова информация – и в телевизията в частност. Би ни се искало да узнаем от Вас какво е сега нивото на свободата в българските медии?

Аз ви завиждам, че едва в последните две години у вас, в Украйна, се е понизило нивото на свобода в медиите. У нас същият този процес тече вече 12-15 години и почти е завършил: у нас основните средства за информация вече много години се намират под пълния контрол на олигархически-кагебистката мафия, а нейни протежета са начело на правителствени кабинети. Тези антидемократически сили разбраха, че благодарение на своята медийна хегемония имат възможност да държат под свой контрол развитието на всички обществени процеси, преди всичко политическите, които са свързани с монополизирането от тяхна страна на държавната власт.

Това е своеобразно „политическо инженерство“: да моделират и насочват процесите в желаната от тях посока. Изобщо у нас ситуацията е аналогична на ситуацията в путинска Русия; затова и много изследователи вече пишат, че процесите на путинизация на България протичат твърде успешно и почти са завършили, особено що се отнася, например, до медийната сфера, сферата на средствата за масова информация.

Благодарение на тази медийна хегемония те вече управляват т.н. „демократични“ политически процеси; ето, например, правителството на бившия цар Симеон Втори (у нас царят беше премиер-министър, това е крайно оригинално – за срам на българския народ!) дойде на власт благодарение на такава интензивна медийна обработка на обществените настроения в желаната от кагебистката олигархия посока. Същото може да се каже и за идването на власт на сегашния премиер Бойко Борисов, бивш културист, бивш телохранител на комунистическия диктатор Тодор Живков, а също така и бивш бандит.

Бойко Борисов е преди всичко медиен феномен, той е нещо от рода на шоу-герой; той постоянно, от ранно утро до късна нощна доба, неуморно дава интервюта и просвещава народа със своята неръкотворна мъдрост. Той е нашият роден Уго Чавес, той е нашият роден Путин и той е нашият роден Махмуд Ахмадинеджад. Олигархичната тирания в България се основава именно на пълния контрол на олигархията над медиите. Ненапразно България в рейтингите за медийна свобода се намира крайно ниско в международните класации, сред най-изостанали в това отношение страни.

Ето резултатите от изследване на свободата на словото на организацията „Репортери без граници“: в 2010 г. България се е намирала на 71 място, а в 2011 година – на 80-то. Това означава, че България е на последно място по ниво на свободата на словото в Европейския съюз. За сравнение: съседна Румъния е на 47 място. За 10 години България от 32-ро падна на 80-то място по ниво на свободата на словото. Виждате сами, тези факти потвърждават приведените по-горе мои твърдения и аргументи.

Какво изобщо може да се каже за посткомунистическата телевизия и медии в България? Какви са техните главни проблеми и особености?

Всъщност, ние имахме един романтичен период на свободата на словото, печата, телевизията – през 1989-1990 г., когато именно този период започна; а завърши той някъде към края на 90-те години. Когато идеологическият монопол и политическата диктатура на комунистическата партия бяха съкрушени, тогава именно у нас започна един период, в който имаше място за истински плурализъм на мненията, на политическите възгледи, тогава имаше множество демократични вестници, а в единствената тогава телевизия, държавната, работеха коментатори с различна политическа насоченост, имаше дискусии, горещи дебати, полемика, както и трябва да бъде.

Медиите, преди всичко телевизията, и журналистите, изобщо интелектуалците тогава изиграха изключително важна роля за демократизирането на живота в страната. Изобщо т.н. „четвърта власт“ изпълняваше своята роля, макар и през този период да имаше такива явления като различни медийни манипулации, остатаци от монопола на БКП, корупция в медийната сфера и пр. Тогава именно, както разбрахме по-късно, най-изтъкнатите журналисти в държавната телевизия са били агенти на ДС (българските тайни спецслужби, бел.ред.), която се явяваше филиал на КГБ. И те явно са изпълнявали нарежданията на своето началство.

А вторият период започва някъде от 200-та година до наше време, когато постепенно ченгесаро-кагебистката българо-руска олигархия успя да постави под свой контрол всички средства за масова информация. В този период, например, „умряха“ всички демократични вестници; десните проевропейски демократични сили останаха без възможност пропорционално да влияят на общественото мнение. Започнаха добре организирани и заплатени от мафията пропагандни войни против тях, особено против бившия премиер-реформатор Иван Костов. Това се случи и в телевизиите, и в останалите медии.

Оказа се, че частните телевизионни канали, както сега разбираме, почти без изключение са собственост на българо-руската олигархическа мафия, нищо че се преструваха на „независими“. Монипулирането на настроенията през този период достигна огромни мащаби.

Олигархията благодарение на това в крайна сметка успя да възпроизведе путинския политически модел: сега ние си имаме „добри десни“ (това е партията на мафиота и медийния герой Бойко Борисов) и „наши леви“, това са комунистите от БСП, наследницата на БКП. Ние също така си имаме и свой Жириновски; а класическата дясна партия, т.н. „сини“ (Синята коалиция, обединяваща две автентично десни партии, СДС и ДСБ), макар че са в Парламента, нямат възможност, въпреки полаганите усилия, да променят хода на събитията, тъй като при това срещу тях олигархичните медии водят бясна пропагандна война по дискредитиране и очерняне, и то по всякакви, дори и най-недопустими начини.

Много негативно явление е това, че главен вдъхновител на този процес е най-големият приятел на българо-руската олигархия и мафия, сърдечният приятел на Путин, бившият вече президент Георги Първанов; той също, разбира се, е бивш агент на комунистическата ДС. Започнаха репресии против свободомислещи журналисти. Така например популярният телевизионен журналист Иво Инджев беше изгонен от телевизия БТВ след като по време на предаване си позволи да зададе неудобен за президента Първанов въпрос. Този журналист стана „персона нон грата“ и ето, вече 6 години нито една медия не желае да го вземе на работа. Има и други примери на подобно отношение към журналисти, в това число, да речем, на журналиста Огнян Стефанов отмъстиха с жестоко физическо насилие: изпратени биячи, изпълнявайки нечие нареждане, го биха с чукове, счупиха му костите на ръцете и краката, за да вселят страх сред журналистическата гилдия; той едва оживя.

В резултат сега корупцията в медийната сфера стана колосална, а страхът принуди голяма част от журналистите да се откажат от всякакви принципи, найв-ече от нравствените, и да станат презрени слуги на олигархията. Сериозни аналитици, свободни публицисти и журналисти нямат достъп до водещите медии и или емигрираха, или пък бяха изтикани в интернет. А в същото време масовият избирател попадна под пълната власт да опростачващите го таблоидни (у нас ги наричат „жълти“) вестници и ТВ-канали, където всекидневно обработват съзнанието му в желатата и угодна за олигархията посока.

Да, ситуацията е твърде лоша; у нас вече само интернет се явява сфера на свобода, а свободата на словото в т.н. масови средства за информация беше ликвидирана успешно в този повече от 10-12-годишен период.

До какво доведоха тези негативни явления?

В края на краищата олигархичната медийна експанзия доведе до ужасен растеж на апатията, на безразличието към политиката у огромни слоеве от населението. Стигна се до масова дезориентация и ценностна нихилизация, ако така мога да се изразя, на съзнанието на масомия или средния човек, до обезкървяване, дезактивация на гражданското общество, до растеж на антидемократичните и антиевропейски, сиреч, на проруските, пропутинските настроения.

У нас невероятната манипулация в предизборни периоди достигна такива мащаби, благодарение на всевластието на олигархичната мафия, че сега тя може да програмира и да постигне каквито си иска резултати на „изборите“. Плод на такива грандиозни медийни манипулации е триумфа на „народния любимец“ Бойко Борисов, който именно се оказа рожба или свидно чедо на същата тази пълновластна комуно-кагебистка олигархия, а също и нейна съвсем послушна, пък макар и уж „своенравна“ марионетка. Аз мога да дам и конкретен пример как се правят такива медийни манипулации, с които се печелят „избори“.

У нас има партия на турското малцинство, наречена ДПС, начело с бившия агент на комунистическата ДС Ахмед Доган. Това е най-зловещата фигура на злополучния български преход от комунизъм към демокрация. Той е кръстникът на политическата кагебистка мафия заедно с президента Първанов; те отдавна играят в един и същ отбор.

И така, няколко дни до изборите по всички телевизионни канали „случайно“ поподна и беше излъчено клипче, съдържащо откъс от предизборна реч на същия този Доган, в който той с невероятна наглост и арогантност говори за своята решаваща роля в тогавашното правителство. В резултат на този театър възмущението на немислещия масов избирател доведе до това, че той отдаде своя глас за уж „опозиционната“ и дори „дясна“, току-що сформирана партия на Бойко Борисов и тя получи пълно парламентарно мнозинство, а пък и националистическата антиевропейска патия АТАКА също се навря в Парламента. За услугата престъпникът Ахмед Доган получи имунитет да не бъде закачан и разследван от новата власт.

Такъв род манипулации на обществените настроения са всекидневна медийна практика. У нас сега да се говори за „обективни“ и „независими“ медии е невъзможно; със свободата на медиите у нас е свършено. За мащабите на корупцията в медийната сфера просто няма смисъл да говорим, тя е колосална; например за медийния любимец на Бойко Борисов и на проправителствената медийна мафия Н.Бареков неотдавна в интернет се появи снимка, показваща как той по време на свой престой в елитен френски курорт облива тумбака си със скъпоструващо шампанско, бутилката от което струвала, както казват, 300 евро.

Завършен беше процесът на „чалгизация“ („чалга“ е непреводима на руски дума, произлиза от „свиря“, „свирка“, буквално „свирня“), т.е. на профанизация, опростачване на българските медии, която се изразява в това, че по същество всички вестници са „жълти“, а в телевизионните предавания занимават зрителя с глупости и простотии, насаждайки най-гнусен привитивизъм.

Тече процес на масово оглупяване (опростачване) на населението, водещи телевизионни журналисти се занимават с това да разпространяват носталгия по комунистическото минало, по „блажените райски времена“ на Тодор Живков. Цензурата сега у нас е още по-унизителна, т.е. журналистите сами се цензурират от страх да не загубят работата си. Това е също толкова тотална цензура – в сравнение с примитивната цензура от комунистическите времена.

(Това дотук е половината от интервюто. Очаквайте продължението в следващите дни.)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

2 мнения за “Олигархичната тирания у нас се основава на пълния контрол на олигархията над медиите

  1. Тия дни Украйна разреши фракинга.Най-добре ще е да видим там какво ще стане.И после да реагираме,ако е необходимо.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s